Президентът на България: Европа трябва да предложи собствен план за Украйна и Близкия изток
Европа и Европейският съюз до голяма степен отсъстваха от дискусиите за Украйна и Близкия изток в Общото събрание на ООН, заяви президентът Илияна Йотова в Ню Йорк, където бе открита 81-вата сесия на Общото събрание на ООН. България е представена от нея.
Очаква се Йотова да произнесе изказването на България тази вечер. В първия си ден в Ню Йорк тя се срещна с президента на Словакия, върховния комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк, представители на Световния еврейски конгрес, крал Абдула II на Йордания и генералния секретар на ООН Антониу Гутериш.
Тя информира словашкия президент и Тюрк за случая с Ива Михайлова от Кочани и за нарушенията на правата на българите в Северна Македония, като подчерта ролята на България като пример за успешно междуетническо съжителство в Европа.
Пред журналисти след деня, изпълнен с оценки и декларации, Йотова заяви, че сега фокусът трябва да се измести към решения, насочени към постигането на мир.
Тя отбеляза, че „мир“ е била една от най-често използваните думи в изказванията на световните лидери и по време на срещите, в които е участвала.
„Ако направим изследване коя е най-често използваната дума, това ще бъде „мир“. Не война, не конфликти, не кризи, а думата „мир“. От всички лидери. От всички срещи, които проведох – четири срещи след това, плюс участието в дискусия за изкуствения интелект и защитата на децата в онлайн пространството“, каза Йотова.
Тя се позова на оценката на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш за глобалната ситуация и заяви, че броят на въоръжените конфликти е достигнал най-високото си равнище от края на Втората световна война насам.
„В началото г-н Гутериш направи изключително точна диагноза на света, в който живеем. Шейсет въоръжени конфликта – най-високият брой от Втората световна война насам. Това е рекордът за изминалата година, 2025 г. Оттук нататък – отвъд оценките, диалога и дискусиите – е време за конкретни решения. Политика и дипломация, съчетани. Въоръжените конфликти, ескалиращата надпревара във въоръжаването – нека оставим всичко това настрана, да седнем на масата за преговори и да търсим решения“, заяви вицепрезидентът.
Йотова каза, че Европа е получила малко внимание в изказванията, а ЕС е останал до голяма степен на заден план. Тя заяви, че България също трябва да участва в дискусиите за това как да бъдат разрешени конфликтите.
„Разбира се, ще говоря за конфликта в Украйна. Това е конфликт в сърцето на Европа. Ще говоря за мира; ще говоря за това как трябва да седнем на масата за преговори – не само с всички заинтересовани страни, но и за това какво би могло да бъде конкретното предложение на самите държави от Европейския съюз. Не можем просто да стоим отстрани и да казваме, че конфликтът между Русия, Украйна и САЩ трябва да бъде решен само от тях. Виждаме участието на страни като Китай и Индия, но ни липсва собствено европейско предложение“, каза Йотова.
Тя също така призова за роля на ЕС в разрешаването на конфликтите в Украйна и Близкия изток.
„Не може да има мирно разрешаване на конфликтите в Украйна или в Близкия изток без амбициозно, твърдо, недвусмислено и експертно предложение от Европейския съюз“, коментира Йотова.
По-рано Йотова информира върховния комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк за случая с Ива Михайлова. Случаят е свързан с млада жена от Северна Македония, която е била тежко ранена при автомобилна катастрофа на пътя за Щип в началото на октомври миналата година.
Йотова заяви, че разговорът ѝ с Тюрк е обхванал и отношението към хората от български произход в Северна Македония, включително физически нападения, закриване на български клубове и дискриминация при трудова заетост и прием във висши учебни заведения.
„Повдигнах въпроса за положението на хората от български произход в Република Северна Македония, по-конкретно за случаите, при които хора са били физически бити. Засегнах и действащото законодателство, което води до закриването на български клубове, както и дискриминацията, с която се сблъскват хората от български произход при кандидатстване за работа или за прием в университет. Представих и случая с Ива Михайлова; обясних подробно нейната ситуация и изложих всички стъпки, които българската държава е предприела до момента. Г-н Тюрк прояви интерес и увери, че ако представим подробен писмен доклад за случая на Ива Михайлова, въпросът ще бъде разгледан“, каза Йотова.
Хуманитарната ситуация в Газа беше друга основна тема на Общото събрание на ООН. Според Йотова хуманитарната катастрофа там е била широко застъпена в изказванията на световните лидери.
„Хуманитарната катастрофа в Газа е реалност; тя беше подчертана днес в изказванията на всички големи лидери, включително на генералния секретар на ООН. Утре, в собственото си изказване, ще говоря за хуманитарния аспект на тази криза. Ще спомена българския гражданин, който загуби живота си там по време на хуманитарна мисия. Ще говоря и за необходимостта от защита на служителите на ООН по време на такива мисии, както и за конкретните решения, които организация като ООН трябва да предложи“, заяви Йотова.
Тя каза, че се надява да разговаря с Николай Младенов, за да получи последна информация за следващите стъпки по отношение на Газа.
Йотова разказа и за срещата си с крал Абдула II на Йордания, като посочи, че разговорът им е бил насочен основно към съвместни проекти. Тя обяви планове за провеждането на голяма конференция на равнище Европейски съюз в България, на която сред обсъжданите теми ще бъде участието във възстановяването на държавите от Близкия изток.
„Ще има голяма нова конференция на равнище Европейски съюз, организирана в България, на която ще бъдат поканени държавите членки на ЕС да участват във възстановяването на държавите от Близкия изток; специално беше подчертана ролята на българските строителни компании в този процес“, каза Йотова.
Тя също така участва във високопоставеното събитие „Защита на правата на децата в контекста на изкуствения интелект: Коалицията за правата и защитата на децата в ерата на изкуствения интелект като инструмент за действие“. Събитието беше съпредседателствано от френския президент Еманюел Макрон, испанския министър-председател Педро Санчес и президента на Кения Уилям Руто.
Йотова заяви, че безопасността на децата трябва да бъде отчитана през целия процес на разработване на нови технологии и подчерта, че както компаниите, така и държавите носят отговорност за защитата на децата.
„Нашата отговорност към децата се простира и върху света, който създаваме чрез новите технологии. Безопасността трябва да бъде заложена още на етапа на разработване на технологиите, като се гарантира надеждна защита на децата на различните етапи от тяхното развитие, зачита се тяхното достойнство и се гарантира, че доверието им няма да бъде използвано неправомерно“, заяви Йотова.
Тя подчерта както възможностите, които изкуственият интелект предоставя, така и предизвикателствата, породени от неравния достъп до технологии, като призова за международни усилия за намаляване на тези различия.
Йотова подчерта и ключовата роля на семействата и учителите, като заяви, че преподавателите трябва да получават подкрепа, за да помагат на децата да развиват самостоятелна преценка и да използват технологиите уверено и отговорно. Тя добави, че и мненията на самите деца трябва да бъдат включени, за да бъдат решенията ефективни.
„Сътрудничеството е от съществено значение за справянето с тези предизвикателства. Коалиция, посветена на защитата на децата в ерата на изкуствения интелект, може да има практически принос чрез споделяне на опит и ефективни подходи. За България значението на това сътрудничество се състои в това да гарантираме, че всяко дете може да расте в безопасна среда и да се възползва от технологичния прогрес, за да развие своя потенциал и да изгради пълноценен живот“, добави Йотова.
Очаква се Йотова да произнесе изказването на България тази вечер. В първия си ден в Ню Йорк тя се срещна с президента на Словакия, върховния комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк, представители на Световния еврейски конгрес, крал Абдула II на Йордания и генералния секретар на ООН Антониу Гутериш.
Тя информира словашкия президент и Тюрк за случая с Ива Михайлова от Кочани и за нарушенията на правата на българите в Северна Македония, като подчерта ролята на България като пример за успешно междуетническо съжителство в Европа.
Пред журналисти след деня, изпълнен с оценки и декларации, Йотова заяви, че сега фокусът трябва да се измести към решения, насочени към постигането на мир.
Тя отбеляза, че „мир“ е била една от най-често използваните думи в изказванията на световните лидери и по време на срещите, в които е участвала.
„Ако направим изследване коя е най-често използваната дума, това ще бъде „мир“. Не война, не конфликти, не кризи, а думата „мир“. От всички лидери. От всички срещи, които проведох – четири срещи след това, плюс участието в дискусия за изкуствения интелект и защитата на децата в онлайн пространството“, каза Йотова.
Тя се позова на оценката на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш за глобалната ситуация и заяви, че броят на въоръжените конфликти е достигнал най-високото си равнище от края на Втората световна война насам.
„В началото г-н Гутериш направи изключително точна диагноза на света, в който живеем. Шейсет въоръжени конфликта – най-високият брой от Втората световна война насам. Това е рекордът за изминалата година, 2025 г. Оттук нататък – отвъд оценките, диалога и дискусиите – е време за конкретни решения. Политика и дипломация, съчетани. Въоръжените конфликти, ескалиращата надпревара във въоръжаването – нека оставим всичко това настрана, да седнем на масата за преговори и да търсим решения“, заяви вицепрезидентът.
Йотова каза, че Европа е получила малко внимание в изказванията, а ЕС е останал до голяма степен на заден план. Тя заяви, че България също трябва да участва в дискусиите за това как да бъдат разрешени конфликтите.
„Разбира се, ще говоря за конфликта в Украйна. Това е конфликт в сърцето на Европа. Ще говоря за мира; ще говоря за това как трябва да седнем на масата за преговори – не само с всички заинтересовани страни, но и за това какво би могло да бъде конкретното предложение на самите държави от Европейския съюз. Не можем просто да стоим отстрани и да казваме, че конфликтът между Русия, Украйна и САЩ трябва да бъде решен само от тях. Виждаме участието на страни като Китай и Индия, но ни липсва собствено европейско предложение“, каза Йотова.
Тя също така призова за роля на ЕС в разрешаването на конфликтите в Украйна и Близкия изток.
„Не може да има мирно разрешаване на конфликтите в Украйна или в Близкия изток без амбициозно, твърдо, недвусмислено и експертно предложение от Европейския съюз“, коментира Йотова.
По-рано Йотова информира върховния комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк за случая с Ива Михайлова. Случаят е свързан с млада жена от Северна Македония, която е била тежко ранена при автомобилна катастрофа на пътя за Щип в началото на октомври миналата година.
Йотова заяви, че разговорът ѝ с Тюрк е обхванал и отношението към хората от български произход в Северна Македония, включително физически нападения, закриване на български клубове и дискриминация при трудова заетост и прием във висши учебни заведения.
„Повдигнах въпроса за положението на хората от български произход в Република Северна Македония, по-конкретно за случаите, при които хора са били физически бити. Засегнах и действащото законодателство, което води до закриването на български клубове, както и дискриминацията, с която се сблъскват хората от български произход при кандидатстване за работа или за прием в университет. Представих и случая с Ива Михайлова; обясних подробно нейната ситуация и изложих всички стъпки, които българската държава е предприела до момента. Г-н Тюрк прояви интерес и увери, че ако представим подробен писмен доклад за случая на Ива Михайлова, въпросът ще бъде разгледан“, каза Йотова.
Хуманитарната ситуация в Газа беше друга основна тема на Общото събрание на ООН. Според Йотова хуманитарната катастрофа там е била широко застъпена в изказванията на световните лидери.
„Хуманитарната катастрофа в Газа е реалност; тя беше подчертана днес в изказванията на всички големи лидери, включително на генералния секретар на ООН. Утре, в собственото си изказване, ще говоря за хуманитарния аспект на тази криза. Ще спомена българския гражданин, който загуби живота си там по време на хуманитарна мисия. Ще говоря и за необходимостта от защита на служителите на ООН по време на такива мисии, както и за конкретните решения, които организация като ООН трябва да предложи“, заяви Йотова.
Тя каза, че се надява да разговаря с Николай Младенов, за да получи последна информация за следващите стъпки по отношение на Газа.
Йотова разказа и за срещата си с крал Абдула II на Йордания, като посочи, че разговорът им е бил насочен основно към съвместни проекти. Тя обяви планове за провеждането на голяма конференция на равнище Европейски съюз в България, на която сред обсъжданите теми ще бъде участието във възстановяването на държавите от Близкия изток.
„Ще има голяма нова конференция на равнище Европейски съюз, организирана в България, на която ще бъдат поканени държавите членки на ЕС да участват във възстановяването на държавите от Близкия изток; специално беше подчертана ролята на българските строителни компании в този процес“, каза Йотова.
Тя също така участва във високопоставеното събитие „Защита на правата на децата в контекста на изкуствения интелект: Коалицията за правата и защитата на децата в ерата на изкуствения интелект като инструмент за действие“. Събитието беше съпредседателствано от френския президент Еманюел Макрон, испанския министър-председател Педро Санчес и президента на Кения Уилям Руто.
Йотова заяви, че безопасността на децата трябва да бъде отчитана през целия процес на разработване на нови технологии и подчерта, че както компаниите, така и държавите носят отговорност за защитата на децата.
„Нашата отговорност към децата се простира и върху света, който създаваме чрез новите технологии. Безопасността трябва да бъде заложена още на етапа на разработване на технологиите, като се гарантира надеждна защита на децата на различните етапи от тяхното развитие, зачита се тяхното достойнство и се гарантира, че доверието им няма да бъде използвано неправомерно“, заяви Йотова.
Тя подчерта както възможностите, които изкуственият интелект предоставя, така и предизвикателствата, породени от неравния достъп до технологии, като призова за международни усилия за намаляване на тези различия.
Йотова подчерта и ключовата роля на семействата и учителите, като заяви, че преподавателите трябва да получават подкрепа, за да помагат на децата да развиват самостоятелна преценка и да използват технологиите уверено и отговорно. Тя добави, че и мненията на самите деца трябва да бъдат включени, за да бъдат решенията ефективни.
„Сътрудничеството е от съществено значение за справянето с тези предизвикателства. Коалиция, посветена на защитата на децата в ерата на изкуствения интелект, може да има практически принос чрез споделяне на опит и ефективни подходи. За България значението на това сътрудничество се състои в това да гарантираме, че всяко дете може да расте в безопасна среда и да се възползва от технологичния прогрес, за да развие своя потенциал и да изгради пълноценен живот“, добави Йотова.
Тагове
Харесвате това, което правим?
Станете част от общността на BG Firmi във Viber
