Българските банки посочват реинвестирането и ниските лихви по ипотечните кредити като аргумент в защита на печалбите
Асоциацията на банките в България (АББ) оспори пет широко разпространени твърдения за печалбите на банковия сектор, таксите, дивидентите и приноса му към икономиката, като представи данни за реинвестициите, отсрочените погашения по кредити и разходите за въвеждането на еврото.
Банките в България са отчели обща печалба от 1,85 млрд. евро през 2025 г. спрямо 0,82 млрд. евро през 2019 г. От АББ твърдят, че сравнението на тези стойности, без да се отчита по-широкият икономически контекст, може да създаде изкривена представа за ръста на печалбите. В позицията си асоциацията разглежда пет често срещани твърдения, като използва данни за банковите приходи, инвестициите, лихвите по кредитите и подкрепата за икономиката.
Асоциацията оспорва твърдението, че печалбите на банковия сектор са нараснали с 588%. През пандемичната 2020 г. печалбата на сектора е спаднала с 51% до 0,42 млрд. евро. Според АББ използването на тази кризисна година като отправна точка прави последващия ръст да изглежда необичайно голям, докато увеличението до 1,85 млрд. евро през 2025 г. остава значително под 588%.
От асоциацията отбелязват също, че между 2019 и 2025 г. активите, капиталът и кредитният портфейл на банковия сектор, както и брутният вътрешен продукт (БВП), са нараснали приблизително двойно. Според АББ промените в банковите печалби трябва да се оценяват на фона на цялостното развитие на икономиката.
По отношение на таксите и другите приходи, различни от лихви, данни на Европейския банков орган и Българската народна банка показват, че тези приходи представляват средно 28,6% от общите приходи на банките в ЕС и Европейското икономическо пространство (ЕИП), в сравнение с 19,5% за банковата система в България.
Тази категория включва не само банковите такси, но и приходите от консултантски услуги, управление на активи, брокерски услуги и попечителство, както и от инвестиционни продукти.
Проучване на АББ от 2025 г. установява, че преводите, извършвани по дигитални канали, струват до 5,4 пъти по-малко от тези на хартиен носител. Дигиталните преводи представляват над 76% от всички преводи в банковата система. Междувременно абонаментните пакети струват над шест пъти по-малко в сравнение със закупуването на отделни услуги по стандартните тарифи на банките.
Асоциацията съобщава също, че от 2018 г. насам банките са инвестирали и реинвестирали над 5,5 млрд. евро, което се отразява в нарастването на собствения им капитал. Между 2020 и 2022 г. на банките беше забранено да разпределят дивиденти заради пандемията.
Според АББ инвестициите и реинвестициите представляват над 70% от печалбите, генерирани през този период. Това означава, че приблизително 70 евроцента от всяко евро печалба са били върнати обратно в страната, посочват от асоциацията.
АББ обръща внимание и на разходите по ипотечните кредити, като отбелязва, че българските банки продължават да намаляват лихвите, докато в редица други държави те се повишават от 2022 г. насам. В края на първата половина на 2026 г. годишният процент на разходите (ГПР) по ипотечните кредити в България е бил 2,75% — най-ниският в еврозоната. Лихвеният процент по новоотпуснатите ипотечни кредити е възлизал на 2,41%.
По време на пандемията банките отсрочиха плащанията по кредити на стойност над 5 млрд. евро в рамките на частен мораториум. Освен това банковият сектор е вложил над 255 млн. евро собствени финансови, технологични и човешки ресурси в подготовката и осъществяването на прехода към еврото.
От АББ посочват още, че от въвеждането на глобалния минимален данък през 2024 г. банките са платили с 50% повече данъци в сравнение с останалите предприятия, за които се прилагат съответните правила. Банките са и сред основните инвеститори в държавни ценни книжа, чието обезценяване между 2020 и 2022 г. е причинило загуби за сектора в размер на приблизително 450 млн. евро.
Данните и изчисленията на асоциацията се основават на информация от Българската народна банка, Европейския банков орган и Европейската централна банка.
Банките в България са отчели обща печалба от 1,85 млрд. евро през 2025 г. спрямо 0,82 млрд. евро през 2019 г. От АББ твърдят, че сравнението на тези стойности, без да се отчита по-широкият икономически контекст, може да създаде изкривена представа за ръста на печалбите. В позицията си асоциацията разглежда пет често срещани твърдения, като използва данни за банковите приходи, инвестициите, лихвите по кредитите и подкрепата за икономиката.
Асоциацията оспорва твърдението, че печалбите на банковия сектор са нараснали с 588%. През пандемичната 2020 г. печалбата на сектора е спаднала с 51% до 0,42 млрд. евро. Според АББ използването на тази кризисна година като отправна точка прави последващия ръст да изглежда необичайно голям, докато увеличението до 1,85 млрд. евро през 2025 г. остава значително под 588%.
От асоциацията отбелязват също, че между 2019 и 2025 г. активите, капиталът и кредитният портфейл на банковия сектор, както и брутният вътрешен продукт (БВП), са нараснали приблизително двойно. Според АББ промените в банковите печалби трябва да се оценяват на фона на цялостното развитие на икономиката.
По отношение на таксите и другите приходи, различни от лихви, данни на Европейския банков орган и Българската народна банка показват, че тези приходи представляват средно 28,6% от общите приходи на банките в ЕС и Европейското икономическо пространство (ЕИП), в сравнение с 19,5% за банковата система в България.
Тази категория включва не само банковите такси, но и приходите от консултантски услуги, управление на активи, брокерски услуги и попечителство, както и от инвестиционни продукти.
Проучване на АББ от 2025 г. установява, че преводите, извършвани по дигитални канали, струват до 5,4 пъти по-малко от тези на хартиен носител. Дигиталните преводи представляват над 76% от всички преводи в банковата система. Междувременно абонаментните пакети струват над шест пъти по-малко в сравнение със закупуването на отделни услуги по стандартните тарифи на банките.
Асоциацията съобщава също, че от 2018 г. насам банките са инвестирали и реинвестирали над 5,5 млрд. евро, което се отразява в нарастването на собствения им капитал. Между 2020 и 2022 г. на банките беше забранено да разпределят дивиденти заради пандемията.
Според АББ инвестициите и реинвестициите представляват над 70% от печалбите, генерирани през този период. Това означава, че приблизително 70 евроцента от всяко евро печалба са били върнати обратно в страната, посочват от асоциацията.
АББ обръща внимание и на разходите по ипотечните кредити, като отбелязва, че българските банки продължават да намаляват лихвите, докато в редица други държави те се повишават от 2022 г. насам. В края на първата половина на 2026 г. годишният процент на разходите (ГПР) по ипотечните кредити в България е бил 2,75% — най-ниският в еврозоната. Лихвеният процент по новоотпуснатите ипотечни кредити е възлизал на 2,41%.
По време на пандемията банките отсрочиха плащанията по кредити на стойност над 5 млрд. евро в рамките на частен мораториум. Освен това банковият сектор е вложил над 255 млн. евро собствени финансови, технологични и човешки ресурси в подготовката и осъществяването на прехода към еврото.
От АББ посочват още, че от въвеждането на глобалния минимален данък през 2024 г. банките са платили с 50% повече данъци в сравнение с останалите предприятия, за които се прилагат съответните правила. Банките са и сред основните инвеститори в държавни ценни книжа, чието обезценяване между 2020 и 2022 г. е причинило загуби за сектора в размер на приблизително 450 млн. евро.
Данните и изчисленията на асоциацията се основават на информация от Българската народна банка, Европейския банков орган и Европейската централна банка.
Тагове
Харесвате това, което правим?
Станете част от общността на BG Firmi във Viber
