Украйна, Русия и САЩ започват мирни преговори с висок залог в Абу Даби

Тристранните преговори между Украйна, САЩ и Русия за прекратяване на войната започнаха в Абу Даби, съобщи в социалните мрежи ръководителят на Службата за външно разузнаване на Украйна Рустем Умеров.

„Преминахме към тристранен формат на преговори с участието на Украйна, САЩ и Русия. Дневният ред обхваща ключови въпроси, свързани с прекратяването на военните действия и приближаването на мира. Работим в съответствие със задачите, поставени от украинския президент“, написа Умеров.

Двудневните преговори, насрочени за 10 и 11 ноември, са първата пряка тристранна среща от февруари насам и се провеждат след деветмесечно прекъсване на преговорния процес. Руската държавна информационна агенция РИА Новости съобщи, позовавайки се на източник, че разговорите са започнали. По-рано ТАСС и РИА Новости бяха информирали, че началото им е предвидено за 11:50 ч. местно време.

В началото на срещата ръководителят на руската делегация Владимир Медински изрази надежда, че преговорите ще доведат до напредък към постигането на мир в интерес както на Русия, така и на Украйна. Медински, който е помощник на руския президент Владимир Путин, ръководеше руската делегация в преките преговори с Украйна в Истанбул през март 2022 г., както и в последвалите разговори през 2025 г.

Преди тристранната среща украинската делегация проведе отделни разговори с европейски партньори и специалните пратеници на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Умеров съобщи, че в първоначалната среща са участвали представители на Великобритания, Франция, Германия, Италия, НАТО и Европейската комисия, заедно с двамата американски пратеници. Целта на разговорите е била съгласуване на позициите и координиране на действията преди следващия етап от преговорите.

„Основните ни приоритети са прекратяването на военните действия, надеждните гаранции за сигурност след войната, икономическото възстановяване и развитие на Украйна, както и хуманитарните мерки. Работим за постигане на максимален напредък по тези въпроси и за приближаване на мира“, заяви Умеров.

В ОАЕ присъстват също представители на Европейската комисия и Европейския съвет, съветници по въпросите на сигурността от Германия, Франция и Великобритания, както и началникът на кабинета на генералния секретар на НАТО. Очаква се европейските делегации да координират действията си с украинските и американските представители отделно от основния тристранен формат. Представители на ЕС не се очаква да участват пряко в преговорите между Украйна, Русия и САЩ.

Украинската делегация се ръководи от Умеров и включва Кирило Буданов, началник на кабинета на президента Володимир Зеленски; Сергий Кислица, първи заместник-ръководител на кабинета; Вадим Скибицки, заместник-началник на украинското военно разузнаване; и Давид Арахамия, председател на парламентарната група на „Слуга на народа“.

Руската делегация е оглавена от Медински. В състава ѝ влизат още заместник-министрите на външните работи Сергей Рябков и Михаил Галузин, ръководителят на военното разузнаване Игор Костюков и високопоставеният офицер от Генералния щаб Юрий Жигарловски, който е заместник-началник на оперативното управление.

САЩ са представени от Уиткоф и Къшнър, които след предишния кръг от мирни преговори са пътували до Киев и Москва. В понеделник Къшнър заяви, че двамата с Уиткоф ще проведат отделни срещи с представители на Украйна, Европейския съюз, НАТО, Германия, Франция, Великобритания и Италия преди тристранните разговори.

„В крайна сметка постигането на всеобхватно и трайно уреждане на конфликта ще изисква и пряк диалог между Русия и нашите европейски партньори по по-широките въпроси на сигурността, които ги засягат“, заяви Къшнър. Той добави, че разговорите ще обхванат следвоенната сигурност, икономическото възстановяване и начините за предотвратяване на нов конфликт.

По-рано Украйна предупреди, че не очаква пробив в първия кръг от разговорите с руските и американските представители, но изрази по-големи надежди за напредък във втората сесия. Арахамия заяви пред „Дойче веле“, че самото възобновяване на преговорите след продължително прекъсване вече е постижение.

Според Кирило Буданов сред обсъжданите теми ще бъдат и хуманитарни въпроси, включително ускоряване на размяната на военнопленници между Киев и Москва.

Преговорите следват предишни опити за дипломатическо решение през тази година, които не доведоха до видим напредък. Разговорите в Женева през февруари не доведоха до пробив, а дипломатическите усилия, ръководени от Вашингтон, на практика останаха в задънена улица, като териториалните въпроси продължават да бъдат сред основните пречки.

Последната среща се провежда на фона на продължаващите руски атаки срещу енергийната инфраструктура на Украйна в навечерието на зимата. Боевете по 1200-километровата фронтова линия не стихват, а двете страни засилиха ударите с дронове и ракети с голям обсег. Москва засили атаките срещу електроенергийната система на Украйна, като използва балистични ракети и нови, по-бързи реактивни дронове, докато Киев изпитва недостиг на произведени в САЩ ракети-прехващачи за системите за противовъздушна отбрана „Пейтриът“.

Двете страни остават далеч една от друга по отношение на условията за евентуално мирно споразумение. Путин настоява Украйна да изтегли войските си от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област – четирите региона, които Русия незаконно анексира през септември 2022 г., без да е успяла да ги завладее изцяло. Москва настоява също Киев да се откаже от стремежа си за членство в НАТО, да приеме строги ограничения за числеността и въоръжението на армията си и да премахне ограниченията върху руския език и свързаната с Московската патриаршия православна църква в Украйна.

Путин отхвърля идеята за общо прекратяване на военните действия с аргумента, че подобна пауза би позволила на украинските войски да си починат и да попълнят запасите си от оръжие. Той също така предупреди, че Русия ще използва сила, за да наложи исканията си, ако Киев откаже да ги приеме.

Зеленски изключи възможността Украйна да отстъпи територии, които руските сили не са успели да завладеят на бойното поле. Киев отхвърля и ограниченията върху числеността на армията си, както и върху възможността на страната да изгражда партньорства със западни държави. Украйна настоява, че всяко мирно споразумение трябва да гарантира, че Русия няма да може да предприеме ново нахлуване.

Украйна призовава за безусловно прекратяване на огъня като първа стъпка към по-широки мирни преговори и поддържа позицията, че единствено пряка среща между Путин и Зеленски може да разреши териториалните спорове.

Очаква се гаранциите за сигурност да бъдат сред централните теми в Абу Даби. Зеленски заяви, че Украйна и партньорите ѝ са обсъждали механизми, подобни на член 5 от Северноатлантическия договор, според който нападение срещу една държава членка се разглежда като нападение срещу всички. В интервю на 5 ноември той постави въпроса какво биха направили западните държави, ако Русия отново нападне Украйна: „Ако Русия започне отново, какво ще се случи? Кой какво ще направи, с какви средства и кога?“

Украйна иска гаранции, които да включват продължаваща военна помощ от Запада, възможно разполагане на европейски сили за гарантиране на сигурността на украинска територия след сключването на мирно споразумение, както и други ангажименти, основани на принципа на колективната отбрана на НАТО. Някои европейски държави обмислят изпращането на войски в Украйна след постигането на споразумение, но Русия отхвърля подобно разполагане и предупреди, че всички европейски сили на украинска територия ще бъдат смятани за легитимни цели.

Москва също търси гаранции за собствената си сигурност. Кремъл настоява НАТО да намали военното си присъствие в Централна и Източна Европа, като твърди, че разполагането на сили на алианса застрашава сигурността на Русия. Очаква се подобни искания да залегнат и във всяко цялостно руско предложение.

Американски представители заявиха, че Вашингтон е обсъждал с Москва гаранции за сигурността на Украйна, сравними с тези по член 5 на НАТО. Представител на американската администрация определи предложените механизми като „на практика много сходни с НАТО“. Той нарече американската гаранция за сигурност сериозен ангажимент и добави, че прилагането ѝ ще изисква ресурси, финансиране и военна подкрепа, както и разговори между Тръмп и Зеленски.

Критиците поставят под въпрос как подобни гаранции биха действали на практика, като отбелязват, че член 5 не задължава автоматично държавите от НАТО да защитават съюзник с военна сила. Освен това кибератаките и другите форми на хибридна война усложняват определянето на това какво представлява нападение, което изисква ответни действия.

Администрацията на Тръмп се стреми и към създаването на по-широка рамка за европейската сигурност. Американски представители описват предложена дългосрочна архитектура за сигурност с участието на Русия и Европа, като разговорите биха могли да обхванат засилени консултации, надеждни канали за комуникация при кризи, по-голяма прозрачност във военната сфера и реципрочни мерки за намаляване на риска от ескалация, при зачитане на суверенитета и независимите решения на всяка държава.

Представител на американската администрация заяви, че Европа трябва да участва в усилията за прекратяване на войната. Вашингтон е повдигнал и въпроса за възможно възстановяване на работата на Съвета НАТО–Русия, преустановена след пълномащабното руско нахлуване през 2022 г., както и за евентуално отменяне на санкциите срещу Москва като част от споразумение.

Европейските правителства се опасяват, че предложената рамка може да удовлетвори дългогодишните искания на Русия НАТО да намали военното си присъствие в Източна Европа, което би направило държавите в региона по-уязвими към влиянието на Москва. Путин многократно се е противопоставял на разширяването на НАТО на изток и е настоявал за предоговаряне на баланса на силите между алианса и Русия. Досега обаче тези искания не са получавали подкрепа от действаща американска администрация.

Европейски представител по въпросите на сигурността от една от държавите, участващи в разговорите в Абу Даби, заяви, че предложението на Вашингтон остава неясно и че европейските представители се подготвят за възможността САЩ да настояват да приемат значителни отстъпки пред Русия.

Ръководителят на европейската дипломация Кая Калас отхвърли твърдението, че Европа се нуждае от изцяло нова рамка за сигурност. „Ние вече разполагаме с европейска архитектура за сигурност“, заяви тя в понеделник по време на среща на външните министри на Г-7. Калас посочи международните споразумения, по силата на които Русия се е ангажирала да зачита суверенитета и териториалната цялост на държавите, и добави, че Москва не спазва тези задължения.

Германският външен министър Йохан Вадефул също заяви в понеделник, че Европа няма нужда да изгражда нова архитектура за сигурност.

Американското предложение породи опасения, че Вашингтон и Москва могат да се опитат да променят европейските механизми за сигурност без пълноценното участие на европейските правителства. Критиците предупредиха също, че Тръмп и Путин могат да договорят споразумение, което предоставя значителни отстъпки на Русия. Американски представител призна, че европейските държави имат резерви към идеята, като посочи по-специално руските искания от 2021 г. НАТО да изтегли силите си от Източна Европа.

През 2021 г. Москва представи на НАТО искания, които включваха отказ от приемане на нови членове, сред които Украйна, изтегляне на войските на алианса до позициите им отпреди 1997 г. и ограничаване на разполагането на ракети. НАТО отхвърли предложенията, а по-малко от месец по-късно Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна.

Американската администрация твърди, че е необходима различна рамка, тъй като съществуващите механизми не са успели да предотвратят войната. Държавният секретар Марко Рубио заяви в понеделник, че е постигнат известен напредък в очертаването на възможния облик на новата структура за сигурност, но подчерта, че първо трябва да бъде решен самият конфликт.

Участието на Европа остава спорен въпрос. Киев настоява европейските му съюзници да участват в преговорите, засягащи сигурността на континента, докато Москва се противопоставя на включването им в настоящия етап от разговорите.

Съветникът на Кремъл по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков отхвърли идеята европейски представители да бъдат поканени на масата за преговори. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обаче заяви, че участието им в крайна сметка ще бъде необходимо, тъй като разговорите засягат бъдещите механизми за сигурност в Европа и взаимната сигурност на Русия и Украйна. По думите му европейските държави трябва да се включат на по-късен етап.

На 27 октомври финландският президент Александер Стуб и норвежкият министър-председател Йонас Гар Стьоре разговаряха по телефона с Путин. Това бяха първите известни преки разговори на двамата с руския президент от времето малко след нахлуването през 2022 г. Те заявиха, че са се свързали с руския лидер в качеството си на ръководители на държави, граничещи с Русия, а не като представители на Европейския съюз.

Песков разкритикува това, което нарече „продължителна нерешителност“ на ЕС, като заяви, че неговите членове „дори все още не могат да решат кой има право да говори от тяхно име“.

Украйна също се стреми да привлече европейските държави към по-широките преговори. На 6 ноември Зеленски заяви: „Въпросите, свързани със сигурността на Европа, трябва да бъдат обсъждани с участието на европейските държави, които в еднаква степен заслужават гарантирана сигурност“.

Разговорите в Абу Даби се провеждат на фона на многократните твърдения на Тръмп, че постигането на споразумение е близо. В интервю за предаването „60 минути“ на телевизия Си Би Ес, излъчено на 8 ноември, американският президент заяви, че очаква войната скоро да приключи, и намекна, че Украйна ще излезе от евентуалното споразумение с различни очертания.

„Мисля, че ще го постигнем и мисля, че това ще се случи, но в крайна сметка Украйна ще има малко по-различна форма“, заяви Тръмп.

След срещата си с руския пратеник Кирил Дмитриев на 4 ноември Тръмп също заговори за мащабно споразумение с участието на Украйна, Русия и Европа, без да предостави подробности. Той го определи като „голямо споразумение“, което може да обхване целия континент. На 5 ноември Тръмп заяви, че се е срещнал насаме с Дмитриев и обяви това, което нарече „голямо, прекрасно споразумение“ между Украйна, Русия и Европа.

Тръмп многократно засилва натиска върху Киев да постигне споразумение с Москва, като същевременно заявява, че вярва в близостта на мирното уреждане. Коментарите му породиха опасения в Украйна и сред европейските ѝ партньори, че Вашингтон може да принуди Киев да направи териториални отстъпки в полза на Русия.

Преговорите се провеждат и след като САЩ и Израел нанесоха съвместни удари срещу Иран, както и след междинните избори в САЩ, които отслабиха позициите на Тръмп във вътрешнополитически план.

Последните дипломатически усилия следват локално примирие от миналия месец в района на окупирания от Русия град Олешки в Южна Украйна. Постигнато с посредничеството на първата дама на САЩ Мелания Тръмп, едноседмичното примирие позволи евакуацията на част от жителите и доставянето на хуманитарни помощи. Москва и Киев представиха договореността като положителен пример, въпреки че боевете продължиха в останалите участъци на фронта.

Атаките продължиха и в навечерието на преговорите в Абу Даби. Руската информационна агенция Интерфакс, позовавайки се на Министерството на отбраната на Русия, съобщи, че руските сили са нанесли удари по товарен кораб и танкер в Черно море, както и по още един товарен кораб източно от украинското пристанище Одеса. Украински представител съобщи в Телеграм, че руски дрон е поразил промишлен обект в централния украински град Кременчук, без да предостави допълнителни подробности.

Междувременно електроснабдяването на източния украински град Луганск и околния регион, които са под руски контрол, е било прекъснато след украинска атака с дрон, съобщиха назначените от Русия местни власти, цитирани от ТАСС.

Зеленски замина за Дания, където се срещна със северноевропейски лидери, за да обсъди военната помощ, противовъздушната отбрана и защитата на енергийната инфраструктура. Датският министър-председател Мете Фредериксен приветства украинския президент и лидерите на скандинавските държави, като заяви, че борбата на Украйна за свободна държава и свободна Европа продължава. Тя отбеляза също, че почти пет години след началото на пълномащабното нахлуване руските атаки продължават да поразяват цивилни граждани, центрове за оказване на помощ, както и съоръжения за водоснабдяване и отопление.

Посещението на украинския президент в Дания съвпадна с началото на преговорите между Киев и Москва с посредничеството на САЩ в Абу Даби.