Новите правила за кредитиране в България може да засегнат бързите кредити, непоисканите кредити и рисковете, свързани със задлъжнялостта
Българският парламент одобри на първо четене нови правила за потребителските кредити, които забраняват необезпечените (непоискани) заеми и предварително одобрените кредитни карти; законопроектът на Министерския съвет получи подкрепата на 124 депутати, като 64 гласуваха „против“, а 11 се въздържаха.
Управляващата коалиция твърди, че законодателството цели да засили защитата на кредитополучателите и да ограничи нарастващия брой компании, действащи в „сивата зона“ на закона. Опозиционните партии обаче определиха разпоредбите като плод на лобистки интереси.
Съгласно предложените правила, годишният процент на разходите (ГПР) ще бъде ограничен до петкратния размер на законната лихва за забава при задължения в евро или други валути. Ограничението няма да важи за заеми на стойност до три пъти минималната работна заплата (изчислена към момента на отпускане на кредита), за които се предвижда отделна регулаторна рамка.
Константин Проданов от „Прогресивна България“ заяви, че действащото законодателство не осигурява ефективна защита на хората, търсещи кредит, и е допринесло за бързото разрастване на фирмите за бързи кредити. „Сегашният закон не предоставя адекватна защита на търсещите кредит – или по-скоро, той предлага такава защита само на хартия. Това е дори по-лошо, тъй като създава илюзия за сигурност, докато на практика тласка кредитополучателите към опасната спирала на дълговото робство. Тези недостатъци обясняват огромния ръст на фирмите за бързи кредити, които никнат като гъби след дъжд през последните две-три години“, каза Проданов.
Александър Иванов от ГЕРБ-СДС посочи потенциалната разлика в разходите за кредитополучателите при предложената система. „Предложеният от вас вариант показва, че ако хората вземат заем от 1860 евро за 12 месеца, по сегашния закон биха върнали 2240 евро. Според вашия законопроект, внесен от Министерския съвет, те биха върнали до 3720 евро. С други думи – повече от двойно“, отбеляза Иванов.
Асен Василев (ПП) постави под въпрос дали изключението за по-малките заеми не би могло на практика да премахне тавана на ГПР и да позволи прилагането на изключително високи лихвени проценти. „Изказаното от Вас предполага, че не желаете да поставяте таван на годишния процент на разходите (ГПР), което би позволило лихвените проценти по краткосрочни заеми в размер до три пъти минималната работна заплата да достигнат 11 000%. Въпросът ми е: наистина ли възнамерявате да допуснете това, или ще се върнем към предишния законопроект, според който ГПР беше ограничен до петкратния размер на законната лихва?“ – попита той.
Цончо Ганев от партия „Възраждане“ заяви, че предложените промени ще засегнат кредитополучателите с най-ниски доходи и ще премахнат тавана върху наказателните лихви за забавени плащания. „Удряте най-бедните; удряте милион и половина българи, 90% от които теглят заеми в размер до три пъти минималната работна заплата. Вие ги съсипвате в момента. Освен това премахвате тавана на наказателните лихви при забавяне на плащанията“, каза Ганев.
Законопроектът въвежда в националното законодателство изискванията на Директивата на ЕС от 2023 г. относно договорите за потребителски кредит и обхваща заеми в размер до 100 000 евро. Разпоредбите му ще се прилагат и за определени краткосрочни заеми и овърдрафти, безлихвени кредити, както и за все по-популярните услуги от типа „купи сега, плати по-късно“.
Предложената нормативна уредба въвежда по-строги изисквания за оценка на способността на клиентите да погасяват задълженията си, с цел ограничаване на прекомерното задлъжняване. Тя също така разширява обхвата на информацията, която кредиторите са длъжни да предоставят в рекламите и договорите.
На финансовите дружества ще бъде забранено да отпускат кредити, които потребителите не са поискали. Правилата също така ще забраняват разпространението на предварително одобрени кредитни карти и едностранното увеличаване на кредитните лимити без изричното съгласие на потребителя.
Законопроектът предвижда още Комисията за защита на потребителите да води отделни регистри на кредиторите и кредитните посредници.
Управляващата коалиция твърди, че законодателството цели да засили защитата на кредитополучателите и да ограничи нарастващия брой компании, действащи в „сивата зона“ на закона. Опозиционните партии обаче определиха разпоредбите като плод на лобистки интереси.
Съгласно предложените правила, годишният процент на разходите (ГПР) ще бъде ограничен до петкратния размер на законната лихва за забава при задължения в евро или други валути. Ограничението няма да важи за заеми на стойност до три пъти минималната работна заплата (изчислена към момента на отпускане на кредита), за които се предвижда отделна регулаторна рамка.
Константин Проданов от „Прогресивна България“ заяви, че действащото законодателство не осигурява ефективна защита на хората, търсещи кредит, и е допринесло за бързото разрастване на фирмите за бързи кредити. „Сегашният закон не предоставя адекватна защита на търсещите кредит – или по-скоро, той предлага такава защита само на хартия. Това е дори по-лошо, тъй като създава илюзия за сигурност, докато на практика тласка кредитополучателите към опасната спирала на дълговото робство. Тези недостатъци обясняват огромния ръст на фирмите за бързи кредити, които никнат като гъби след дъжд през последните две-три години“, каза Проданов.
Александър Иванов от ГЕРБ-СДС посочи потенциалната разлика в разходите за кредитополучателите при предложената система. „Предложеният от вас вариант показва, че ако хората вземат заем от 1860 евро за 12 месеца, по сегашния закон биха върнали 2240 евро. Според вашия законопроект, внесен от Министерския съвет, те биха върнали до 3720 евро. С други думи – повече от двойно“, отбеляза Иванов.
Асен Василев (ПП) постави под въпрос дали изключението за по-малките заеми не би могло на практика да премахне тавана на ГПР и да позволи прилагането на изключително високи лихвени проценти. „Изказаното от Вас предполага, че не желаете да поставяте таван на годишния процент на разходите (ГПР), което би позволило лихвените проценти по краткосрочни заеми в размер до три пъти минималната работна заплата да достигнат 11 000%. Въпросът ми е: наистина ли възнамерявате да допуснете това, или ще се върнем към предишния законопроект, според който ГПР беше ограничен до петкратния размер на законната лихва?“ – попита той.
Цончо Ганев от партия „Възраждане“ заяви, че предложените промени ще засегнат кредитополучателите с най-ниски доходи и ще премахнат тавана върху наказателните лихви за забавени плащания. „Удряте най-бедните; удряте милион и половина българи, 90% от които теглят заеми в размер до три пъти минималната работна заплата. Вие ги съсипвате в момента. Освен това премахвате тавана на наказателните лихви при забавяне на плащанията“, каза Ганев.
Законопроектът въвежда в националното законодателство изискванията на Директивата на ЕС от 2023 г. относно договорите за потребителски кредит и обхваща заеми в размер до 100 000 евро. Разпоредбите му ще се прилагат и за определени краткосрочни заеми и овърдрафти, безлихвени кредити, както и за все по-популярните услуги от типа „купи сега, плати по-късно“.
Предложената нормативна уредба въвежда по-строги изисквания за оценка на способността на клиентите да погасяват задълженията си, с цел ограничаване на прекомерното задлъжняване. Тя също така разширява обхвата на информацията, която кредиторите са длъжни да предоставят в рекламите и договорите.
На финансовите дружества ще бъде забранено да отпускат кредити, които потребителите не са поискали. Правилата също така ще забраняват разпространението на предварително одобрени кредитни карти и едностранното увеличаване на кредитните лимити без изричното съгласие на потребителя.
Законопроектът предвижда още Комисията за защита на потребителите да води отделни регистри на кредиторите и кредитните посредници.
Тагове
Харесвате това, което правим?
Станете част от общността на BG Firmi във Viber
