Българското национално радио беше изправено пред полемика заради спряно интервю с руския посланик
Българското национално радио (БНР) предизвика полемика, след като оттегли интервю с руския посланик Елеонора Митрофанова, цитирайки нарушения на журналистическите стандарти. Този ход предизвика обвинения в цензура и политически натиск.
Интервюто, първоначално планирано за предаването Politically INcorrect, имаше за цел да обсъди последиците от демонтажа на Паметника на съветската армия в София върху двустранните отношения. Въпреки това бяха повдигнати възражения от различни субекти, включително украинското посолство и политици като Делян Пеевски, които критикуваха поканата на служител от това, което те нарекоха „държава-агресор“.
Генералният директор на БНР Милен Митев защити решението, като подчерта, че отказът се основава на предполагаеми нарушения на журналистическите норми. Той подчерта, че БНР е безплатна медийна платформа и отхвърли твърденията за закриване на предавания заради ефирни дискусии.
Проруската партия "Възраждане" осъди това, което те смятат за политическа цензура в българските обществени медии, призовавайки за съпротива срещу политическото влияние върху медиите. Лидерът на Българската социалистическа партия Корнелия Нинова изрази опасенията си за политическа намеса в журналистическата автономия.
На фона на скандала Съветът за електронни медии (СЕМ) се въздържа да вземе окончателна позиция, докато не бъдат оценени допълнителни подробности. Ръководството на БНР защити действията си, заявявайки спазването на редакционните правила, професионалните стандарти и обществения интерес при вземането на решения.
Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова отговори на инцидента, споменавайки предишни ограничения на въздушното пространство срещу руски служители, повдигайки въпроси относно свободата на изразяване в България.
В изявление БНР подчертава, че решението за задържане на интервюто се основава на запазването на безпристрастността и етичното журналистическо отразяване, подчертавайки изискванията при интервютата да поддържат неутралност и да избягват фаворизирането към всяка участваща страна.
Интервюто, първоначално планирано за предаването Politically INcorrect, имаше за цел да обсъди последиците от демонтажа на Паметника на съветската армия в София върху двустранните отношения. Въпреки това бяха повдигнати възражения от различни субекти, включително украинското посолство и политици като Делян Пеевски, които критикуваха поканата на служител от това, което те нарекоха „държава-агресор“.
Генералният директор на БНР Милен Митев защити решението, като подчерта, че отказът се основава на предполагаеми нарушения на журналистическите норми. Той подчерта, че БНР е безплатна медийна платформа и отхвърли твърденията за закриване на предавания заради ефирни дискусии.
Проруската партия "Възраждане" осъди това, което те смятат за политическа цензура в българските обществени медии, призовавайки за съпротива срещу политическото влияние върху медиите. Лидерът на Българската социалистическа партия Корнелия Нинова изрази опасенията си за политическа намеса в журналистическата автономия.
На фона на скандала Съветът за електронни медии (СЕМ) се въздържа да вземе окончателна позиция, докато не бъдат оценени допълнителни подробности. Ръководството на БНР защити действията си, заявявайки спазването на редакционните правила, професионалните стандарти и обществения интерес при вземането на решения.
Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова отговори на инцидента, споменавайки предишни ограничения на въздушното пространство срещу руски служители, повдигайки въпроси относно свободата на изразяване в България.
В изявление БНР подчертава, че решението за задържане на интервюто се основава на запазването на безпристрастността и етичното журналистическо отразяване, подчертавайки изискванията при интервютата да поддържат неутралност и да избягват фаворизирането към всяка участваща страна.
Харесвате това, което правим?
Станете част от общността на BG Firmi във Viber
