2025 г. в България: Най-сухото лято от 1930 г. насам и широко разпространено опасно време
2025 година продължи тенденцията на България за температури над средните, като страната регистрира средногодишна стойност с около 1,2°C над дългосрочните климатични норми.
Това я поставя наравно с 2019 г., макар и с около 0,8°C по-хладна от рекордната 2024 г. Лятото на 2025 г. беше особено интензивно, класирайки се като третото най-горещо лято от 1930 г. насам, след тези от 2024 г. и 2012 г. Сезонните температури за зимата, пролетта и есента също надвишиха нормите, макар че отклоненията бяха по-скромни. Само февруари (–2,4°C), април (–0,3°C), май (–1,0°C) и октомври (–1,1°C) паднаха под базовата климатична линия.
Модели на валежите
Годишните валежи за страната са средно близки до климатичните норми, но месечните вариации бяха силно изразени. Лятото на 2025 г. се очерта като най-сухото от близо век, като юни, юли и септември показаха най-големите дефицити съответно -74%, -68% и -67%. Други сезони отбелязаха над средните валежи, като октомври и ноември бяха най-влажните месеци, получавайки 172% и 64% повече от нормалното. Предварителните оценки показват, че общите годишни валежи достигнаха 616 мм (л/кв.м), приблизително 7% под дългосрочната средна стойност.
Екстремни метеорологични условия и опасности
Годината беше белязана от множество опасни метеорологични събития, засягащи различни региони, понякога причинявайки човешки жертви и материални щети. От 16 до 24 февруари студени вълни преминаха през североизточна България. На 10 април обилни снеговалежи, съчетани със силни ветрове, оставиха над 100 населени места в североизточната част без електричество. Наводнения удариха няколко общини, включително Вълчедръм, Бойчиновци и Хайредин, на 26 април след интензивни валежи.
Летните месеци от юни до август донесоха широко разпространени горещи вълни в равнините и полупланинските райони, като засегнаха предимно Черноморското крайбрежие. Горещите вълни бяха по-кратки от тези през 2024 г., но все още интензивни, като юли беше пиковият месец. Температури над 40°C бяха регистрирани съответно на 33 до 35 метеорологични станции на 22 и 26 юли. Забележително е, че Сандански и село Първомай в община Петрич отбелязаха последователни дни с температури над 40°C - шест и седем дни подред между 21 и 27 юли. Части от Горнотракийската низина също преживяха три последователни дни над 40°C, включително Раднево (7-9 юли) и Садово (25-27 юли).
Есента донесе допълнителни екстремни условия. Между 2 и 8 октомври обилни валежи предизвикаха внезапни наводнения в няколко региона, като южното Черноморско крайбрежие беше засегнато най-силно. Село Елените претърпя четири смъртни случая поради наводнения, което подчертава продължаващите рискове от екстремни валежи в България.
Източник: НИМХ
Това я поставя наравно с 2019 г., макар и с около 0,8°C по-хладна от рекордната 2024 г. Лятото на 2025 г. беше особено интензивно, класирайки се като третото най-горещо лято от 1930 г. насам, след тези от 2024 г. и 2012 г. Сезонните температури за зимата, пролетта и есента също надвишиха нормите, макар че отклоненията бяха по-скромни. Само февруари (–2,4°C), април (–0,3°C), май (–1,0°C) и октомври (–1,1°C) паднаха под базовата климатична линия.
Модели на валежите
Годишните валежи за страната са средно близки до климатичните норми, но месечните вариации бяха силно изразени. Лятото на 2025 г. се очерта като най-сухото от близо век, като юни, юли и септември показаха най-големите дефицити съответно -74%, -68% и -67%. Други сезони отбелязаха над средните валежи, като октомври и ноември бяха най-влажните месеци, получавайки 172% и 64% повече от нормалното. Предварителните оценки показват, че общите годишни валежи достигнаха 616 мм (л/кв.м), приблизително 7% под дългосрочната средна стойност.
Екстремни метеорологични условия и опасности
Годината беше белязана от множество опасни метеорологични събития, засягащи различни региони, понякога причинявайки човешки жертви и материални щети. От 16 до 24 февруари студени вълни преминаха през североизточна България. На 10 април обилни снеговалежи, съчетани със силни ветрове, оставиха над 100 населени места в североизточната част без електричество. Наводнения удариха няколко общини, включително Вълчедръм, Бойчиновци и Хайредин, на 26 април след интензивни валежи.
Летните месеци от юни до август донесоха широко разпространени горещи вълни в равнините и полупланинските райони, като засегнаха предимно Черноморското крайбрежие. Горещите вълни бяха по-кратки от тези през 2024 г., но все още интензивни, като юли беше пиковият месец. Температури над 40°C бяха регистрирани съответно на 33 до 35 метеорологични станции на 22 и 26 юли. Забележително е, че Сандански и село Първомай в община Петрич отбелязаха последователни дни с температури над 40°C - шест и седем дни подред между 21 и 27 юли. Части от Горнотракийската низина също преживяха три последователни дни над 40°C, включително Раднево (7-9 юли) и Садово (25-27 юли).
Есента донесе допълнителни екстремни условия. Между 2 и 8 октомври обилни валежи предизвикаха внезапни наводнения в няколко региона, като южното Черноморско крайбрежие беше засегнато най-силно. Село Елените претърпя четири смъртни случая поради наводнения, което подчертава продължаващите рискове от екстремни валежи в България.
Източник: НИМХ
Тагове
Харесвате това, което правим?
Станете част от общността на BG Firmi във Viber
