Петковден: България почита Света Петка с традиционни чествания

Православната църква почита Света Петка на 14 октомври. Празникът в Дряново ще бъде отбелязан с тържествена литургия, водосвет за здраве и благополучие и художествена изложба, съобщават от общината.

Известна на българите като Света Петка Българска или Света Петка Търновска, Света Параскева Епиватска е сред най-почитаните и обичани светци в страната. Тя е смятана за главна закрилница на българския народ и държава, както и за покровителка на Молдова и градовете Търново, Габрово и Троян. Живяла е през X и XI век. В народните предания ѝ се приписват свръхестествени сили, а житията ѝ разказват за множество чудеса.

Празничната програма, организирана от Община Дряново, започва в 9:00 часа с тържествена света литургия и водосвет в църквата „Въведение Богородично“. В къщата музей „Икономова“ ще бъде открита съвместна изложба с произведения на известните художници Георги Динев, Христо Генев и Иван Стратиев. И двете събития са част от традиционната празнична седмица на града.

Света Параскева е родена в Епиват, днешния град Селимпаша в Турция. След смъртта на родителите си тя раздала имуществото си и се посветила на аскетичен живот. Брат ѝ вече бил приел монашеството. След пет години в малък манастир тя предприела поклонническо пътуване до Йерусалим и Гроба Господен, а след това се оттеглила в Йорданската пустиня, където се отдала на пост и молитва.

Според житието ѝ една нощ, докато се молела, пред нея се явил ангел и я призовал да се завърне в родината си. „Там ще оставиш тялото си на земята и ще отнесеш духа си в небесните селения“, казал ѝ ангелът.

Житието на светицата е написано от патриарх Евтимий — една от водещите духовни личности на средновековна България. Впоследствие българският фолклор дал собствена интерпретация на неговия разказ, като запазил основните подробности от живота ѝ. В народната традиция Света Петка е свързана със Света Неделя и Свети Димитър: Неделя се смята за нейна сестра, а Димитър, наричан в някои краища Митре, е техен племенник.

Откриването на мощите на Света Петка също е описано като чудо. След като се завърнала в родния си край, тя запазила самоличността си в тайна и след смъртта ѝ била погребана от непознати хора. Според преданието през една и съща нощ тя се явила насън на двама души, разкрила коя е и поискала нетленното ѝ тяло да бъде преместено. Явила се, обгърната от светлина.

Мощите ѝ се съхранявали в старата българска столица Велико Търново от 1238 г. до падането на България под османска власт в края на XIV век. Те били пазени в църквата „Света Петка Търновска“, след което били премествани още няколко пъти. От 1641 г. се намират в митрополитската катедрала в Яш, Северна Румъния.

В народните вярвания на мощите се приписват многобройни изцеления. Разказва се за хора с увреждания, които отново проходили, за слепи, прогледнали, и за тежко болни, които оздравели. Българите вярват също, че молитвата към Света Петка може да донесе помощ, особено при проблеми със зрението, слепота, психични заболявания и безплодие.

Хората, които търсят изцеление, и до днес прекарват нощите си в манастири и параклиси, като носят дарове. Разпространен обичай е иконата на светицата да бъде украсена с нова кърпа за глава и стрък босилек.

Други легенди свързват чудодейни сили с местата, свързани със Света Петка. Според предание от Западна България тя намерила убежище в пещера край град Трън, докато бягала от религиозни преследвачи. Носела малка торба с брашно, запалила огън в пещерата и опекла хляб. Когато преследвачите открили скривалището ѝ, тя успяла да избяга през тесен процеп в скалите, водещ към друг вход. Стъпките ѝ останали отпечатани, а малкото хлебче, което изпекла, се превърнало в камък.

Днес в пещерата има параклис, а местните хора вярват, че водата, която се стича по стените му, притежава лечебни свойства. Българските народни предания и песни представят Света Петка и като светица, която може да преминава границата между световете. Заедно с Архангел Михаил тя отвежда душите в отвъдното, а тя и сестра ѝ Неделя изграждат мост между двата свята, по който могат да преминават само праведните души.

В народните вярвания Света Петка се свързва с петъчния ден, което отразява значението на името ѝ. Тя се смята за закрилница на жените, родилките и домашното огнище. Празникът ѝ се отбелязва всеки петък, като традиционно някои видове работа са забранени в този ден. Според народните вярвания светицата наказва онези, които не спазват тези ограничения.

Връзката между Света Петка и Свети Димитър намира отражение и в българския народен календар. Петковден, отбелязван на 14 октомври, и Димитровден, честван на 26 октомври, традиционно бележат края на усилената земеделска работа. Около тези дати наетите работници получавали възнагражденията си и сключвали договори за следващия работен сезон.

Периодът между двата празника има сакрално значение в народната традиция и бележи прехода между сезоните. Българите традиционно приемат, че зимата започва на Димитровден. Смята се, че започването на нови начинания през този период носи неуспех, а жените се съветват да не работят с вълна, да не кроят платове и да не шият дрехи.

Петковден поставя началото и на различни семейни празненства. В миналото общностите посвещавали определен ден на покровителя на семейното огнище. Тези тържества били известни с названия като „светец“, „слава“ и „оброк“ и включвали църковни служби, общи празнични трапези с жертвоприношения и традиционни хора.

След приключването на жътвата българите обличали новите си дрехи и се събирали на празник. Традиционните хора на Петковден били наричани и „хора за сгледа“. Жените, чиито синове не били женени, посещавали селските събирания, за да оглеждат младите момичета и да избират подходящи бъдещи снахи.

На 14 октомври имен ден празнуват всички, които носят имената Петка, Петкан, Петко, Петра, Петрина, Петрана, Петкана, Петрия, Петричка, Пенчо, Пенка, Параскева и Парашкев, както и техните производни.

Честит имен ден! Желаем ви здраве, щастие и успехи!