България: Кръстовден бележи началото на есента и гроздобера

България отбелязва Деня на Светия кръст на 14 септември — голям християнски празник, известен в българската традиция като Кръстовден. Празникът се свързва и с началото на есента и гроздобера, а хиляди вярващи традиционно се събират в Кръстова гора, разположена в Родопите.

Поклонници от цялата страна са се събрали на святото място, за да отбележат празника заедно. Мнозина са прекарали нощта на открито в околните поляни, като са участвали в празнични богослужения и са се молили за здраве, закрила и спасение. Вярващите наричат Кръстова гора „гора на чудесата“ и я смятат за място с особено силна духовна енергия.

Християнската традиция, свързана с празника, датира от IV век. Според преданието през 326 г. света Елена, майката на император Константин Велики, пътувала до Светите земи в търсене на Божи гроб и кръста, на който бил разпнат Исус Христос.

По съвет на възрастен евреин били извършени разкопки, при които били открити три кръста. Според традицията света Елена наредила на мястото, където бил намерен Светият кръст, да бъде построена църква, известна като „Въздвижение“.

Кръстът заема централно място в богослуженията по повод празника. По време на литургията свещениците го изнасят в центъра на храма, за да могат богомолците да се приближат до него и да му се поклонят.

14 септември не е единственият ден, в който кръстът се почита в православната християнска традиция. Той се почита и на третата неделя от Великия пост, известна като Кръстопоклонна неделя, както и на Разпети петък.

Кръстовден заема важно място и в българската народна традиция. Празникът традиционно се възприема като момент, в който настъпва есента и започва гроздоберът. Народното вярване гласи, че от този ден нататък „слънцето се обръща към зимата“, а денят и нощта символично „кръстосват“ пътищата си, докато студеното време наближава.

Денят традиционно се отбелязва със строг пост. Според обичая се избягват червените храни, сред които червени чушки, домати, репички и червени ябълки.

На трапезата за Кръстовден присъстват грозде, печена тиква, обреден хляб и други постни ястия без месо. Гроздето е особено свързано с празника заради връзката му с началото на есенната реколта.

На този ден празнуват имен ден хората с имена Кръстьо, Кръстина и техните производни, както и Ставри. По традиция имениците трябва да имат грозде на трапезата като част от празничното честване.

В Кръстова гора религиозният празник обединява християнското поклонение, традицията на pilgrimage и местните обичаи, предавани през поколенията. Вярващи се събират през нощта на родопското място, присъстват на богослужения и отправят молитви, отбелязвайки един от големите празници, посветени на Светия кръст.