Баба Ванга: Сляпата мистичка на България, превърнала се в световен мит

Попитайте всеки по-възрастен българин за Баба Ванга и се пригответе. Няма да получите резюме в Уикипедия. Ще получите история. Тяхната история, или на майка им, или на братовчед на съседа им, който пътувал четири часа с тракащ автобус от комунистическата епоха, за да стигне до малък град, наречен Петрич, чакал на опашка два дни и се върнал у дома с нещо, което не могъл съвсем да обясни.

Ето коя е била Баба Ванга всъщност, преди интернет да я превърне в машина за кликбейт.

Наскоро „Гардиън“ писа за нея, изследвайки как името ѝ е било отвлечено от пропаганда и кликбейт. Те не грешат. Но има нещо повече.

Вангелия Пандева Гущерова е родена през 1911 г. в днешна Северна Македония, тогава все още част от Османската империя. Като тийнейджърка, торнадо я хвърля през поле и когато е намерена, очите ѝ са пълни с пясък и отломки. Семейството ѝ не е могло да си позволи пълно медицинско лечение. Постепенно тя ослепява. Това, което губи в зрението, разказва историята, тя печели в нещо друго.

Тя се установява в Петрич, тих град, сгушен в планината Беласица в югозападна България. По време на Втората световна война хората започват да идват при нея с един прост, отчаян въпрос: жив ли е синът ми? Връща ли се съпругът ми от фронта? Мълвата се разпространява както в малките общности: тихо, упорито и с абсолютна убеденост.

Към 60-те години на миналия век опашките вече не са малки. Те се простират с дни.

Тук нещата стават интересни, защото българското комунистическо правителство, което официално е атеистично и официално враждебно към мистицизма, не я затваря. Те я изучават. Институтът по сугестология в София изпраща изследователи. Държавата я включва в щат, дава ѝ секретарки и ѝ назначава официална система за управление на потока от посетители. Академиците твърдят, че нейният процент на точност е някъде около 70-80 процента, цифра, оспорвана от скептичните учени по онова време, които наричат ​​целия феномен „масова психоза“. Държавата финансира изследването така или иначе. Тя се появява по телевизията. Тя се превръща, тихо и официално, в санкционирана от държавата загадка.

Хора идвали от Румъния, Гърция, Русия, цяла Източна Европа. Леонид Брежнев е посещавал. Писма пристигали с хиляди. И все пак, ако попитате Иван Драмов от фондация „Баба Ванга“ (организацията, която самата тя е председателствала преди смъртта си през 1996 г.), какво всъщност е казала на хората, отговорът е поразително обикновен. Тя им е казвала кой лекар да посетят. Казвала им е какво не е наред със здравето им. Говорила е за лични съдби, семейни проблеми, неща, които са важни за човека, седнал пред нея. Не за световни войни. Не за извънземни нашествия.

„Тя се занимавала главно със здравословните проблеми на хората“, казва Драмов, „не с предстоящи катаклизми в света.“

Но ето какво е важно за паметта, особено за колективната памет, обвита в десетилетия копнеж и носталгия. За поколението, живяло през комунистическа България, Ванга не е историческа фигура. Тя е лична. Тя е жената, която е казала на баба ви, че бучката не е за какво да се тревожи, или е предупредила чичо ви да не приема определена работа, или е описала лицето на починал роднина с обезпокоителна прецизност. Вярни или разкрасени с течение на времето, тези истории се предават с тежестта на преживяното. В този смисъл тя остава напълно реална.

И тя беше реална. Няма сериозен спор, че Вангелия Гущерова е съществувала, че стотици хиляди хора са я посещавали и че много от тях са си тръгнали, вярвайки, че се е случило нещо наистина необяснимо. Това, което се оспорва ожесточено от български изследователи, журналисти и дори фондацията, която носи нейното име, е почти всичко, казано за нея онлайн днес.

По време на живота ѝ не са правени записи. Тя не е оставила писмени пророчества. Това мълчание се превърна в отворена покана. Руски писател на име Валентин Сидоров твърди, че я е посещавал през 70-те години на миналия век и е публикувал разкази за срещи, на които Ванга уж е предсказала бъдещото господство на Русия над Запада. Няма преписи. Няма записи. Само неговата дума, която се превърна в шаблон за цяла индустрия от измислени пророчества.

Днес фалшиви предсказания на Ванга циркулират в TikTok, в британските таблоиди, в албанските държавни медии и, разбира се... в българските медии, така таблоидите в страната печелят пари. Всяка нова геополитическа криза: война, пандемия, природно бедствие - разбира се, пристига предварително опакована с цитат от Ванга, чийто действителен източник никой не може да проследи. Изследователи от Тексаския университет документираха през 2024 г. колко дълбоко е вкоренено името ѝ в руската политическа култура, използвано за подсилване на наративи за национално величие и антизападни настроения.

Тя не е предвидила нищо от това. Вероятно не е казала нищо от това.

Това, което е направила, е да седи в къща в Петрич и да слуша хора, които нямат къде другаде да се обърнат. В сивия, затворен свят на комунистическа България, където официалните отговори са били по сценарий, а личната скръб е имала малко изходи, това е имало огромно значение. На пръв поглед опашките са били за пророчество. В действителност те са били за нужда - нужда от разбиране.

Баба Ванга умира на 11 август 1996 г., според сведенията точната дата, която тя отдавна е предсказала за себе си. Къщата ѝ сега е музей. Опашките са изчезнали. Митовете обаче само стават по-дълги.