Бюджетният дефицит на България достига 4% от БВП на фона на наближаващото представяне на бюджета за 2027 г.

Бюджетният дефицит на България достигна 5,2 млрд. евро, или 4% от брутния вътрешен продукт (БВП), в края на октомври, показват предварителните данни, публикувани от Министерството на финансите. Междувременно икономисти и представители на политическите сили изразиха различни оценки за фискалната политика на страната и мерките, необходими за ограничаване на публичните разходи.

От министерството съобщиха, че дефицитът по Консолидираната фискална програма (КФП) се е увеличил с 1,2 процентни пункта спрямо отчетените 2,8% към края на септември, изчислени на база прогнозния БВП. Основните причини за увеличението са значителният ръст на капиталовите разходи и трансферите.

Приходите остават под очакванията. Прогнозните общи постъпления възлизат на 37,5 млрд. евро, или 75,6% от годишния план съгласно Закона за държавния бюджет за 2026 г. Това представлява увеличение с 3,4 млрд. евро, или 9,9%, спрямо същия период на 2025 г.

Разходите също остават под заложените за годината прогнози. Разходите по КФП, включително вноската на България в бюджета на ЕС, възлизат на 42,7 млрд. евро към края на октомври 2026 г., или 75,1% от планирания годишен размер. За сравнение, разходите по програмата за същия период на 2025 г. са били 37,5 млрд. евро.

От Министерството на финансите уточниха, че информацията за разходите на първостепенните разпоредители с бюджет за октомври 2026 г. ще бъде публикувана на интернет страницата на ведомството в края на ноември.

Проектобюджетът за 2027 г. ще бъде представен в парламента в петък

Проектът на държавния бюджет за 2027 г. се очаква да бъде внесен в парламента в петък. Това заяви председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов в интервю за БНТ.

По думите му проектът е изпратен на Европейската комисия на 15 октомври, в рамките на законовия срок, като разговорите и преговорите с Комисията продължават. Очаква се представянето му да стане преди края на седмицата.

Витанов отхвърли предположенията, че забавянето е свързано с предизборната кампания. Според него причината е, че преговорите с Европейската комисия са отнели повече време от очакваното.

Той припомни, че от юни миналата година България е в процедура по свръхдефицит във връзка с позицията ѝ в еврозоната. По отношение на предходния бюджет Витанов посочи, че според данните на Евростат дефицитът е бил 4,1%, а с отчитането на авансовите плащания от печалбите на банките и дивидентите от държавните дружества реалният дефицит за 2025 г. е достигнал 4,8%.

По думите му Европейската комисия настоява България да намали дефицита, което се е отразило и на преговорите по отделните бюджетни мерки.

Комисията е възразила и срещу предложения като увеличаването на прага за регистрация по ДДС от 50 000 на 70 000 евро, тъй като подобна промяна би намалила приходите в държавния бюджет.

Няма да има увеличение на цените на тока и парното до юни 2027 г.

Витанов отрече твърденията, че предстои увеличение на цените на електроенергията и топлинната енергия. Той заяви, че цените няма да бъдат повишавани преди 30 юни 2027 г. – края на следващия отоплителен сезон.

В същото време призна, че цените на природния газ се повишават в съответствие с тенденциите в Европа. По думите му обаче българските цени на газа остават с 40% под референтния индекс TTF, което ги прави по-конкурентни и осигурява подкрепа за местния бизнес.

Той отхвърли и публикациите, че председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е бил привикан от политически представители. Витанов подчерта, че регулаторът е независим.

Според него обаче е нормално ръководството на регулатора да комуникира с политическите представители, тъй като трябва да бъде намерен източник на финансиране за покриване на разликата между пазарните разходи и цените, които плащат потребителите.

На въпрос как ще бъде финансирана компенсацията той посочи Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, който има за цел да подпомага потребителите, включително бизнеса, при прекомерно високи цени.

„Те ще бъдат покрити от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, който е създаден, за да подкрепя потребителите, включително бизнеса, когато цените станат прекомерно високи. Трябва да отбележа, че именно „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) изчерпаха този фонд по време на управлението си. Сега се опитваме да намерим начин да го попълним, за да можем да осигурим компенсации“, заяви Витанов.

Той коментира и оплакванията на бизнеса за забавяне на плащанията по компенсациите за разходите за електроенергия. Председателят на парламентарната група определи предложението на ГЕРБ компенсациите да бъдат разпределени незабавно като популистко.

Преговори за избора на нов Висш съдебен съвет

Председателят на парламентарната група коментира и процедурата за избор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота.

По думите му вече са започнали разговори с представители на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Първата стъпка е подготовката на правилата за избор, след което ще бъдат обсъдени необходимите професионални качества и профилът на кандидатите.

Витанов заяви, че „Прогресивна България“ няма намерение местата във ВСС да бъдат разпределяни на принципа на политическите квоти. Вместо това формацията ще търси широко съгласие между партиите, които са се противопоставяли на досегашния модел на съдебната система и на това, което той определи като завладяна съдебна власт.

По думите му е постигнато съгласие парламентарната квота да не включва представители на следствените служби и прокуратурата, както и съдии от Върховния съд, чиито роднини работят в съдебната система. Целта е да се ограничи възможността за външно влияние.

„Започнахме с договаряне на правилата за процедурата по избор на ВСС – правила, които всички политически партии подкрепиха. След това определихме профила на кандидатите за ВСС, по-конкретно качествата, които те не трябва да притежават. Съгласихме се в политическата квота да няма представители на следствените служби или прокуратурата, нито съдии от Върховния съд, които имат роднини в съдебната система. Целта е да се сведе до минимум рискът те да бъдат подложени на външно влияние“, заяви Витанов.

Той определи „Прогресивна България“ като формация, отворена към компромиси, и заяви, че е готова да разгледа кандидатури, предложени от политическите ѝ опоненти, за да бъде постигнат възможно най-широк консенсус.

„Ние сме най-отворени към компромис. Готови сме да разгледаме всеки кандидат, предложен от политическите ни опоненти, за да постигнем възможно най-широко съгласие. С други думи, за нас няма недосегаеми – не пазим никого. Ако успеем да постигнем съгласие за конкретно име, това би било чудесно“, заяви председателят на парламентарната група.

Витанов категорично подчерта, че изборът на нов главен прокурор не е част от настоящите преговори за ВСС.

Първо трябва да бъде избран новият съвет, а процедурата за избор на следващия главен прокурор на страната се очаква да започне през пролетта, при условие че новият ВСС вече е конституиран.

Той определи процеса като поредица от последователни стъпки, при които непосредственият приоритет е изборът на ВСС. Очакванията са именно новият съвет да постави началото на дългоочакваната съдебна реформа.

На въпрос дали приемането на подкрепа от партии, които преди това е обвинявал в задкулисни договорки с Бойко Борисов и Делян Пеевски, няма да превърне „Прогресивна България“ в поредната „сглобка“, Витанов отхвърли сравнението.

Той заяви, че споразумението за назначенията във ВСС не означава създаване на съвместно управление. Според него сътрудничеството с ПП и ДБ по отделни законодателни инициативи не трябва да се разглежда като управляваща коалиция.

Той призна, че „Прогресивна България“ е получила подкрепа и от Движението за права и свободи (ДПС), но определи тази подкрепа като непоискана.

Витанов отхвърли и твърденията, че формацията се стреми към прекомерна власт след президентските избори. Той определи резултата като съответстващ на тенденциите в българския политически живот през последните 35 години, като отбеляза, че президентите често са произхождали от политическата сила, която е била на власт. По думите му може да посочи четири подобни примера.

Той призна също, че резултатите от първия тур са показали, че политическата формация не е успяла напълно да оправдае очакванията на избирателите си. По-силната подкрепа на втория тур, според него, трябва да бъде стимул за повече работа, а не повод за самодоволство.

ИПИ предлага съкращаване на администрацията и намаляване на публичните разходи

Междувременно Институтът за пазарна икономика (ИПИ) предложи намаляване на числеността на държавната администрация и преструктуриране на публичните разходи, така че бюджетният дефицит да бъде свален под 3% без увеличение на данъците и замразяване на доходите.

Алтернативният бюджет на института, който се публикува ежегодно от 2002 г. насам, предлага различен подход към управлението на публичните финанси.

Икономистът Петър Ганев представи предложенията в ефира на NOVA NEWS, като заяви, че известните до момента параметри на официалния бюджет биха стрували на данъкоплатците 2 млрд. евро.

Сред обсъжданите мерки в проектобюджета на правителството са увеличаване на минималния и максималния осигурителен праг, по-високи акцизи върху определени продукти и ограничаване на ръста на разходите за персонал.

Според Ганев основният проблем е общото равнище на публичните разходи. По думите му бюджетът трябва да създава условия за икономически растеж, справедливи доходи и инвестиции от страна на бизнеса, като същевременно се постига фискална консолидация чрез намаляване на разходите.

ИПИ се противопоставя на въвеждането на данък върху свръхпечалбите. Според Ганев подобна мярка би наложила допълнителна тежест върху шест конкретни сектора и би изпратила негативен сигнал към бизнеса.

Институтът предлага и постепенно намаляване на броя на заетите в публичния сектор. Целта е държавните служители да представляват 20% от общия брой на работещите, при сегашен дял от 24–25%.

Разходите за персонал, които в момента надхвърлят 10% от БВП, също трябва постепенно да бъдат намалени под това равнище.

Друго предложение засяга програмата за лична помощ на хората с увреждания, която Ганев определи като най-скъпата социална програма.

ИПИ препоръчва тя постепенно да бъде интегрирана в Закона за социалните услуги чрез механизма за асистентска подкрепа. Според института общините разполагат със значителен капацитет да предоставят тази услуга на по-ниска цена.

Ганев заяви, че бюджетният дефицит може да бъде сведен до 3% без замразяване на доходите или увеличение на данъците, ако правителството предприеме по-амбициозни мерки за ограничаване на публичните разходи.

Предложението на института включва увеличение на заплатите в публичния сектор с 5%, съчетано с намаляване на броя на служителите.

По отношение на минималната работна заплата Ганев коментира, че съществуващият механизъм за нейното определяне трудно би могъл да бъде променен, но правителството не трябва да се стреми към възможно най-голямото ѝ увеличение.

Икономисти предупреждават за рисковете от рязко съкращаване на разходите

Изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев и финансовият журналист и икономически анализатор Стефан Антонов предупредиха в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS, че рязкото свиване на държавните разходи може да навреди на икономическата активност.

Според тях подобна политика може да доведе до увеличаване на безработицата, спад на потреблението и в крайна сметка до намаляване на данъчните приходи и дори до рецесия.

Кръстев постави под въпрос възможността външни експерти да изготвят цялостен алтернативен бюджет, без да разполагат с достъп до актуалните данни на Министерството на финансите за приходите и разходите.

Той определи предложенията на ИПИ като традиционно по-консервативни и съответстващи на дясната икономическа политика.

Антонов акцентира върху разходите за заплати в публичния сектор. По думите му те са достигнали почти 11% от БВП според доклада към бюджета, приет през лятото.

Планът на правителството е този дял да бъде намален до 8% до 2029 г.

Той предупреди, че осъществяването на толкова значително съкращаване на държавните разходи може да има неблагоприятни последици, сред които по-висока безработица, по-слабо потребление, намаляване на данъчните постъпления и риск от рецесия.

Според Антонов фискалната консолидация трябва да се осъществява с темп, който отчита специфичните предимства и особености на българската икономика.

Двамата икономисти коментираха също цените на природния газ и отражението им върху домакинствата и бизнеса.

Антонов потвърди ангажимента на правителството цените на отоплението да останат непроменени, но постави въпроса какви компенсации ще бъдат осигурени за предприятията.