Десет интересни факти за съединението на Княжество България и Източна Румелия
Десет интересни факти за съединението на Княжество България и Източна Румелия:
1.Първоначално за дата на Съединението е определен 15 септември 1885 г.
На 29 август кап. Сава Муткуров и Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър Батенберг, провеждащ военни маневри в района на града. Той дава уверения за подкрепата си.
Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да бъде на 15 септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри.
2. Съединението тръгва от село Голямо Конаре.
На 4 септември бунтовници, под командването на Продан Тишков - Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре, днес Съединение.
3. Чардафон Велики
Продан Тишков - Чардафон Велики е участник в национално-освободителното движение, взел участие в Руско-Турската война като опълченец. След Освобождението бил сержант - майор (фелдфебел) от Източнорумелийската милиция в с. Голямо Конаре. Прякорът му бил Чардафон, което означава стадо говеда. След 1884 г.,като подигравка с директора на милицията и жандармерията ген. фон Дригалски, към прякора Продан Тишков прибавили "фон" (белег на аристократичен произход) и започнали да го наричат Чардафон.
4. Каравелов бил в неведение за подготвяния акт.
Княз Александър Батенберг не уведомява за предстоящото Съединение скептично настроения към начинанието министър-председател Петко Каравелов. Той е дотолкова извън оставащите събития, че научава голямата новина по-късно и от най-обикновените граждани на княжеството. Новината достига до него, когато файъонът му влиза в Търново. След като се осведомява от София за последните сведения от Южна България, Каравелов влиза във връзка с княза във Варна.
5. Недялка Шилева и знамето на Съединението.
До всеки успял мъж стои по една умна и силна жена. Доказателство за правилото намираме и в българската история, при това в събитията от 6 септември 1885 г. Той е Продан Тишков, по-известен като Чардафон Велики. Жената до него, или по-правилно "момичето до него", е 18-годишната учителка Недялка Шилева, която насила знамето на Съединението, рамо до рамо с 326 български мъже.
6. "И аз съм българин!"
В ранната утрин на 6 септември 1885 г. въстаниците и войската, начело с майор Данаилов Николаев, арестуват областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, който възкликва:
"Аз съм българин, и аз съм за Съединението!"
7. Освободителят и Съединението.
Най-категорично против Съединението на Княжество България и Източна Румелия се обявява Русия, която дори отзовава офицерите си от България и лишава княз Александър Батенберг от званието генерал.
8. Петко Каравелов
Ако в подготвителния период и в самия акт министър-председателят Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването на Съединението, за отстояването, налагането и признанието му от Османската империя, Великите сили и съседите, неговото участие е огромно, защото тъкмо в този важен момент всъщност се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение. На 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия, на която министър-председателят предявява искане за отпускането на 10 млн. кредит за обявената мобилизация.
9. Голямоконарски пехотен полк.
За да бъдат ознаменувани заслугите на Голямо Конаре като автор на Съединението, Министерството на войната учредило нова войскова част, която нарекли Горноконарски пехотен полк. Той е взел участие в Сръбско-Българската война, обявена на 2 ноември 1885 г. В него са участвали всички голямоконарци като доброволци и редовно мобилизирани войници и всички живущи мъже в околните села.
10. Княз или генерал?
С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация и армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до обявяването на независимостта на България през 1908 г.,е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Източник: Иван Владислав историк
1.Първоначално за дата на Съединението е определен 15 септември 1885 г.
На 29 август кап. Сава Муткуров и Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър Батенберг, провеждащ военни маневри в района на града. Той дава уверения за подкрепата си.
Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да бъде на 15 септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри.
2. Съединението тръгва от село Голямо Конаре.
На 4 септември бунтовници, под командването на Продан Тишков - Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре, днес Съединение.
3. Чардафон Велики
Продан Тишков - Чардафон Велики е участник в национално-освободителното движение, взел участие в Руско-Турската война като опълченец. След Освобождението бил сержант - майор (фелдфебел) от Източнорумелийската милиция в с. Голямо Конаре. Прякорът му бил Чардафон, което означава стадо говеда. След 1884 г.,като подигравка с директора на милицията и жандармерията ген. фон Дригалски, към прякора Продан Тишков прибавили "фон" (белег на аристократичен произход) и започнали да го наричат Чардафон.
4. Каравелов бил в неведение за подготвяния акт.
Княз Александър Батенберг не уведомява за предстоящото Съединение скептично настроения към начинанието министър-председател Петко Каравелов. Той е дотолкова извън оставащите събития, че научава голямата новина по-късно и от най-обикновените граждани на княжеството. Новината достига до него, когато файъонът му влиза в Търново. След като се осведомява от София за последните сведения от Южна България, Каравелов влиза във връзка с княза във Варна.
5. Недялка Шилева и знамето на Съединението.
До всеки успял мъж стои по една умна и силна жена. Доказателство за правилото намираме и в българската история, при това в събитията от 6 септември 1885 г. Той е Продан Тишков, по-известен като Чардафон Велики. Жената до него, или по-правилно "момичето до него", е 18-годишната учителка Недялка Шилева, която насила знамето на Съединението, рамо до рамо с 326 български мъже.
6. "И аз съм българин!"
В ранната утрин на 6 септември 1885 г. въстаниците и войската, начело с майор Данаилов Николаев, арестуват областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, който възкликва:
"Аз съм българин, и аз съм за Съединението!"
7. Освободителят и Съединението.
Най-категорично против Съединението на Княжество България и Източна Румелия се обявява Русия, която дори отзовава офицерите си от България и лишава княз Александър Батенберг от званието генерал.
8. Петко Каравелов
Ако в подготвителния период и в самия акт министър-председателят Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването на Съединението, за отстояването, налагането и признанието му от Османската империя, Великите сили и съседите, неговото участие е огромно, защото тъкмо в този важен момент всъщност се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение. На 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия, на която министър-председателят предявява искане за отпускането на 10 млн. кредит за обявената мобилизация.
9. Голямоконарски пехотен полк.
За да бъдат ознаменувани заслугите на Голямо Конаре като автор на Съединението, Министерството на войната учредило нова войскова част, която нарекли Горноконарски пехотен полк. Той е взел участие в Сръбско-Българската война, обявена на 2 ноември 1885 г. В него са участвали всички голямоконарци като доброволци и редовно мобилизирани войници и всички живущи мъже в околните села.
10. Княз или генерал?
С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация и армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до обявяването на независимостта на България през 1908 г.,е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Източник: Иван Владислав историк
- Факти
- 10.09.2024, 09:39
- 42 прегледа
