Крайната десница печели изборите в германски провинции, докато Мерц претърпява поражение
Последните регионални избори в Германия донесоха значителни успехи за „Алтернатива за Германия“ (AfD) в Мекленбург-Предна Померания и първо място за Лявата партия в Берлин, докато Християндемократическият съюз (ХДС) на канцлера Фридрих Мерц претърпя историческо поражение в североизточната провинция.
AfD спечели 38,2% от гласовете в Мекленбург-Предна Померания, според предварителните резултати, публикувани от избирателната комисия на провинцията в ранните часове на понеделник. Центристката лявоориентирана Социалдемократическа партия (ГСДП), оглавявана в провинцията от премиера Мануела Швезиг, остана втора с 35,5%.
Лявата партия получи 6,5%, а Зелените — 5,7%, което означава, че това са единствените други партии, които влизат в регионалния парламент. ХДС получи едва 4,9% и остана под необходимия праг от 5% за парламентарно представителство. Алиансът на Сара Вагенкнехт (BSW) също не успя да премине прага, като получи 4,8%, а Свободната демократическа партия (FDP) — 1%.
AfD ще разполага с 32 места в 71-местния регионален парламент, в сравнение с 29 за ГСДП. Лявата партия и Зелените ще имат по пет места.
Резултатът означава, че ГСДП и Лявата партия, които в момента управляват заедно, вече нямат достатъчно места за мнозинство. Тристранна коалиция между ГСДП, Лявата партия и Зелените би разполагала с 39 места и би могла да формира мнозинство. Партиите изключват възможността за работа с AfD.
Победата на AfD въпреки това представлява поредното силно представяне на партията, която бележи значителни успехи в Източна Германия. Съпредседателят на AfD Тино Хрупала заяви още преди публикуването на първата екзитпол прогноза, че партията има „ясен мандат да управлява тук“ и ще предложи коалиционни преговори на останалите партии.
След предварителния резултат водещият кандидат на AfD Лайф-Ерик Холм също заяви, че партията има право да формира следващото правителство на провинцията. „Естествено ще разговаряме и с всички останали партии“, каза Холм, като добави, че целта е „да задвижим нещата“ и да подобрим политиката в интерес на хората в провинцията.
Въпреки това не се очаква AfD да успее да състави правителство, тъй като останалите партии поддържат политическа „защитна стена“ срещу сътрудничество с нея. Партията ще се нуждае от коалиционен партньор, за да достигне мнозинство.
Резултатът от 4,9% за ХДС беше особено тежък удар за Мерц. Това е най-слабият резултат на партията в историята ѝ на регионални избори в Германия и първият случай, в който тя не успява да премине 5-процентния праг на регионални, европейски или федерални избори, според предоставените информации.
Предишният най-слаб резултат на ХДС на регионални избори е бил 9%, отчетен в Бремен през 1951 г. Партията получи 11,2% в Хамбург през 2020 г., 12,1% в Бранденбург през 2024 г. и 13,3% в Мекленбург-Предна Померания през 2021 г.
Мерц призна мащаба на поражението малко след затварянето на избирателните секции. „Не можем да замазваме резултатите в Мекленбург-Предна Померания. Това беше катастрофа“, каза той.
Канцлерът обаче ясно заяви, че възнамерява да остане на поста си и да продължи с програмата си за реформи. Той каза, че германската икономика преминава през дълбока трансформация, общественият дебат става все по-остър, а доверието в институциите намалява.
„Реформите трябва да се случат. Поемам тази отговорност, защото искам да придвижа страната ни напред“, заяви Мерц. Той подчерта, че трябва да бъде прието, че реформите ще предизвикат сътресения и няма да бъдат популярни сред всички.
Мерц определи реформите и като отговор на нарастващата привлекателност на авторитарната политика. „Тези реформи са противоотровата срещу отровата на авторитаризма“, каза той и добави, че Германия се нуждае от „гръбнак, твърдост и търпение“.
Междувременно лидерите на AfD използваха изборите, за да подновят призивите си за политическа промяна в Берлин. Хрупала заяви, че Мерц трябва да подаде оставка, определяйки напускането му като нещо, което „наистина би било облекчение за тази страна“. Съпредседателката на AfD Алис Вайдел също каза, че Мерц „вече не може да остане на поста“, като призова ХДС да преосмисли както ръководството си, така и политиката си на отказ от сътрудничество с AfD.
Резултатът засили дискусиите в ХДС относно политическата позиция на Мерц, въпреки че висши представители на партията предупредиха да не се допуска кадровите спорове да засенчат политическите въпроси. Филип Амтор, политик от ХДС от Мекленбург-Предна Померания и ръководител на отдела за отношенията между федералното правителство и провинциите в канцлерството, призова да се сложи край на спекулациите за смяна на канцлера.
„Видяхме, че това, което преживяхме през последните две седмици след регионалните избори в Саксония-Анхалт, донесе повече вреда, отколкото полза — а именно непрекъснатите дискусии за персонални промени, които напълно засенчиха обсъждането на въпросите, които са на дневен ред“, каза Амтор.
В Берлин политическата картина беше различна. Лявата партия се превърна в най-силната политическа сила на изборите за регионален парламент, като получи около 25,7% от гласовете според прогноза на Infratest dimap. ХДС остана втори с 18,8%, следван от AfD с 16,3%, Зелените с 14,3% и ГСДП с 12,1%. BSW също едва премина прага за парламентарно представителство.
Резултатът слага край на предишното мнозинство на ХДС и ГСДП в Берлин и поставя столицата пред коалиционни преговори. Водещата кандидатка на Лявата партия Елиф Ералп може да стане управляващ кмет на Берлин, ако партията ѝ успее да формира коалиция.
Ералп отпразнува резултата с думите, че „любовта и справедливостта“ са победили омразата, и заяви: „От днес започваме заедно да променяме Берлин и да го направим по-добро място.“
Ералп, която е родена в Мюнхен през 1981 г. в семейството на турски бежанци, би станала първата жена с имигрантски произход, оглавила Берлин, ако заеме поста. По време на победната си реч тя се обърна към привържениците си и на турски език.
Лявата партия изгради кампанията си около социални въпроси, по-специално жилищната криза в Берлин. Предложенията ѝ включват по-строго регулиране на наемите, повече социални жилища и мерки за публично придобиване на големи портфейли от недвижими имоти.
По време на кампанията Ералп посочи и избирането на левия демократ Зохран Мамдани за кмет на Ню Йорк като пример за това как леви кандидати могат да постигат успех в големи градове. „Ако левият кандидат може да спечели в Ню Йорк, няма причина това да не може да се случи и в Берлин“, каза тя пред германската информационна агенция по време на предизборната кампания.
Съставянето на правителство обаче може да се окаже сложно. ГСДП и Зелените не са изключили работа с Лявата партия, но и двете партии са изразили опасения относно антисемитизма и са поискали ясни ангажименти от нея.
Водещият кандидат на ГСДП Щефен Крах заяви преди изборите, че всякакви антисемитски прояви ще бъдат червена линия за евентуално коалиционно сътрудничество. Въпросът беше подчертан и от участие на рапъра Dahabflex в предизборно събитие на Лявата партия в берлинския район Нойкьолн, по време на което се чуха скандирания като „Смърт на IDF“ и „Яла, яла, интифада“.
Ералп се дистанцира от тези изказвания и призова за разследване и последици. Тя заяви, че огромното мнозинство от Лявата партия подкрепя защитата на еврейския живот, като същевременно призна, че антисемитизмът съществува както в партията, така и в по-широкото общество. Тя каза, че иска да защитава еврейските, палестинските и мюсюлманските общности.
Зелените също поставиха борбата с антисемитизма като условие за коалиционно сътрудничество. Водещият кандидат на партията Вернер Граф заяви, че партията няма да подпише коалиционно споразумение, което не заема ясна позиция срещу антисемитизма.
Изборите в Мекленбург-Предна Померания все пак могат да позволят на Швезиг да остане премиер на провинцията, въпреки че AfD е на първо място. Нейната ГСДП досега управлява с подкрепата на Лявата партия, а включването на Зелените би осигурило достатъчно места за мнозинство.
По време на кампанията Швезиг се представи като пряк опонент на AfD, използвайки лозунга „Жена срещу синьото“, препратка към партийния цвят на AfD. Тя определи изборите като „най-трудните регионални избори“, пред които партията ѝ някога се е изправяла, и заяви, че ГСДП се е противопоставила на AfD „със съдържание, с хора, с яснота и с обединени усилия“.
Швезиг също така е била подложена на критики заради по-ранната си подкрепа за газопровода „Северен поток 2“. През 2021 г. правителството на провинцията създаде Фондация за защита на климата и околната среда на Мекленбург-Предна Померания, която подкрепи изграждането на газопровода. След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна тя призна, че позицията ѝ е била грешка. По време на посещение в Киев през 2024 г. тя заяви, че „Украйна трябва да спечели тази война“ и подкрепи по-нататъшни доставки на оръжия.
Междувременно BSW призна, че не е успяла да спечели места в парламента на Мекленбург-Предна Померания. Водещият кандидат на партията Петер Шабел заяви: „Не успяхме.“ Той обясни резултата отчасти с поляризираната надпревара между AfD и ГСДП, която според него е навредила на по-малките партии.
Представители на BSW заявиха, че партията въпреки това ще продължи работата си в провинцията. Старшият представител Сабине Фирнхабер каза, че организацията все още разполага с регионално партийно обединение, местни структури и активни членове и ще продължи да преследва политическите си цели.
Изборите бяха забележителни и с това, че 16- и 17-годишните имаха право да гласуват за първи път както в Берлин, така и в Мекленбург-Предна Померания. Около 2,5 милиона души имаха право да гласуват в Берлин, а почти 1,3 милиона — в Мекленбург-Предна Померания.
Резултатите идват две седмици след като AfD спечели още едни важни регионални избори в Саксония-Анхалт, което допълнително укрепи позициите ѝ в Източна Германия. Партията вече се е превърнала в най-силната политическа сила в няколко региона, макар че възможността ѝ да превърне тези изборни победи в управленска власт остава ограничена заради отказа на останалите големи партии да влизат в коалиции с нея.
За Мерц резултатите увеличават натиска върху правителството му, след като той пое канцлерския пост през май 2025 г. Той дойде на власт с обещанието да съживи германската икономика и да намали подкрепата за AfD, но правителството му се сблъска с продължаващи икономически трудности и обществено недоволство.
Мерц заложи политическото си ръководство на реформи, целящи да подобрят конкурентоспособността на Германия и да възстановят икономическия растеж. Програмата му включва промени в пенсионната система, здравеопазването и бюрокрацията — мерки, които могат да наложат разходи на избирателите и вече са се превърнали в източник на политически критики.
Той заяви, че Германия е станала прекалено сложна, икономиката ѝ е изправена пред „дълбоки сътресения“, а политическият дебат е станал „по-остър и непримирим“. Той също така предупреди, че доверието в институциите намалява и е подложено на натиск от радикални политически сили както отляво, така и отдясно.
Така изборните резултати оставиха Германия в сложна политическа ситуация: AfD укрепи позициите си в Мекленбург-Предна Померания, но остава извън управлението; Лявата партия се превърна в най-силната политическа сила в Берлин, но трябва да води коалиционни преговори; а Мерц заяви, че ще остане канцлер въпреки историческото поражение на ХДС.
AfD спечели 38,2% от гласовете в Мекленбург-Предна Померания, според предварителните резултати, публикувани от избирателната комисия на провинцията в ранните часове на понеделник. Центристката лявоориентирана Социалдемократическа партия (ГСДП), оглавявана в провинцията от премиера Мануела Швезиг, остана втора с 35,5%.
Лявата партия получи 6,5%, а Зелените — 5,7%, което означава, че това са единствените други партии, които влизат в регионалния парламент. ХДС получи едва 4,9% и остана под необходимия праг от 5% за парламентарно представителство. Алиансът на Сара Вагенкнехт (BSW) също не успя да премине прага, като получи 4,8%, а Свободната демократическа партия (FDP) — 1%.
AfD ще разполага с 32 места в 71-местния регионален парламент, в сравнение с 29 за ГСДП. Лявата партия и Зелените ще имат по пет места.
Резултатът означава, че ГСДП и Лявата партия, които в момента управляват заедно, вече нямат достатъчно места за мнозинство. Тристранна коалиция между ГСДП, Лявата партия и Зелените би разполагала с 39 места и би могла да формира мнозинство. Партиите изключват възможността за работа с AfD.
Победата на AfD въпреки това представлява поредното силно представяне на партията, която бележи значителни успехи в Източна Германия. Съпредседателят на AfD Тино Хрупала заяви още преди публикуването на първата екзитпол прогноза, че партията има „ясен мандат да управлява тук“ и ще предложи коалиционни преговори на останалите партии.
След предварителния резултат водещият кандидат на AfD Лайф-Ерик Холм също заяви, че партията има право да формира следващото правителство на провинцията. „Естествено ще разговаряме и с всички останали партии“, каза Холм, като добави, че целта е „да задвижим нещата“ и да подобрим политиката в интерес на хората в провинцията.
Въпреки това не се очаква AfD да успее да състави правителство, тъй като останалите партии поддържат политическа „защитна стена“ срещу сътрудничество с нея. Партията ще се нуждае от коалиционен партньор, за да достигне мнозинство.
Резултатът от 4,9% за ХДС беше особено тежък удар за Мерц. Това е най-слабият резултат на партията в историята ѝ на регионални избори в Германия и първият случай, в който тя не успява да премине 5-процентния праг на регионални, европейски или федерални избори, според предоставените информации.
Предишният най-слаб резултат на ХДС на регионални избори е бил 9%, отчетен в Бремен през 1951 г. Партията получи 11,2% в Хамбург през 2020 г., 12,1% в Бранденбург през 2024 г. и 13,3% в Мекленбург-Предна Померания през 2021 г.
Мерц призна мащаба на поражението малко след затварянето на избирателните секции. „Не можем да замазваме резултатите в Мекленбург-Предна Померания. Това беше катастрофа“, каза той.
Канцлерът обаче ясно заяви, че възнамерява да остане на поста си и да продължи с програмата си за реформи. Той каза, че германската икономика преминава през дълбока трансформация, общественият дебат става все по-остър, а доверието в институциите намалява.
„Реформите трябва да се случат. Поемам тази отговорност, защото искам да придвижа страната ни напред“, заяви Мерц. Той подчерта, че трябва да бъде прието, че реформите ще предизвикат сътресения и няма да бъдат популярни сред всички.
Мерц определи реформите и като отговор на нарастващата привлекателност на авторитарната политика. „Тези реформи са противоотровата срещу отровата на авторитаризма“, каза той и добави, че Германия се нуждае от „гръбнак, твърдост и търпение“.
Междувременно лидерите на AfD използваха изборите, за да подновят призивите си за политическа промяна в Берлин. Хрупала заяви, че Мерц трябва да подаде оставка, определяйки напускането му като нещо, което „наистина би било облекчение за тази страна“. Съпредседателката на AfD Алис Вайдел също каза, че Мерц „вече не може да остане на поста“, като призова ХДС да преосмисли както ръководството си, така и политиката си на отказ от сътрудничество с AfD.
Резултатът засили дискусиите в ХДС относно политическата позиция на Мерц, въпреки че висши представители на партията предупредиха да не се допуска кадровите спорове да засенчат политическите въпроси. Филип Амтор, политик от ХДС от Мекленбург-Предна Померания и ръководител на отдела за отношенията между федералното правителство и провинциите в канцлерството, призова да се сложи край на спекулациите за смяна на канцлера.
„Видяхме, че това, което преживяхме през последните две седмици след регионалните избори в Саксония-Анхалт, донесе повече вреда, отколкото полза — а именно непрекъснатите дискусии за персонални промени, които напълно засенчиха обсъждането на въпросите, които са на дневен ред“, каза Амтор.
В Берлин политическата картина беше различна. Лявата партия се превърна в най-силната политическа сила на изборите за регионален парламент, като получи около 25,7% от гласовете според прогноза на Infratest dimap. ХДС остана втори с 18,8%, следван от AfD с 16,3%, Зелените с 14,3% и ГСДП с 12,1%. BSW също едва премина прага за парламентарно представителство.
Резултатът слага край на предишното мнозинство на ХДС и ГСДП в Берлин и поставя столицата пред коалиционни преговори. Водещата кандидатка на Лявата партия Елиф Ералп може да стане управляващ кмет на Берлин, ако партията ѝ успее да формира коалиция.
Ералп отпразнува резултата с думите, че „любовта и справедливостта“ са победили омразата, и заяви: „От днес започваме заедно да променяме Берлин и да го направим по-добро място.“
Ералп, която е родена в Мюнхен през 1981 г. в семейството на турски бежанци, би станала първата жена с имигрантски произход, оглавила Берлин, ако заеме поста. По време на победната си реч тя се обърна към привържениците си и на турски език.
Лявата партия изгради кампанията си около социални въпроси, по-специално жилищната криза в Берлин. Предложенията ѝ включват по-строго регулиране на наемите, повече социални жилища и мерки за публично придобиване на големи портфейли от недвижими имоти.
По време на кампанията Ералп посочи и избирането на левия демократ Зохран Мамдани за кмет на Ню Йорк като пример за това как леви кандидати могат да постигат успех в големи градове. „Ако левият кандидат може да спечели в Ню Йорк, няма причина това да не може да се случи и в Берлин“, каза тя пред германската информационна агенция по време на предизборната кампания.
Съставянето на правителство обаче може да се окаже сложно. ГСДП и Зелените не са изключили работа с Лявата партия, но и двете партии са изразили опасения относно антисемитизма и са поискали ясни ангажименти от нея.
Водещият кандидат на ГСДП Щефен Крах заяви преди изборите, че всякакви антисемитски прояви ще бъдат червена линия за евентуално коалиционно сътрудничество. Въпросът беше подчертан и от участие на рапъра Dahabflex в предизборно събитие на Лявата партия в берлинския район Нойкьолн, по време на което се чуха скандирания като „Смърт на IDF“ и „Яла, яла, интифада“.
Ералп се дистанцира от тези изказвания и призова за разследване и последици. Тя заяви, че огромното мнозинство от Лявата партия подкрепя защитата на еврейския живот, като същевременно призна, че антисемитизмът съществува както в партията, така и в по-широкото общество. Тя каза, че иска да защитава еврейските, палестинските и мюсюлманските общности.
Зелените също поставиха борбата с антисемитизма като условие за коалиционно сътрудничество. Водещият кандидат на партията Вернер Граф заяви, че партията няма да подпише коалиционно споразумение, което не заема ясна позиция срещу антисемитизма.
Изборите в Мекленбург-Предна Померания все пак могат да позволят на Швезиг да остане премиер на провинцията, въпреки че AfD е на първо място. Нейната ГСДП досега управлява с подкрепата на Лявата партия, а включването на Зелените би осигурило достатъчно места за мнозинство.
По време на кампанията Швезиг се представи като пряк опонент на AfD, използвайки лозунга „Жена срещу синьото“, препратка към партийния цвят на AfD. Тя определи изборите като „най-трудните регионални избори“, пред които партията ѝ някога се е изправяла, и заяви, че ГСДП се е противопоставила на AfD „със съдържание, с хора, с яснота и с обединени усилия“.
Швезиг също така е била подложена на критики заради по-ранната си подкрепа за газопровода „Северен поток 2“. През 2021 г. правителството на провинцията създаде Фондация за защита на климата и околната среда на Мекленбург-Предна Померания, която подкрепи изграждането на газопровода. След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна тя призна, че позицията ѝ е била грешка. По време на посещение в Киев през 2024 г. тя заяви, че „Украйна трябва да спечели тази война“ и подкрепи по-нататъшни доставки на оръжия.
Междувременно BSW призна, че не е успяла да спечели места в парламента на Мекленбург-Предна Померания. Водещият кандидат на партията Петер Шабел заяви: „Не успяхме.“ Той обясни резултата отчасти с поляризираната надпревара между AfD и ГСДП, която според него е навредила на по-малките партии.
Представители на BSW заявиха, че партията въпреки това ще продължи работата си в провинцията. Старшият представител Сабине Фирнхабер каза, че организацията все още разполага с регионално партийно обединение, местни структури и активни членове и ще продължи да преследва политическите си цели.
Изборите бяха забележителни и с това, че 16- и 17-годишните имаха право да гласуват за първи път както в Берлин, така и в Мекленбург-Предна Померания. Около 2,5 милиона души имаха право да гласуват в Берлин, а почти 1,3 милиона — в Мекленбург-Предна Померания.
Резултатите идват две седмици след като AfD спечели още едни важни регионални избори в Саксония-Анхалт, което допълнително укрепи позициите ѝ в Източна Германия. Партията вече се е превърнала в най-силната политическа сила в няколко региона, макар че възможността ѝ да превърне тези изборни победи в управленска власт остава ограничена заради отказа на останалите големи партии да влизат в коалиции с нея.
За Мерц резултатите увеличават натиска върху правителството му, след като той пое канцлерския пост през май 2025 г. Той дойде на власт с обещанието да съживи германската икономика и да намали подкрепата за AfD, но правителството му се сблъска с продължаващи икономически трудности и обществено недоволство.
Мерц заложи политическото си ръководство на реформи, целящи да подобрят конкурентоспособността на Германия и да възстановят икономическия растеж. Програмата му включва промени в пенсионната система, здравеопазването и бюрокрацията — мерки, които могат да наложат разходи на избирателите и вече са се превърнали в източник на политически критики.
Той заяви, че Германия е станала прекалено сложна, икономиката ѝ е изправена пред „дълбоки сътресения“, а политическият дебат е станал „по-остър и непримирим“. Той също така предупреди, че доверието в институциите намалява и е подложено на натиск от радикални политически сили както отляво, така и отдясно.
Така изборните резултати оставиха Германия в сложна политическа ситуация: AfD укрепи позициите си в Мекленбург-Предна Померания, но остава извън управлението; Лявата партия се превърна в най-силната политическа сила в Берлин, но трябва да води коалиционни преговори; а Мерц заяви, че ще остане канцлер въпреки историческото поражение на ХДС.
Тагове
Харесвате това, което правим?
Станете част от общността на BG Firmi във Viber
