Призиви за действия на НАТО и засилване на отбраната след удари с дронове в непосредствена близост до териториалните води на България
Два кораба бяха поразени от въздушни дронове близо до морската граница на България при два отделни инцидента през нощта в Черно море. Единият плавателен съд потъна, а четирима членове на екипажа на потъналия кораб впоследствие бяха спасени, според информация, предоставена от българските власти.
Атаките, свързвани с войната между Русия и Украйна, се случват все по-близо до морската граница на България. Последните инциденти са станали на разстояние от 17 до 18 морски мили от границата на териториалните води на страната, които се простират на 12 морски мили от брега по протежение на 378-километров участък между нос Картал на север и устието на река Резовска на юг.
Бившият член на Европейския парламент Александър Йорданов призова България да заеме твърда антикремълска позиция след последните атаки с дронове срещу кораби в Черно море. Той настоя правителството да обмисли отзоваването на руския посланик и понижаването на нивото на дипломатическите отношения с Москва.
В интервю за bTV Йорданов заяви, че руската агресия продължава от години, а през тази година все по-често се атакува гражданска инфраструктура с цел дестабилизиране на живота в Украйна. Според него нападенията срещу плавателни съдове край българския бряг представляват опит агресията да бъде разширена към регион извън непосредствената военна зона.
„Абсолютно съм убеден, че това е руски удар“, заяви Йорданов.
Той призова за по-твърд отговор спрямо руския президент Владимир Путин и поиска Русия да бъде напълно изолирана.
„Крайно време е да кажем на мегаломанския диктатор Путин, че трябва да спре войната. Русия трябва да бъде напълно изолирана. Митрофанова не бива просто да бъде викана на кафе и да получава „приятелска“ забележка. Трябва да обмислим отзоваването на руския посланик от България и понижаването на нивото на дипломатическите ни отношения с тази страна“, заяви Йорданов.
Международният експерт по право и адвокат Ивайло Дермеджиев заяви, че България може да се консултира със съюзниците си от НАТО съгласно член 4 от Северноатлантическия договор. Прилагането на член 5 обаче би било значително по-трудно, тъй като Черно море не е определено като територия на НАТО.
Бившият заместник-министър на отбраната Йордан Божилов заяви пред bTV, че последният удар е извършен близо до границата на българските териториални води — в прилежащата зона, където страната има определени права и задължения.
Божилов предупреди, че инцидентът може допълнително да изостри напрежението и да наруши корабоплаването в Черно море. Той отбеляза, че почти целият морски трафик в региона преминава през териториалните води на България и Румъния, което създава риск от рязък спад на корабоплаването или от пренасочване на плавателните съдове изцяло в тези води.
По думите му България трябва да оцени риска от по-нататъшна ескалация, включително възможността бъдещи атаки да застрашат териториалните ѝ води, кораби или съоръжения и по този начин да доведат до нарушение на българската територия.
Той посочи също, че корабът, поразен при последния инцидент, е плавал под малтийски флаг. Това означава, че Малта, като член на ЕС, има интерес от провеждането на разследване и вероятно ще постави въпроса пред европейските институции.
„България и Румъния трябва съвместно да повдигнат въпроса в НАТО — може би не чрез задействане на член 4, а чрез консултации, както и да внесат въпроса в ЕС заедно с Малта“, заяви Божилов.
Той изрази мнение, че Русия се стреми да спре корабоплаването в Черно море, за да попречи на Украйна да изнася своите стоки.
Велизар Шаламанов заяви, че България за пореден път не е успяла да реагира своевременно на събитията. Според него още след първия инцидент министър-председателят е трябвало да създаде временен междуведомствен ситуационен център, който да обедини информацията от всички служби за сигурност и да координира реакцията на действията на Русия в Черно море.
Шаламанов призова и за коренна промяна в подхода на правителството към отбраната. По думите му България не може да разчита единствено на собствените си самолети и пилоти за охраната на въздушното пространство, нито само на българските кораби и моряци за защитата на морските райони.
Той настоя правителството да използва консултациите, за да мобилизира пълния капацитет на НАТО и Европейския съюз за възпиране на Русия и предотвратяване на по-нататъшна ескалация.
Капитан първи ранг Васил Данев определи последната атака в Черно море като продължение на руските саботажни действия срещу украински пристанища и плавателни съдове в коментар пред NOVA.
„Това е удар срещу кораб, който най-вероятно превозва товари към или от Украйна. Инцидентът представлява продължение на руските саботажни действия срещу украински пристанища и кораби“, заяви Данев.
Той посочи, че атаката е извършена в прилежащата зона на България, която попада в оперативната зона на българските Военноморски сили. Районът се наблюдава чрез системата за брегово наблюдение „ЕКРАН“ — модерна технология, разработена с американска помощ.
По думите на Данев Военноморските сили би трябвало да разполагат с подробна информация за кораба и точното място на удара. Той обаче подчерта, че като суверенна държава България няма законово задължение да защитава чуждестранни плавателни съдове в прилежащата зона. Отговорността ѝ е строго ограничена до териториалните води, които се простират на 12 морски мили от брега.
По отношение на дипломатическата реакция Данев заяви, че преговорите с Русия на този етап биха имали малка полза. Той призова за по-твърда позиция и предложи както украинският, така и руският посланик да бъдат извикани в Министерството на външните работи, за да получат официални ноти.
„Време е да покажем сила, твърдост и решителност. И украинският, и руският посланик трябва да бъдат извикани, за да получат официална нота от Министерството на външните работи“, заяви Данев.
Въпреки че произходът на дроновете не е официално потвърден, той заяви, че отговорността е ясна, и отбеляза, че Украйна категорично е отрекла да има участие.
Данев призова България да засили защитата на въздушното си пространство и морската си територия чрез инвестиции в собствени отбранителни способности и системи за защита. Той настоя за изготвянето на ясни планове за придобиване на допълнително въоръжение и техническо оборудване, така че страната да не бъде заварена неподготвена и да не зависи единствено от отбранителните способности, предоставяни от съюзниците в НАТО.
Той предупреди, че в Черно море вероятно ще има още подобни инциденти. По думите му от месеци търговски кораби умишлено плават близо до румънския и българския бряг, тъй като смятат този маршрут за по-безопасен по пътя си към проливите.
Атаките, свързвани с войната между Русия и Украйна, се случват все по-близо до морската граница на България. Последните инциденти са станали на разстояние от 17 до 18 морски мили от границата на териториалните води на страната, които се простират на 12 морски мили от брега по протежение на 378-километров участък между нос Картал на север и устието на река Резовска на юг.
Бившият член на Европейския парламент Александър Йорданов призова България да заеме твърда антикремълска позиция след последните атаки с дронове срещу кораби в Черно море. Той настоя правителството да обмисли отзоваването на руския посланик и понижаването на нивото на дипломатическите отношения с Москва.
В интервю за bTV Йорданов заяви, че руската агресия продължава от години, а през тази година все по-често се атакува гражданска инфраструктура с цел дестабилизиране на живота в Украйна. Според него нападенията срещу плавателни съдове край българския бряг представляват опит агресията да бъде разширена към регион извън непосредствената военна зона.
„Абсолютно съм убеден, че това е руски удар“, заяви Йорданов.
Той призова за по-твърд отговор спрямо руския президент Владимир Путин и поиска Русия да бъде напълно изолирана.
„Крайно време е да кажем на мегаломанския диктатор Путин, че трябва да спре войната. Русия трябва да бъде напълно изолирана. Митрофанова не бива просто да бъде викана на кафе и да получава „приятелска“ забележка. Трябва да обмислим отзоваването на руския посланик от България и понижаването на нивото на дипломатическите ни отношения с тази страна“, заяви Йорданов.
Международният експерт по право и адвокат Ивайло Дермеджиев заяви, че България може да се консултира със съюзниците си от НАТО съгласно член 4 от Северноатлантическия договор. Прилагането на член 5 обаче би било значително по-трудно, тъй като Черно море не е определено като територия на НАТО.
Бившият заместник-министър на отбраната Йордан Божилов заяви пред bTV, че последният удар е извършен близо до границата на българските териториални води — в прилежащата зона, където страната има определени права и задължения.
Божилов предупреди, че инцидентът може допълнително да изостри напрежението и да наруши корабоплаването в Черно море. Той отбеляза, че почти целият морски трафик в региона преминава през териториалните води на България и Румъния, което създава риск от рязък спад на корабоплаването или от пренасочване на плавателните съдове изцяло в тези води.
По думите му България трябва да оцени риска от по-нататъшна ескалация, включително възможността бъдещи атаки да застрашат териториалните ѝ води, кораби или съоръжения и по този начин да доведат до нарушение на българската територия.
Той посочи също, че корабът, поразен при последния инцидент, е плавал под малтийски флаг. Това означава, че Малта, като член на ЕС, има интерес от провеждането на разследване и вероятно ще постави въпроса пред европейските институции.
„България и Румъния трябва съвместно да повдигнат въпроса в НАТО — може би не чрез задействане на член 4, а чрез консултации, както и да внесат въпроса в ЕС заедно с Малта“, заяви Божилов.
Той изрази мнение, че Русия се стреми да спре корабоплаването в Черно море, за да попречи на Украйна да изнася своите стоки.
Велизар Шаламанов заяви, че България за пореден път не е успяла да реагира своевременно на събитията. Според него още след първия инцидент министър-председателят е трябвало да създаде временен междуведомствен ситуационен център, който да обедини информацията от всички служби за сигурност и да координира реакцията на действията на Русия в Черно море.
Шаламанов призова и за коренна промяна в подхода на правителството към отбраната. По думите му България не може да разчита единствено на собствените си самолети и пилоти за охраната на въздушното пространство, нито само на българските кораби и моряци за защитата на морските райони.
Той настоя правителството да използва консултациите, за да мобилизира пълния капацитет на НАТО и Европейския съюз за възпиране на Русия и предотвратяване на по-нататъшна ескалация.
Капитан първи ранг Васил Данев определи последната атака в Черно море като продължение на руските саботажни действия срещу украински пристанища и плавателни съдове в коментар пред NOVA.
„Това е удар срещу кораб, който най-вероятно превозва товари към или от Украйна. Инцидентът представлява продължение на руските саботажни действия срещу украински пристанища и кораби“, заяви Данев.
Той посочи, че атаката е извършена в прилежащата зона на България, която попада в оперативната зона на българските Военноморски сили. Районът се наблюдава чрез системата за брегово наблюдение „ЕКРАН“ — модерна технология, разработена с американска помощ.
По думите на Данев Военноморските сили би трябвало да разполагат с подробна информация за кораба и точното място на удара. Той обаче подчерта, че като суверенна държава България няма законово задължение да защитава чуждестранни плавателни съдове в прилежащата зона. Отговорността ѝ е строго ограничена до териториалните води, които се простират на 12 морски мили от брега.
По отношение на дипломатическата реакция Данев заяви, че преговорите с Русия на този етап биха имали малка полза. Той призова за по-твърда позиция и предложи както украинският, така и руският посланик да бъдат извикани в Министерството на външните работи, за да получат официални ноти.
„Време е да покажем сила, твърдост и решителност. И украинският, и руският посланик трябва да бъдат извикани, за да получат официална нота от Министерството на външните работи“, заяви Данев.
Въпреки че произходът на дроновете не е официално потвърден, той заяви, че отговорността е ясна, и отбеляза, че Украйна категорично е отрекла да има участие.
Данев призова България да засили защитата на въздушното си пространство и морската си територия чрез инвестиции в собствени отбранителни способности и системи за защита. Той настоя за изготвянето на ясни планове за придобиване на допълнително въоръжение и техническо оборудване, така че страната да не бъде заварена неподготвена и да не зависи единствено от отбранителните способности, предоставяни от съюзниците в НАТО.
Той предупреди, че в Черно море вероятно ще има още подобни инциденти. По думите му от месеци търговски кораби умишлено плават близо до румънския и българския бряг, тъй като смятат този маршрут за по-безопасен по пътя си към проливите.
Тагове
Харесвате това, което правим?
Станете част от общността на BG Firmi във Viber
