Българската водна централа, превръщаща отпадъците в енергия и продукти
От пускането на крана до пускането на водата в тоалетната, малцина от нас често спират да обмислят въздействието върху околната среда от използването на вода. Процесът на осигуряване на чиста вода и третиране на тази вода, след като я използваме обаче, има значителен въглероден отпечатък. Всъщност в много страни се смята, че енергията, необходима за изпомпване и обработка на нашата вода, добавя около 5% от всички емисии на парникови газове, цифра, сравнима с авиационната индустрия.
България се противопоставя на тенденцията
Няколко часа след като някой отиде до тоалетната в столицата София, това, което се отмие, обикновено се озовава в пречиствателната станция за отпадни води в Кубратово. Управлявана от "Софийска вода", част от групата Veolia, централата е една от най-енергийно ефективните в Европа.
„Ние събираме отпадните води от софиянци. Тук го обработваме, за да е чисто, когато влезе в реката. В процеса произвеждаме биогаз. Този биогаз след това се трансформира в електричество и топлина. Топлината се използва за нашите процеси, а електричеството задоволява нуждите на този завод“, каза за Euronews Станислав Станев, технически директор във Веолия България.
Всяка година централата в Кубратово генерира около 24 000 мегаватчаса електрическа и топлинна енергия - достатъчно за захранване на 2300 домакинства годишно. Но това, което отличава централата от другите пречиствателни съоръжения, е ефективността на нейните биореактори, където се произвежда биогазът, обяснява Станислав.
„Разликата е в количеството произведен биогаз. Обикновено пречиствателните станции за отпадъчни води произвеждат 50 до 60% от собствените си нужди. И тук покриваме повече от 100% от нуждите си. Освен това спестяваме емисии на CO2, приблизително 70 000 тона годишно.“
Стигане до нетната нула
В допълнение към CO2, пречистването на отпадъчни води произвежда много газове като метан, мощен парников газ. Улавянето и използването на тези газове чрез процес, наречен когенерация, предотвратява изпускането им в атмосферата, като същевременно им позволява да бъдат използвани като източник на енергия.
„Това е една от индустриите, в които не е невъзможно да се сведат до нетни нулеви емисии или всъщност до нулеви емисии“, обяснява Диана Урге-Ворсац, заместник-председател на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC).
„Имаме много възможности да използваме водата много по-ефективно и да използваме повторно тези газове, които сега са парникови газове. Като цяло това може да се превърне в нула, особено ако енергията, която използваме за това, идва от възобновяеми енергийни източници“, добавя тя.
Златен стандарт
Заводът в Кубратово вече получи сертификат за златен стандарт за намаляване на емисиите си, но се подготвят планове за по-далеч.
Обобщавайки, Станислав казва: „В момента пускаме в експлоатация нова инсталация, която ще увеличи производството на биогаз с 10 до 15% тук, и инсталираме фотоволтаици. Но не е само това растение, ние обменяме мнения с нашите колеги, опитвайки се да вдъхновим другите растения да достигнат енергийна самодостатъчност, тъй като това е нещо, което групата ни моли да прокараме напред.“