14 Март - 1916 г.: Приет е Закон за приемане на Григорианския...
1916 г.: Приет е
Закон за приемане на Григорианския календар, който влиза в сила на 31 март същата година
📅 Григорианският календар
Какво представлява?
Григорианският календар е най-широко използваната календарна система в света днес. Той представлява реформа на предходния Юлиански календар и е въведен, за да коригира натрупаната грешка в измерването на времето.
Причина за създаването
-
Проблемът: Юлианският календар е приемал, че годината трае 365 дни и 6 часа, което е с 11 минути повече от астрономическата (тропическата) година. За столетия тази малка разлика се натрупва и води до изтегляне на календарните дати спрямо сезоните.
-
Целта: Основната цел на реформата е била да се възстанови съответствието на пролетното равноденствие с 21 март – дата, важна за определянето на Великден.
Кой и кога го въвежда?
-
Въведен е на 4 октомври 1582 г. от папа Григорий XIII (на когото е кръстен).
-
За да се компенсира натрупаното изоставане, след 4 октомври 1582 г. следва директно 15 октомври 1582 г. Така 10 дни от календара биват "прескочени".
Основни разлики с Юлианския календар
-
По-точно изчисление: Григорианският календар запазва високосните години, но въвежда ново правило: вековите години (завършващи на 00) са високосни само ако се делят на 400. (Пример: 1700, 1800 и 1900 г. не са високосни, но 1600 и 2000 г. са).
-
Грешка: Григорианският календар има грешка от около 26 секунди на година, което води до разминаване от 1 ден на 3300 години (значително по-точно от Юлианския).
-
Точност: Средната продължителност на годината е 365,2425 дни, което е изключително близко до реалната слънчева година (365,24219 дни).
Разпространение по света
Въвеждането му среща съпротива, особено в протестантските и православните страни. Различните държави го приемат в продължение на столетия:
-
Католически държави: Приемат го веднага или скоро след 1582 г. (Италия, Испания, Полша, Португалия, Франция).
-
Великобритания и колониите ѝ: Приемат го едва през 1752 г. (тогава прескачат 11 дни - от 3 срещу 14 септември).
-
Русия: Приема го след Октомврийската революция – през 1918 г. (прескача 13 дни - от 1 срещу 14 февруари).
-
Гърция: Последната европейска православна държава, която го приема – през 1923 г.
📅 Григорианският календар в България
Приемане
-
Приет е със Закон за приемане на Григорианския календар на 14 март 1916 г.
-
Законът влиза в сила на 31 март 1916 г., когато денят 31 март (стар стил) става 14 април (нов стил). Така от календара в България отпадат 13 дни.
Забележка за църквата:
Въпреки че официалната държава приема Григорианския календар през 1916 г., Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар за своите празници. Това е причината, например, Коледа и Великден често да не съвпадат с католическите. (Църквата ползва т.нар. Новоюлиански календар от 1968 г., който до 2800 г. съвпада с Григорианския, но това е отделна тема).
📊 Сравнение на двата календара (за 20-ти и 21-ви век)
| Характеристика |
Юлиански календар (стар стил) |
Григориански календар (нов стил) |
| Въведен от |
Юлий Цезар (45 г. пр.н.е.) |
Папа Григорий XIII (1582 г.) |
| Продължителност на годината |
365,25 дни |
365,2425 дни |
| Високосни векови години |
Всички (напр. 1700, 1800, 1900) |
Само делящите се на 400 (напр. 2000) |
| Разминаване спрямо слънцето |
1 ден на около 128 години |
1 ден на около 3300 години |
| Разлика с Григорианския (XX-XXI в.) |
С 13 дни назад |
(Референтен) |