„Евро“ оглавява списъка с думи в България за 2025 г.

„Евро“ е обявена за най-емблематичната дума в България за 2025 г., според последното проучване на популярната езикова платформа „Как се пише?“.

Общата европейска валута е получила 42,5% от гласовете, което отразява силното ѝ присъствие в обществения живот след въвеждането ѝ на 1 януари.

Втората най-избирана дума, с близо 33% подкрепа, е „унижение“ – термин, който придоби известност по време на разгорещени парламентарни дебати. Следват я „протест“ и „волейбол“, всеки от които е подкрепен от около една четвърт от анкетираните. Тези резултати са от петото годишно проучване на платформата „Дума на годината“.

Други изрази, които допълват челната десетка, включват „мршляк“, „джен зи“, „когато па-“, „капитално Д“, „бюджет“ и „местни“. Някои от тях са фрагменти от широко използвани фрази като „Кой поръча това унижение?“ и „държава с главна буква Д“, които са станали мигновено разпознаваеми в ежедневната реч, обяснява платформата.

Коментирайки резултатите по Българското национално радио, Доротея Николова, един от организаторите на инициативата, заяви, че моделът е ясен. Думата „евро“, отбеляза тя, отразява ежедневните проблеми като пазаруване, цени и по-лесно пътуване без обмяна на валута, но също така носи по-широко символично значение, свързано с мястото на България в Европа.

Тя припомни, че миналата година водещата дума е била „Шенген“, подчертавайки как обществените нагласи към европейската интеграция продължават да оформят езиковите избори. В същото време тя свърза значението на „унижение“ и „протест“ с нарастващото обществено разочарование от политически скандали и поведение.

Николова също така подчерта силното участие на поколение Z. Според нея младите хора за пореден път доказаха, че са движеща сила за промяна. Тя твърди, че засилената им гражданска ангажираност е особено важна в този момент и предположи, че политиците, които са се опитали да омаловажат или потушат протестите, са преценили погрешно ролята на младежите.

За трети път проучването включва и класация на най-често споменаваните публични личности в медиите. Начело на списъка тази година е Доналд Тръмп, следван от Владимир Путин, Володимир Зеленски, Бойко Борисов, Делян Пеевски и президентът Румен Радев, наред с други.

Инициативата „Думи на годината“ се организира за пета поредна година и следва двуетапен процес. В първия етап всеки може да предложи думи, фрази или дори междуметия чрез социалните медийни канали на платформата. От тези предложения се избират десет финалисти, които се подлагат на публично гласуване. „Изборът се прави изцяло от народа, а не от експертно жури“, подчерта основателката на платформата Павлина Върбанова.

Според Върбанова крайните резултати ясно сочат две доминиращи теми през 2025 г. Едната е вълната от протести, представена от емоционално заредени и понякога провокативни думи, включително „мршляк“. Николова призна, че обявяването на такава дума не е било лесно, но организаторите в крайна сметка се съгласиха, че включването ѝ точно отразява обществените настроения.

Върбанова подчерта, че гласуването за тези изрази не трябва да се разглежда като одобрение, а по-скоро като реакция, която улавя отношението към политическата реторика.

По-широк анализ показва, че в предходни години избрани думи често са се групирали около основни обществени проблеми като пандемията от COVID-19, ваксинацията, войната и повтарящите се политически кризи у дома.

Успоредно с това, за трета поредна година е проведено мащабно медийно проучване съвместно с аналитичната компания „Сенсика“. Разгледани са близо 9 милиона публикации на български език. Не е изненадващо, че „България“ остава най-често използваната дума в медиите. Веднага след нея идва „дете“, резултат, който анализаторите интерпретират като знак за повишена и същевременно тревожна обществена чувствителност към проблеми, засягащи младите хора.

Сред двадесетте най-споменавани личности в медиите всички са политици, като особено се откроява рязкото възход на Доналд Тръмп. Обобщавайки констатациите, Върбанова каза, че ежедневието и медийният пейзаж остават силно политизирани, тенденция, която тя очаква да се запази и през следващата година.