Само 1 от 12 сирена отговаря на българския стандарт

Само едно от 12-те изследвани сирена в рамките на инициативата „Кошница с грижа“ отговаря на Българския държавен стандарт (БДС), сочи анализ на сдружението „Активни потребители“.

Повече от половината от изследваните продукти са имали водно съдържание над 60%, което поражда опасения дали потребителите действително получават стойност за парите, които плащат.

Председателят на „Активни потребители“ Богомил Николов заяви, че резултатите показват рисковете от поставянето на ниската цена пред качеството на продукта. По думите му опитите за поддържане на ниски цени на храните могат да насърчат компромиси в производството и в крайна сметка да оставят потребителите с по-евтини, но по-нискокачествени продукти.

„Тази инициатива – „Кошница с грижа“ – даде още една възможност за хитруване от страна на бизнеса. Не мога точно да определя отговорността между търговци и производители. Резултатът е това, което очаквахме или подозирахме – че ниските цени могат да доведат до компромис с качеството“, каза Николов пред Радио София.

Той заяви, че потребителите трябва да бъдат предпазливи в стремежа си към възможно най-ниската цена, като предупреди, че това, което изглежда като изгодна покупка, не винаги представлява по-добра стойност.

„Желанието за ниски цени на всяка цена трябва да бъде контролирано. В противен случай ще си мислим, че живеем в по-евтин свят, но всъщност той ще бъде с по-ниско качество, а в някои случаи дори по-опасен“, каза Николов.

Според него опасенията относно качеството на продуктите не се ограничават само до сиренето. В „Активни потребители“ ежедневно постъпват сигнали и въпроси за месо и месни продукти, които сдружението също планира да изследва през следващите месеци.

Николов заяви, че месните продукти също могат да крият подобни проблеми, тъй като производителите имат възможност да добавят вода, увеличавайки теглото на продукта, но намалявайки реалната му хранителна стойност. Сдружението възнамерява да разшири изследванията си и към други категории храни и да публикува резултатите, така че потребителите да могат да разпознават конкретните марки.

„Това, което правим, е да информираме хората за конкретните марки. Всеки може да ги види на нашия сайт и оттам нататък реакцията на потребителите трябва да бъде негативна към тези, които злоупотребяват с нас и с нашия интерес“, каза той.

Николов подчерта, че информираните потребители могат да играят важна роля за оказване на натиск върху производителите. Ако купувачите знаят кои продукти не отговарят на очакваните стандарти, те могат да изберат да не ги купуват, което потенциално би принудило компаниите да преосмислят практики, насочени към бърза печалба чрез ниски цени.

Той призна обаче, че потребителите имат малко възможности да определят качеството на сиренето само като го погледнат, докато са пред щанда в магазина.

„За потребителите е много трудно, стоейки пред щанда, да се ориентират кое сирене е качествено само по външния му вид“, каза той.

Поради тази причина Николов смята, че по-голямата отговорност пада върху органите за контрол на безопасността на храните. Той призова Българската агенция по безопасност на храните да обмисли въвеждането на методология за икономически анализ, която да помага за идентифицирането на продукти, продавани на необичайно ниски цени, и съответно те да бъдат приоритетно подлагани на лабораторни изследвания.

Той посочи значителната разлика между твърденията на производителите за себестойността на качественото сирене и цените, на които потребителите понякога могат да го намерят в магазините. Представители на индустрията са заявявали, че сирене, което струва по-малко от около 9 евро за килограм, трудно може да бъде произведено при спазване на целия производствен процес, необходим за качествен продукт.

В същото време, по думите на Николов, купувачите могат да срещнат сирене, продавано на цена от едва 5,09 евро за килограм. Тъй като потребителите естествено са привлечени от по-ниските цени, подобни продукти могат да изглеждат като очевидна изгодна покупка.

Но според Николов привидната икономия може да бъде подвеждаща, ако значителна част от продукта всъщност е вода, а не сирене.

„Хората, разбира се, понеже този знак действа като магнит, купуват, но не осъзнават, че тази цена е постигната най-вече чрез компромис с качеството. Например 15% от парите ви ще отидат за вода, а не за сирене“, каза той.

Николов определи това като илюзия, създадена от ниските цени, при която потребителите могат да си мислят, че спестяват пари, докато всъщност плащат за продукт, съдържащ значително по-малко сирене от очакваното.

Той заяви, че необичайно ниските цени могат да служат като един от показателите, които регулаторите използват при избора на продукти за допълнителни проверки.

„Това е един от показателите, които Агенцията по храните според нас трябва да използва като основание, за да може по-лесно да премахва такива продукти от пазара и да знае, че мястото им не е там“, каза Николов.

Анализът на „Активни потребители“ идва на фона на усилията в рамките на инициативата „Кошница с грижа“ да се предлагат на потребителите по-достъпни основни хранителни продукти. Резултатите показват, че поддържането на ниски цени може да бъде съпроводено с компромис в качеството, ако продуктите не са подложени на достатъчно строг контрол.

Посланието на сдружението към потребителите е, че цената сама по себе си не трябва да се приема като доказателство за добра стойност. При положение че само едно от изследваните 12 сирена отговаря на Българския държавен стандарт, а повече от половината са показали водно съдържание над 60%, организацията призовава за по-строг контрол върху евтините хранителни продукти и за по-голяма прозрачност относно тяхното качество.