Работодателите подкрепят плана на България за минимална заплата от 660 евро, докато синдикатите възразяват

Българският национален съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие за минимална заплата от 660 евро от 1 януари 2027 г.

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие по предложението за увеличаване на минималната работна заплата до 660 евро от 1 януари 2027 г. Организациите на работодателите подкрепиха плана, докато синдикатите се противопоставиха на него.

Проектът на постановление на Министерския съвет, обсъден на заседанието на НСТС, предвижда месечната минимална работна заплата да бъде 660 евро при осемчасов работен ден и петдневна работна седмица, а минималната часова ставка да нарасне до 3,98 евро. Предложението ще бъде внесено за разглеждане от Министерския съвет.

Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова заяви, че предложеното равнище съчетава социалните и икономическите функции на минималната работна заплата с възможностите на държавния бюджет.

„Предложението отчита както социалните, така и икономическите функции на минималната работна заплата, като същевременно остава съобразено с възможностите на държавния бюджет“, заяви Ефремова при представянето на проекта пред национално представителните синдикални и работодателски организации.

Предложената месечна сума е с 39,80 евро, или 6,4%, по-висока от сегашната минимална работна заплата от 620,20 евро. Ефремова посочи, че увеличението ще засегне приблизително 462 000 работници и ще надхвърли годишната инфлация от 5,7%, като по този начин ще помогне за запазването на покупателната способност на най-нископлатените служители.

Тя добави, че предложените 660 евро попадат в определения диапазон и са възможно най-близо до горната граница от 672 евро, посочена по-рано от правителството. Ако предишният механизъм за определяне на минималната работна заплата, отменен от настоящата администрация, беше останал в сила, размерът ѝ щеше да достигне 690 евро.

Минималната работна заплата за 2027 г. е определена съгласно Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата след изменения и допълнения, договорени между държавата и национално представителните синдикални и работодателски организации. Предложеното равнище е по-ниско от минималните заплати в Сърбия и Северна Македония.

Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заяви, че предложението е в съответствие със закона и отразява компромис, постигнат след три години трудни преговори.

„Този механизъм беше постигнат след три години трудни преговори, по време на които всяка от страните се стремеше да постигне повече за себе си“, каза Желязков. Той добави, че минималната работна заплата е нараснала с 40% от 2022 г. насам и определи последното увеличение като нормално, осигуряващо предвидимост.

Мария Минчева от Българската стопанска камара (БСК) също подкрепи предложеното равнище, като похвали правителството за направените промени в Кодекса на труда и нормативната уредба, регулираща механизма за определяне на минималната работна заплата.

Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) приветства въвеждането на механизма.

„Можем да обсъждаме конкретния размер на минималната работна заплата, но нека позволим на този механизъм да функционира известно време. След това можем да обмислим допълнителното му усъвършенстване“, заяви Симеонов.

Боян Митракев от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също подкрепи предложеното равнище.

Синдикатите отхвърлиха предложението. Йоанис Партениотис, вицепрезидент на Конфедерацията на труда „Подкрепа“, заяви, че един на всеки шестима работещи в България попада в категорията на т.нар. работещи бедни.

„Предложената минимална работна заплата от 660 евро по никакъв начин не гарантира достоен стандарт на живот. След приспадане на осигурителните вноски и данъка върху доходите на физическите лица нетната сума при пълно работно време възлиза на 512,16 евро“, заяви Партениотис.

Той изтъкна, че минималната работна заплата в България е най-ниската в Европейския съюз и е под нивата в съседните Румъния, Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция. По думите му в Европа по-ниски възнаграждения има само в Албания, Молдова и Украйна. Партениотис припомни също, че „Подкрепа“ се е противопоставила на новия метод за изчисляване на минималната работна заплата.

Ася Гонева заяви, че Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) не подкрепя предложеното равнище, като аргументира позицията си с това, че старият механизъм е трябвало да остане в сила и през 2027 г.

„Съотношенията между минималната работна заплата и максималния осигурителен доход продължават да намаляват“, заяви Гонева.

Данъчните промени за 2027 г.

НСТС обсъди и предложените от правителството данъчни изменения за 2027 г. Министърът на финансите Гълъб Донев заяви, че съветът подкрепя проектите за изменения и допълнения на осемте закона, като са направени редакционни бележки по Закона за хазарта и Закона за корпоративното подоходно облагане, по-специално по разпоредбите относно свръхпечалбите.

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова представи предложените промени. Тя посочи, че пакетът цели да подпомогне устойчивия растеж на бюджетните приходи чрез ограничаване на сивата икономика, борба с данъчните измами и укриването на данъци, както и подобряване на събираемостта на приходите. Предвидени са също стимули за бизнеса и домакинствата и мерки за намаляване на административната тежест.

Съгласно преработеното предложение за изменение на Закона за данък върху добавената стойност (ДДС) прагът за задължителна регистрация по ДДС ще се увеличава поетапно, вместо директно да бъде повишен до 75 000 евро.

Предвижда се прагът да нарасне до:

• 60 000 евро от 1 януари 2027 г.;
• 70 000 евро от 1 януари 2028 г.;
• 75 000 евро от 1 януари 2029 г.

Петкова заяви, че както Европейската комисия, така и Международният валутен фонд са препоръчали прагът да бъде увеличаван постепенно, а не рязко.

По отношение на предложените акцизи съгласно Закона за акцизите и данъчните складове за превозни средства с мощност на двигателя над 250 киловата Петкова уточни, че при хибридните автомобили при изчисляването ще се взема предвид само мощността на двигателя с вътрешно горене.

От акциз ще бъдат освободени линейките, пожарните автомобили, превозните средства със специален режим на движение и електрическите автомобили.

Петкова заяви също, че законодателството вероятно ще бъде затегнато след информация, събрана по време на обществените консултации, за случаи на невярно деклариране на съдържанието на никотин в електронните цигари.

Предложените разпоредби ще засилят контрола, за да се предотврати достигането до пазара на продукти, които не отговарят на законовите изисквания, и ще въведат по-строг митнически контрол.