Храната представлява близо 30% от разходите на българските домакинства.

Храната и безалкохолните напитки представляват почти 30% от разходите на домакинствата в България в края на 2025 г., което подчертава значителната тежест на основните потребности върху семейните бюджети, въпреки че страната е с най-ниското общо ценово равнище на потребителските стоки и услуги в Европейския съюз.

Данните на Евростат за потреблението на домакинствата показват, че през януари 2026 г. 46% от общите разходи на домакинствата в ЕС са били насочени към три основни категории: храна и безалкохолни напитки, жилища, вода и енергия, както и транспорт.

Концентрацията на разходите за основни стоки и услуги е още по-изразена в България. Данните на Националния статистически институт показват, че през четвъртото тримесечие на 2025 г. храната и безалкохолните напитки са представлявали 29,6% от всички разходи на домакинствата на човек.

Жилището е представлявало още 15% от разходите, а транспортът и съобщенията са били 11,3%. Заедно тези три категории са формирали приблизително 56% от разходите на домакинствата в България.

Данните на НСИ и Евростат са базирани на различни методологии и поради това не могат да бъдат сравнявани директно. Въпреки това те показват каква част от бюджетите на домакинствата се поглъща от ежедневни разходи, които трудно могат да бъдат избегнати или отложени.

Разходите за храна продължават да нарастват. През четвъртото тримесечие на 2025 г. българите са харчили средно по 948 лева на човек за храна, спрямо 888 лева година по-рано. Това представлява увеличение от 6,8% на годишна база. Същевременно делът на храната в общите разходи на домакинствата се е увеличил с 0,3 процентни пункта.

Въпреки това през 2025 г. България е останала страната от ЕС с най-ниското общо ценово равнище на потребителските стоки и услуги. Цените са били оценени на 63% от средното за ЕС.

По-ниското общо ценово равнище обаче не означава непременно по-добра достъпност за домакинствата. България съчетава сравнително ниски цени с по-ниски доходи и по-слаба покупателна способност в сравнение с много други страни от ЕС.

Жилищата са още един пример. Ценовото равнище на стоките и услугите, свързани с жилището, в България е било около 41% от средното за ЕС през 2025 г. Въпреки това жилището е представлявало 15% от разходите на домакинствата през последното тримесечие на годината, което го превръща в един от най-големите отделни разходи.

Транспортът и съобщенията са представлявали още 11,3% от бюджетите на домакинствата. Разходите в тази категория са се увеличили с 4,1% спрямо същия период на предходната година.

Налице са и признаци за подобрение във финансовото състояние на домакинствата, като доходите са нараствали по-бързо от разходите. Средният доход на човек е достигнал 3687 лева през четвъртото тримесечие на 2025 г., което представлява годишно увеличение от 9,4%.

Общият разход на човек е нараснал с по-бавен темп — с 5,6% за същия период. Разликата предполага, че домакинствата са получили известна допълнителна финансова свобода, въпреки че голяма част от бюджетите им продължава да бъде обвързана с основни потребности.

При положение че почти една трета от разходите на домакинствата отиват само за храна, всяко значително увеличение на цените на основните продукти може бързо да окаже допълнителен натиск върху семейните финанси.

България може да има най-ниското общо ценово равнище в ЕС, но данните показват, че достъпността не може да се измерва само чрез цените. За домакинствата също толкова важен е въпросът каква част от доходите им трябва да бъде изразходвана за стоките и услугите, от които се нуждаят всеки ден.