Достъпът до интернет в България се доближава до средния за ЕС, но моделите на потребление и внедряването на изкуствен интелект изостават
Употребата на интернет се разшири драстично през последните три десетилетия, превръщайки се от нишова технология в съществена част от ежедневието. От по-малко от 1% от потребителите в световен мащаб през 1995 г., днес близо две трети от населението на света е онлайн.
Данните, събрани от DataReportal, показват, че средностатистическият потребител сега прекарва около 6 часа и 39 минути на ден в интернет. От това време приблизително 2,5 часа са посветени на социални мрежи, докато близо 4,5 часа се прекарват в достъп до онлайн съдържание чрез мобилни телефони.
Нивата на употреба са още по-високи сред децата и младите хора. Според същите данни, лицата на възраст между 10 и 24 години прекарват средно по 7 часа и 36 минути онлайн всеки ден. Тази тенденция е породила опасения сред здравните експерти. Световната здравна организация съобщава, че повече от едно на десет деца под 15 години проявява проблемно поведение, свързано със социалните медии, включително признаци на пристрастяване. Въпреки тези опасения, Facebook остава най-широко използваната платформа в световен мащаб, с близо 3 милиарда активни потребители на месец.
В отговор на тези развития редица държави започнаха да обмислят или въвеждат ограничения. Австралия стана първата страна, която забрани достъпа до социални мрежи за деца под 16-годишна възраст. Дания подготвя подобна забрана за лица под 15 години, докато Франция може да стане първата държава-членка на ЕС, която ще въведе подобна мярка, ако Сенатът одобри законодателство, вече прието от долната камара. Подобни дебати се водят в Испания, Италия, Гърция и Норвегия, като в някои случаи вече са подготвени законопроекти.
На този фон България се откроява с темпото, с което достъпът до интернет се е разширил през последното десетилетие. Сред държавите-членки на ЕС, България е регистрирала най-бързия растеж на достъпа до интернет в домакинствата през последните десет години. В момента 93% от домакинствата в страната имат интернет връзка, в сравнение със средно 95% за ЕС.
Макар че разликата изглежда малка, това поставя България на 22-ро място в общата класация на ЕС. Страната се представя още по-зле по отношение на редовното използване на интернет, като се нарежда на 26-то място, като само Хърватия е зад нея. За разлика от това, Ирландия, Дания и Нидерландия отчитат почти повсеместно ежедневно използване на интернет. Около 7% от българите никога не са използвали интернет.
Моделите на употреба в България също се различават от тези в други части на ЕС. Българите използват интернет предимно за телефонни и видео разговори чрез различни приложения. Социалните мрежи и чат платформите следват като втората и третата най-често срещана дейност. В целия ЕС обаче изпращането на съобщения е най-честата онлайн дейност, докато социалните медии са едва на пето място. Четенето на новинарско съдържание е следващо в България, следвано от проверката на имейли.
В повечето други страни от ЕС имейлът е втората най-честа причина за използване на интернет. Онлайн пазаруването остава по-малко популярно в България, като само 47% от потребителите правят покупки през интернет, в сравнение със средното за ЕС от 72%, където купуването на стоки и услуги е на четвърто място.
По отношение на устройствата, мобилните телефони са основната врата към интернет в цяла Европа, следвани от лаптопите. Настолните компютри се използват в около една четвърт от случаите, пред таблетите и смарт устройствата като телевизори или часовници, които представляват около 14–15%. Забележителна разлика е, че тези смарт устройства се използват по-често за достъп до интернет другаде в Европа, отколкото в България, където настолните компютри все още играят относително по-голяма роля.
Изкуственият интелект постепенно се превръща в част от ежедневната онлайн активност, но приемането му остава неравномерно. В България един на всеки пет души използва инструменти, базирани на изкуствен интелект, в сравнение с приблизително един на всеки трима в ЕС. Употребата е най-висока в Дания, където всеки втори човек разчита на такива технологии.
България се нарежда близо до дъното, пред Италия и Румъния. Повечето българи, които използват изкуствен интелект, го правят за лични цели, като 8% го използват за работа и 5% за образование. В други страни от ЕС тези дялове са приблизително два пъти по-високи. Най-често посочваната причина за неизползване на изкуствен интелект в България е възприеманата липса на нужда.
Данните, събрани от DataReportal, показват, че средностатистическият потребител сега прекарва около 6 часа и 39 минути на ден в интернет. От това време приблизително 2,5 часа са посветени на социални мрежи, докато близо 4,5 часа се прекарват в достъп до онлайн съдържание чрез мобилни телефони.
Нивата на употреба са още по-високи сред децата и младите хора. Според същите данни, лицата на възраст между 10 и 24 години прекарват средно по 7 часа и 36 минути онлайн всеки ден. Тази тенденция е породила опасения сред здравните експерти. Световната здравна организация съобщава, че повече от едно на десет деца под 15 години проявява проблемно поведение, свързано със социалните медии, включително признаци на пристрастяване. Въпреки тези опасения, Facebook остава най-широко използваната платформа в световен мащаб, с близо 3 милиарда активни потребители на месец.
В отговор на тези развития редица държави започнаха да обмислят или въвеждат ограничения. Австралия стана първата страна, която забрани достъпа до социални мрежи за деца под 16-годишна възраст. Дания подготвя подобна забрана за лица под 15 години, докато Франция може да стане първата държава-членка на ЕС, която ще въведе подобна мярка, ако Сенатът одобри законодателство, вече прието от долната камара. Подобни дебати се водят в Испания, Италия, Гърция и Норвегия, като в някои случаи вече са подготвени законопроекти.
На този фон България се откроява с темпото, с което достъпът до интернет се е разширил през последното десетилетие. Сред държавите-членки на ЕС, България е регистрирала най-бързия растеж на достъпа до интернет в домакинствата през последните десет години. В момента 93% от домакинствата в страната имат интернет връзка, в сравнение със средно 95% за ЕС.
Макар че разликата изглежда малка, това поставя България на 22-ро място в общата класация на ЕС. Страната се представя още по-зле по отношение на редовното използване на интернет, като се нарежда на 26-то място, като само Хърватия е зад нея. За разлика от това, Ирландия, Дания и Нидерландия отчитат почти повсеместно ежедневно използване на интернет. Около 7% от българите никога не са използвали интернет.
Моделите на употреба в България също се различават от тези в други части на ЕС. Българите използват интернет предимно за телефонни и видео разговори чрез различни приложения. Социалните мрежи и чат платформите следват като втората и третата най-често срещана дейност. В целия ЕС обаче изпращането на съобщения е най-честата онлайн дейност, докато социалните медии са едва на пето място. Четенето на новинарско съдържание е следващо в България, следвано от проверката на имейли.
В повечето други страни от ЕС имейлът е втората най-честа причина за използване на интернет. Онлайн пазаруването остава по-малко популярно в България, като само 47% от потребителите правят покупки през интернет, в сравнение със средното за ЕС от 72%, където купуването на стоки и услуги е на четвърто място.
По отношение на устройствата, мобилните телефони са основната врата към интернет в цяла Европа, следвани от лаптопите. Настолните компютри се използват в около една четвърт от случаите, пред таблетите и смарт устройствата като телевизори или часовници, които представляват около 14–15%. Забележителна разлика е, че тези смарт устройства се използват по-често за достъп до интернет другаде в Европа, отколкото в България, където настолните компютри все още играят относително по-голяма роля.
Изкуственият интелект постепенно се превръща в част от ежедневната онлайн активност, но приемането му остава неравномерно. В България един на всеки пет души използва инструменти, базирани на изкуствен интелект, в сравнение с приблизително един на всеки трима в ЕС. Употребата е най-висока в Дания, където всеки втори човек разчита на такива технологии.
България се нарежда близо до дъното, пред Италия и Румъния. Повечето българи, които използват изкуствен интелект, го правят за лични цели, като 8% го използват за работа и 5% за образование. В други страни от ЕС тези дялове са приблизително два пъти по-високи. Най-често посочваната причина за неизползване на изкуствен интелект в България е възприеманата липса на нужда.
Тагове
Харесвате това, което правим?
Станете част от общността на BG Firmi във Viber
