България засилва охраната на складовете за боеприпаси и планира още системи за борба с дронове
България планира да придобие повече от 10 системи за противодействие на дронове, като окончателният брой ще зависи от наличното финансиране. Това стана ясно след заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет, свикано от министър-председателя Румен Радев.
Министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че вече са започнали преговори с компанията, която е водеща сред кандидатите по механизма SAFE. Правителството има за цел да подпише договорите до края на годината, след което системите ще бъдат разположени във военни формирования, намиращи се извън населените места.
„Очакваме да осигурим повече от 10 системи, а не само 10, в зависимост от финансовите ресурси, които ще ни бъдат предоставени“, каза Стоянов.
„Целта е договорите да бъдат подписани до края на годината“, добави той.
Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев заяви, че властите вече са определили стратегическите обекти, които трябва да получат приоритетна защита срещу дронове.
„Определихме мерки за приоритизиране на тези обекти и за поетапното им оборудване със системи за противодействие на дронове“, каза Демерджиев.
Системите ще бъдат избирани според конкретните условия на всяко място, включително дали обектът се намира в градска среда или извън населено място.
Съветът по сигурността е обсъдил и мерки за засилване на охраната на обекти, в които се съхраняват или произвеждат боеприпаси и взривни вещества. Съвместни екипи на Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) ще извършат подробни проверки и ще издадат конкретни указания на операторите на обектите относно необходимите мерки за сигурност.
Наредено е и въвеждането на допълнителни мерки за физическа охрана. Полицейското присъствие около складове за боеприпаси и производствени обекти ще бъде засилено, като мерките ще останат в сила до края на 2026 г.
„Ще има засилено полицейско присъствие в районите, в които се намират складове за боеприпаси и производствени обекти. Тези мерки ще останат в сила до края на 2026 г., след което ще бъде направен анализ дали да бъдат продължени“, каза Демерджиев.
Правителството планира и по-силна защита на стратегическите обекти, включително разширяване на видеонаблюдението и други мерки за сигурност в съоръжения, определени като важни за националната сигурност.
Част от планираните мерки ще изискват законодателни промени. Демерджиев заяви, че вече са внесени предложения за изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Министърът на вътрешните работи коментира и двата инцидента в обекти, принадлежащи на оръжейния търговец Емилиян Гебрев, като подчерта, че те са частна собственост и не трябва да бъдат бъркани с военните складове, управлявани от Министерството на отбраната.
„Говорим за обекти, в които се съхраняват и произвеждат взривни вещества и боеприпаси. Да, и по двата инцидента в обектите на г-н Гебрев се води разследване“, каза Демерджиев.
Той отказа да предостави подробности за разследването, но заяви, че властите внимателно проверяват възможността за външна намеса.
„Хипотезите за евентуална външна намеса се проверяват с изключително внимание“, каза Демерджиев.
Той изрази и тревога относно условията за сигурност, установени при проверките на обектите.
„Тревожно е и съм го казвал няколко пъти, че установяваме проблеми както при начина, по който се съхраняват тези взривни вещества и боеприпаси, така и при предприетите мерки за сигурност и тяхната ефективност“, каза той.
Затова правителството предприема две паралелни мерки спрямо обектите: подробни проверки, последвани от предписания за сигурност към техните собственици, както и засилено полицейско присъствие около тях.
Стоянов също така уточни използваната терминология при обсъждането на обектите за боеприпаси, като отбеляза, че терминът „военни складове“ често се разбира единствено като обекти, принадлежащи на Министерството на отбраната. Обсъжданите на заседанието обекти включват и частни съоръжения, в които се съхраняват или произвеждат боеприпаси и взривни вещества.
Министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че вече са започнали преговори с компанията, която е водеща сред кандидатите по механизма SAFE. Правителството има за цел да подпише договорите до края на годината, след което системите ще бъдат разположени във военни формирования, намиращи се извън населените места.
„Очакваме да осигурим повече от 10 системи, а не само 10, в зависимост от финансовите ресурси, които ще ни бъдат предоставени“, каза Стоянов.
„Целта е договорите да бъдат подписани до края на годината“, добави той.
Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев заяви, че властите вече са определили стратегическите обекти, които трябва да получат приоритетна защита срещу дронове.
„Определихме мерки за приоритизиране на тези обекти и за поетапното им оборудване със системи за противодействие на дронове“, каза Демерджиев.
Системите ще бъдат избирани според конкретните условия на всяко място, включително дали обектът се намира в градска среда или извън населено място.
Съветът по сигурността е обсъдил и мерки за засилване на охраната на обекти, в които се съхраняват или произвеждат боеприпаси и взривни вещества. Съвместни екипи на Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) ще извършат подробни проверки и ще издадат конкретни указания на операторите на обектите относно необходимите мерки за сигурност.
Наредено е и въвеждането на допълнителни мерки за физическа охрана. Полицейското присъствие около складове за боеприпаси и производствени обекти ще бъде засилено, като мерките ще останат в сила до края на 2026 г.
„Ще има засилено полицейско присъствие в районите, в които се намират складове за боеприпаси и производствени обекти. Тези мерки ще останат в сила до края на 2026 г., след което ще бъде направен анализ дали да бъдат продължени“, каза Демерджиев.
Правителството планира и по-силна защита на стратегическите обекти, включително разширяване на видеонаблюдението и други мерки за сигурност в съоръжения, определени като важни за националната сигурност.
Част от планираните мерки ще изискват законодателни промени. Демерджиев заяви, че вече са внесени предложения за изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Министърът на вътрешните работи коментира и двата инцидента в обекти, принадлежащи на оръжейния търговец Емилиян Гебрев, като подчерта, че те са частна собственост и не трябва да бъдат бъркани с военните складове, управлявани от Министерството на отбраната.
„Говорим за обекти, в които се съхраняват и произвеждат взривни вещества и боеприпаси. Да, и по двата инцидента в обектите на г-н Гебрев се води разследване“, каза Демерджиев.
Той отказа да предостави подробности за разследването, но заяви, че властите внимателно проверяват възможността за външна намеса.
„Хипотезите за евентуална външна намеса се проверяват с изключително внимание“, каза Демерджиев.
Той изрази и тревога относно условията за сигурност, установени при проверките на обектите.
„Тревожно е и съм го казвал няколко пъти, че установяваме проблеми както при начина, по който се съхраняват тези взривни вещества и боеприпаси, така и при предприетите мерки за сигурност и тяхната ефективност“, каза той.
Затова правителството предприема две паралелни мерки спрямо обектите: подробни проверки, последвани от предписания за сигурност към техните собственици, както и засилено полицейско присъствие около тях.
Стоянов също така уточни използваната терминология при обсъждането на обектите за боеприпаси, като отбеляза, че терминът „военни складове“ често се разбира единствено като обекти, принадлежащи на Министерството на отбраната. Обсъжданите на заседанието обекти включват и частни съоръжения, в които се съхраняват или произвеждат боеприпаси и взривни вещества.
Тагове
Харесвате това, което правим?
Станете част от общността на BG Firmi във Viber
