Цените на суровия петрол падат до годишно дъно, тъй като търговската война между САЩ и Китай се засилва

Цените на суровия петрол паднаха до най-ниското си ниво тази година на фона на опасенията за отслабване на търсенето, след като Китай обяви ответни мита върху вноса на суров петрол от САЩ, докато запасите в САЩ се увеличиха за втора поредна седмица.

Цените на суровия петрол паднаха до най-ниското си ниво от 31 декември 2024 г. на фона на ескалиращата търговска война между САЩ и Китай. Инвеститорите са все по-загрижени за забавянето на глобалния икономически растеж и отслабването на търсенето на енергия в Китай, най-големият вносител на петрол в света.

Във вторник Комисията по тарифите на Държавния съвет на Китай обяви, че ще наложи данък от 15% върху въглищата и втечнения природен газ (LNG) от САЩ, както и мито от 10% върху американския суров петрол, селскостопанско оборудване и определени превозни средства, в сила от 10 февруари. Освен това данните от Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) разкриха, че запасите от суров петрол в САЩ са нараснали далеч над очакванията на пазара, което допълнително показва отслабено търсене.

В сряда фючърсите на суровия петрол West Texas Intermediate (WTI) паднаха с 2,3% до $71 за барел, докато фючърсите на суровия петрол Brent спаднаха с 2,09% до $74,61 за барел. И двата показателя за петрола отбелязаха леко възстановяване в азиатската сесия в четвъртък, но останаха на най-ниските си нива тази година.

Цените на петрола са под натиск, тъй като запасите в САЩ растат
Цените на суровия петрол се понижиха, тъй като данните за запасите в САЩ показаха, че запасите са се повишили за втора поредна седмица. Запасите от суров петрол се повишиха с 8,66 милиона барела през седмицата, приключваща на 31 януари, надминавайки значително очакваното увеличение от един милион барела. Това последва увеличение от 3,5 милиона барела през предходната седмица, което предполага отслабване на търсенето. Преди това запасите от суров петрол в САЩ бяха намалели за девет последователни седмици между края на ноември и началото на януари, тласкайки цените на петрола до петмесечни върхове, достигайки връх в средата на януари.

Политически фактори също натежаха върху пазарите на суров петрол. Миналия месец президентът на САЩ Доналд Тръмп призова Саудитска Арабия и ОПЕК да намалят цените на петрола, като същевременно потвърди плановете си за увеличаване на доставките на петрол в САЩ. Тази седмица Тръмп наложи мита от 10% върху китайските стоки, предизвиквайки ответни мерки от страна на Китай и задълбочавайки опасенията относно забавянето на търсенето в двете най-големи икономики в света. Белият дом също заплаши да наложи мита от 10% върху канадския суров петрол, въпреки че Тръмп отложи решението с 30 дни за допълнителни преговори.

Геополитическото напрежение остава възходящ фактор
Въпреки текущия спад на цените на петрола, геополитическото напрежение в Близкия изток може да продължи да оказва подкрепа. Президентът на САЩ Тръмп предложи да поеме контрол над Газа, ход, който може да засили регионалните конфликти. Освен това се очаква той да засили санкциите срещу Иран, след като заяви намерението си да сведе износа на петрол от Техеран до нула.

Иран представлява 24% от петролните запаси на Близкия изток и 12% от световните резерви, според EIA. Неговият износ на петрол се е увеличил от 2022 г. след нахлуването на Русия в Украйна, като текущото предлагане достига 1,5 милиона барела на ден, или 1,4% от глобалното производство. В доклад на S&P Global обаче се отбелязва: „Изборната победа на Доналд Тръмп за президент на САЩ, както и продължаващият конфликт в Близкия изток, вероятно ще доведат до забавяне на растежа на иранския петрол и ще застрашат плановете на страната да увеличи производствения си капацитет.“

Иран призова ОПЕК да се обединят срещу потенциалните петролни санкции на САЩ. На 3 февруари ОПЕК+ се съгласи да продължи с плана си за постепенно увеличаване на предлагането от април, като същевременно премахне EIA от своя списък с източници за мониторинг на производството.