България изгражда 300-метрова дига, тъй като ниското ниво на Дунав застрашава АЕЦ Козлодуй
България предприема спешни мерки, за да защити работата на АЕЦ „Козлодуй“, тъй като критично ниското ниво на река Дунав продължава да създава необичайни условия около централата.
Министърът на енергетиката Ива Петрова заяви, че към момента няма заплаха за електроснабдяването или за стабилността на електроенергийната система, докато властите подготвят изграждането на дига с дължина между 250 и 300 метра, която се очаква да бъде завършена в рамките на 10 до 15 дни.
Петрова определи ситуацията около атомната централа като екстремна, но подчерта, че екипите на място се справят. „Ситуацията около АЕЦ „Козлодуй“ е необичайна, но няма риск за доставките, няма риск за системата, няма въздействие върху сигурността на снабдяването“, каза тя.
Ниското ниво на Дунав е принудило Пети блок на централата да работи с леко намалена мощност. Петрова заяви, че блокът е бил разтоварен до около 94%, въпреки че в друго изявление се посочва намаление до 91,4%. Хидрологичните условия остават сложни, като централата се сблъсква и с проблеми, причинени от водорасли, които налагат ежедневно почистване и поддръжка на хидротехническите съоръжения.
„Централата не е работила при подобни условия, но екипите се справят“, каза Петрова и добави, че персоналът работи денонощно, за да следи ситуацията.
Решението за изграждане на дигата е взето след няколко седмици подготовка и анализи. По думите на Петрова властите са създали междуведомствена координация, събрали са актуални измервания на нивото на Дунав, заснели са речното корито в района на централата и са извършили хидроложки анализи.
Инженерите са провели и хидравлично моделиране чрез математически модел, за да оценят как различните мерки биха повлияли на нивото на реката. Били са идентифицирани около седем възможни решения, преди властите да изберат изграждането на дига като основен вариант.
„Преди да направим конкретен избор, бяха извършени всички анализи. Спряхме се на изграждането на дига в реката“, каза Петрова. В момента проектът се подготвя, като се разглеждат и други възможности, включително прехвърляне на вода от вътрешни водоеми към централата.
Планираното съоръжение се очаква да бъде с дължина около 250 до 300 метра. Петрова заяви, че строителството трябва да отнеме между 10 и 15 дни и че необходимата организация за работата вече е създадена на място.
Въпреки трудните хидрологични условия Петрова подчерта, че България разполага с достатъчни резерви от електроенергия, за да избегне проблем със снабдяването. Дневното потребление на електроенергия е около 90 000 мегаватчаса, докато вътрешното производство е приблизително 130 000 мегаватчаса, което позволява износ на около 31 000 мегаватчаса.
Властите са ускорили и работата в ТЕЦ „Марица-изток 2“. Седми блок вече е на разположение, а Осми блок се очаква да влезе в експлоатация през следващата седмица. На разположение са и водноелектрическите централи, които осигуряват допълнителни резерви и могат да бъдат използвани в периоди на по-високо потребление, включително по време на вечерния пик.
Петрова заяви, че пазарът на електроенергия може да реагира на необичайната ситуация, като включи възприемания риск в цените, но подчерта, че пазарът се наблюдава от енергийния регулатор на страната.
„Цената на електроенергията се определя от пазара. Нормално е, когато има рискови ситуации, пазарът да оценява риска“, каза тя, като същевременно подчерта, че настоящата ситуация не застрашава сигурността на електроснабдяването.
Самият Дунав показва известни признаци на възстановяване. Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав отчете повишения на нивото на водата на няколко наблюдателни станции през последните 24 часа. При Русе нивото се е повишило с 2 сантиметра до минус 122 сантиметра, докато при Никопол е отчетено увеличение с 1 сантиметър, а при Свищов — с 4 сантиметра.
Директорът на агенцията Ивелин Занев заяви, че последните валежи в западната част на водосборния басейн на Дунав, особено в Австрия и Унгария, се очаква да донесат допълнителни водни количества надолу по течението. Той прогнозира повишение от около 10 до 12 сантиметра на различни места през седмицата.
Въпреки това реката остава далеч под нормалните си нива. Занев заяви, че измереното ниво при Русе все още е с около 50 сантиметра под предишния рекордно нисък показател, измерен през 2003 г. Той отдаде настоящата ситуация на тежките условия през пролетта и началото на лятото в Западна Европа, последвани от няколко месеца суша.
„Водните количества във водосборния басейн на реката просто липсват и затова нивата са толкова ниски“, каза Занев.
Ниското ниво на водата създава сериозни затруднения и за корабоплаването. В момента само отделни плавателни съдове преминават през участъци, където ограниченията за навигация го позволяват. По думите на Занев нивото на реката е с около 81 сантиметра под ниското корабоплавателно ниво, като особено трудни са условията в районите на Батин, Белене и Вардим, където са измерени дълбочини от около 1,5 метра.
За АЕЦ „Козлодуй“ обаче властите заявяват, че настоящите мерки са предназначени да предотвратят превръщането на хидрологичните проблеми в заплаха за работата на централата. Петрова каза, че правителството продължава да следи денонощно нивото на Дунав и водоснабдяването на централата, докато се подготвят изграждането на дигата и алтернативни мерки в случай на по-нататъшно влошаване на условията.
Министърът на енергетиката Ива Петрова заяви, че към момента няма заплаха за електроснабдяването или за стабилността на електроенергийната система, докато властите подготвят изграждането на дига с дължина между 250 и 300 метра, която се очаква да бъде завършена в рамките на 10 до 15 дни.
Петрова определи ситуацията около атомната централа като екстремна, но подчерта, че екипите на място се справят. „Ситуацията около АЕЦ „Козлодуй“ е необичайна, но няма риск за доставките, няма риск за системата, няма въздействие върху сигурността на снабдяването“, каза тя.
Ниското ниво на Дунав е принудило Пети блок на централата да работи с леко намалена мощност. Петрова заяви, че блокът е бил разтоварен до около 94%, въпреки че в друго изявление се посочва намаление до 91,4%. Хидрологичните условия остават сложни, като централата се сблъсква и с проблеми, причинени от водорасли, които налагат ежедневно почистване и поддръжка на хидротехническите съоръжения.
„Централата не е работила при подобни условия, но екипите се справят“, каза Петрова и добави, че персоналът работи денонощно, за да следи ситуацията.
Решението за изграждане на дигата е взето след няколко седмици подготовка и анализи. По думите на Петрова властите са създали междуведомствена координация, събрали са актуални измервания на нивото на Дунав, заснели са речното корито в района на централата и са извършили хидроложки анализи.
Инженерите са провели и хидравлично моделиране чрез математически модел, за да оценят как различните мерки биха повлияли на нивото на реката. Били са идентифицирани около седем възможни решения, преди властите да изберат изграждането на дига като основен вариант.
„Преди да направим конкретен избор, бяха извършени всички анализи. Спряхме се на изграждането на дига в реката“, каза Петрова. В момента проектът се подготвя, като се разглеждат и други възможности, включително прехвърляне на вода от вътрешни водоеми към централата.
Планираното съоръжение се очаква да бъде с дължина около 250 до 300 метра. Петрова заяви, че строителството трябва да отнеме между 10 и 15 дни и че необходимата организация за работата вече е създадена на място.
Въпреки трудните хидрологични условия Петрова подчерта, че България разполага с достатъчни резерви от електроенергия, за да избегне проблем със снабдяването. Дневното потребление на електроенергия е около 90 000 мегаватчаса, докато вътрешното производство е приблизително 130 000 мегаватчаса, което позволява износ на около 31 000 мегаватчаса.
Властите са ускорили и работата в ТЕЦ „Марица-изток 2“. Седми блок вече е на разположение, а Осми блок се очаква да влезе в експлоатация през следващата седмица. На разположение са и водноелектрическите централи, които осигуряват допълнителни резерви и могат да бъдат използвани в периоди на по-високо потребление, включително по време на вечерния пик.
Петрова заяви, че пазарът на електроенергия може да реагира на необичайната ситуация, като включи възприемания риск в цените, но подчерта, че пазарът се наблюдава от енергийния регулатор на страната.
„Цената на електроенергията се определя от пазара. Нормално е, когато има рискови ситуации, пазарът да оценява риска“, каза тя, като същевременно подчерта, че настоящата ситуация не застрашава сигурността на електроснабдяването.
Самият Дунав показва известни признаци на възстановяване. Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав отчете повишения на нивото на водата на няколко наблюдателни станции през последните 24 часа. При Русе нивото се е повишило с 2 сантиметра до минус 122 сантиметра, докато при Никопол е отчетено увеличение с 1 сантиметър, а при Свищов — с 4 сантиметра.
Директорът на агенцията Ивелин Занев заяви, че последните валежи в западната част на водосборния басейн на Дунав, особено в Австрия и Унгария, се очаква да донесат допълнителни водни количества надолу по течението. Той прогнозира повишение от около 10 до 12 сантиметра на различни места през седмицата.
Въпреки това реката остава далеч под нормалните си нива. Занев заяви, че измереното ниво при Русе все още е с около 50 сантиметра под предишния рекордно нисък показател, измерен през 2003 г. Той отдаде настоящата ситуация на тежките условия през пролетта и началото на лятото в Западна Европа, последвани от няколко месеца суша.
„Водните количества във водосборния басейн на реката просто липсват и затова нивата са толкова ниски“, каза Занев.
Ниското ниво на водата създава сериозни затруднения и за корабоплаването. В момента само отделни плавателни съдове преминават през участъци, където ограниченията за навигация го позволяват. По думите на Занев нивото на реката е с около 81 сантиметра под ниското корабоплавателно ниво, като особено трудни са условията в районите на Батин, Белене и Вардим, където са измерени дълбочини от около 1,5 метра.
За АЕЦ „Козлодуй“ обаче властите заявяват, че настоящите мерки са предназначени да предотвратят превръщането на хидрологичните проблеми в заплаха за работата на централата. Петрова каза, че правителството продължава да следи денонощно нивото на Дунав и водоснабдяването на централата, докато се подготвят изграждането на дигата и алтернативни мерки в случай на по-нататъшно влошаване на условията.
Тагове
Харесвате това, което правим?
Станете част от общността на BG Firmi във Viber
