Възпоменание в София в памет на българите, загинали във Вардарска Македония през 1945 г.

В София се проведе възпоменателна церемония по случай 81 години от събитията, известни като Кървавата Коледа във Вардарска Македония, когато хиляди хора, идентифицирани като българи, бяха убити през януари 1945 г.

Годишнината беше отбелязана в събота с откриване на паметна плоча и възпоменателна служба в църквата „Свети Николай“.

Инициативата беше организирана от Инициативния комитет за отбелязване на годишнината от Кървавата Коледа. Журналистката Милена Милотинова, член на комитета и режисьор на документалния филм „Просто защото бяха българи“, подчерта трайната актуалност на трагедията. Тя подчерта, че събитията от 1945 г. продължават да оформят съвременните реалности и пряко засягат българите, живеещи в Република Северна Македония.

Милотинова подчерта, че обществената осведоменост за убийствата остава ограничена и настоя за отваряне на архивите на бившата комунистическа Държавна сигурност. Тя посочи, че достъпът до тези архиви е предвиден в протоколите към двустранния договор от 2017 г. между България и Северна Македония, който е част от рамката за преговори за присъединяване на Скопие към ЕС.

По време на церемонията беше прочетено послание от президента Румен Радев от президентския медиен секретар. В изявлението си президентът определи масовите екзекуции, започнали през януари 1945 г., като последен етап от дългогодишна политика на репресии срещу етническите българи в региона, съпроводена от целенасочена кампания за насърчаване на враждебност към тях.

Той отбеляза, че пълният обхват на тези престъпления никога не е бил правилно документиран, тъй като политическите условия по това време са възпрепятствали откритото разследване и са позволявали насилието да бъде представено като част от антифашистка борба.

Радев също така свърза историческите събития с настоящите развития, заявявайки, че правата на гражданите с българска идентичност в Северна Македония остават обект на нарушения. Той критикува властите в Скопие за това, че не са приложили посредническото на ЕС споразумение, предвиждащо конституционното признаване на българите като равноправна общност, стъпка, която той определи като съществена за напредъка на европейската интеграция на страната.

Според президента, почитането на жертвите на Кървавата Коледа служи не само като акт на възпоменание, но и като послание към по-младите поколения от двете страни на границата, че болезнените исторически уроци трябва да бъдат запазени, за да се предотврати тяхното повторение.

Проф. Георги Николов, председател на Македонския научен институт, заяви, че академичните изследвания на Кървавата Коледа ще продължат в дълбочина, отбелязвайки, че потомци на жертвите са все още живи. Той подчерта, че целта не е нито отмъщение, нито репресии, като добави, че няма видим израз на разкаяние за извършените престъпления.

Бившият служебен министър-председател и бивш посланик в Италия Марин Райков също се обърна към събралите се, заявявайки, че без справедливост не може да има истински перспективи за развитие, особено в европейски контекст. Той подчерта важността на запазването на историческата памет като основа за бъдещ напредък.

Благой Шаторов от Културния център „Иван Михайлов“ завърши, като отбеляза, че българските държавни институции продължават да оказват подкрепа на българите в Северна Македония.