Ще осигури ли мост през Балтийско море до Швеция по-бързи връзки на Финландия с Европа?

Финландия се стреми да създаде пътни и железопътни връзки с Европа

Връзките на Финландия с Европа могат да получат тласък благодарение на нова фиксирана връзка през Балтийско море между страната и съседите Швеция и Естония.

Нов доклад, публикуван от Конфедерацията на финландската индустрия (EK), препоръчва изграждането или на мост, или на тунел между Швеция и Финландия на фона на нарастващото геополитическо напрежение и плановете на ЕС да свърже континента.

„Осигурявайки морския транспорт в Балтийско море, Финландия трябва да създаде нови логистични маршрути и да осигури връзки с Европа“, каза пред Euronews Next Тиина Хаапасало, главен политически съветник по транспорта и инфраструктурата в Конфедерацията на финландската индустрия (EK).

„Отвъд старите времена, ако има някаква ескалация в Балтийско море, имаме нужда от алтернативни маршрути“, добави Хаапасало.

Лобистката група иска финландското правителство да започне проучване, фокусирано върху три опции за фиксирана връзка, за да свърже по-добре Финландия с останалата част от Европа през Балтийско море.

Трите маршрута, които предлага, включват тунел или мост между Хелзинки и Стокхолм през Турку и архипелага Аланд, Ботническия залив между Вааса във Финландия и Умео в Швеция и подводен тунел между Хелзинки и Талин във Финския залив.

По-добри връзки с континентална Европа
Потенциалната връзка Хелзинки-Стокхолм би могла да се свърже с Копенхаген чрез моста Øresund, проект, който някога беше отхвърлен като идея в небето, но сега е приветстван като успешен, с рекордни преминавания на пунктове за таксуване, възлизащи на общо 7,5 милиона през 2024 г., според последните данни, публикувани от моста Øresund.

Свързвайки Копенхаген и Малмьо, мостът служи като критична артерия, която свързва Швеция с останалата част от Европа.

Когато беше открит за първи път през 2000 г., беше посрещнат с много фанфари след повече от век обсъждания.

Оттогава трансформира пътуването и търговията между Дания и Швеция, създавайки прецедент за бъдещи широкомащабни скандинавски инфраструктурни проекти.

Със средно повече от 20 600 пресичания на път на ден, мостът е имал печалба от 1,6 милиарда DKK (около 220 милиона евро) през 2024 г. – увеличение от 155 милиона DKK (около 21 милиона евро) в сравнение с 2023 г.

„Съществува общ интерес сред скандинавските страни да се свържат по-добре помежду си и да се свържат взаимно с инфраструктурата и икономиките, които са по-близо една до друга“, каза Бьорн Хаселгрен, гост-изследовател в катедрата по икономическа история в шведския университет в Упсала.

Хаселгрен казва, че е участвал в подобна дискусия за по-добри връзки и връзката Хелзинки-Стокхолм-Копенхаген преди няколко години.

„От геополитическа гледна точка, това наистина се промени и внася нова светлина в тази дискусия. Така че мисля, че има по-силен тласък от финландска страна“, каза той.

Експерти казват, че инфраструктурен проект, който включва различни държави, ще отнеме продължително разследване и ще се изправи пред предизвикателства.

„Ако говорим за Швеция до Финландия през Оланд, вероятно е много по-предизвикателно от моста Йоресунд, който всъщност е доста прост. Това е един мост повече или по-малко с някои връзки“, каза Хаселгрен.

„В този случай вие също трябва да преминете Аланд, което е обезпокоително. Вие имате повече опасения за околната среда в сравнение с страната на Øresund. И мисля, че това би предизвикало в по-висока степен географията на двете страни“, добави той.

Въпреки това Хаселгрен казва, че предложената връзка не е невъзможна и би променила драстично икономиката на транспорта между скандинавските страни, особено Швеция и Финландия.

„Връщайки се към по-широките политически цели за по-тясно сътрудничество между страните, мисля, че би било добре дошло. Мисля, че наистина може драстично да промени икономическата география на Южна Финландия и Швеция“.

Той добави, че може да има повече железопътен и автомобилен транспорт към европейския континент през Дания и Германия, така че ще трябва да анализират транспортния капацитет от шведска страна.

В синхрон с големи транспортни инфраструктурни проекти в Европа
EK призова за незабавни действия по време на настоящия мандат на финландското правителство на фона на инфраструктурни и развойни проекти в останалата част на Европа, като плановете на ЕС за TEN-T.

Например тунелът Fehmarnbelt, 18-километрова железопътна и шосейна връзка между Дания и Германия, ще направи железопътните пътувания с два часа по-бързи, а шосейните с над един час, след като бъде завършен през 2029 г.

Други проекти, планирани да бъдат завършени до 2030 г., включват Rail Baltica и линията North Bothnia, които ще позволят бърз влаков трафик през балтийските страни до Варшава и ще създадат електрифицирана двурелсова железопътна линия съответно между шведските градове Умео и Лулео.

Трите маршрута в доклада на EK са били обсъждани преди това от множество заинтересовани страни в страната.

Финландското правителство, например, задели 200 000 евро за проучвания за осъществимост за фиксирана връзка между Умео и Вааса през Ботническия залив, район, наречен Кваркен, през 2024 г., според финландската обществена телевизия Yle.

Доклад за осъществимостта на тази връзка трябва да бъде публикуван тази година от Финландската агенция за транспортна инфраструктура.

„Разбира се, тази фиксирана връзка би могла да има някакво икономическо въздействие върху двата региона, но в този момент изглежда, че икономическото въздействие на национално ниво, например във Финландия, ще бъде доста малко. И това е така, защото сегашната система за морски транспорт е доста ефективна в момента“, каза пред Euronews Next Яако Кнуутила, директор на отдела за планиране във Финландската агенция за транспортна инфраструктура.

„Водихме диалог с шведските власти, разбира се, например, Шведската транспортна администрация и окръг Вестерботен… Техният отговор беше любопитен и много съдействащ“, добави Кнуутила.

Въпреки това агенцията казва, че е твърде рано да се коментират трите предложения, споменати в доклада на EK.

EK казва, че Финландия зависи от износа с голяма уязвимост в транспортните връзки, тъй като почти 100 процента от нейния износ се транспортира като морски товари през Балтийско море.