Правителството на Радев повишава данъците, след като обеща да не го прави

Правителството на министър-председателя Румен Радев въвежда серия от данъчни увеличения само шест месеца след като той обеща, че данъците няма да бъдат повишавани, на фона на проучвания, показващи спад в подкрепата за кабинета.

На 30 януари 2026 г. Радев заяви: „Данъците не трябва и няма да бъдат увеличавани.“ Членове на партия „Прогресивна България“ многократно потвърдиха тази позиция след силното представяне на партията на изборите.

Подходът на правителството се промени в края на септември, когато Министерството на финансите обяви на брифинг планове за въвеждане на нови данъци върху „свръхпечалбите“ на банки, телекомуникационни компании и други предприятия. Впоследствие обсъжданията се насочиха и към предложена глоба, свързана с домашната ракия, произведена от плодове.

Обявените мерки предизвикаха широко негативни реакции. Икономисти предупредиха, че допълнителният данък върху „свръхпечалбите“ на банките в крайна сметка може да бъде прехвърлен върху потребителите.

Промените бяха обявени на фона на проучване на „Маркет Линкс“, според което доверието в правителството е спаднало за трети пореден месец.

Мерките включват данъчни увеличения, наред с разширяване на данъчните облекчения за родители с деца.

Едно от основните предложения е допълнителен данък от 33% върху „свръхпечалбите“, реализирани от банки, застрахователи, телекомуникационни оператори, големи търговски вериги, компании за бързи кредити и обменни бюра. Именно това предложение предизвика най-силна реакция.

Алтернативният данък върху хазартната дейност също ще бъде увеличен, като ще обхваща игрални автомати, игрални маси и хазартно оборудване. От 2028 г. наземните игрални зали и казината ще преминат към месечно облагане с фиксиран минимален размер. Ще бъдат увеличени и годишните вноски за дейности, свързани със социалната отговорност.

Максималната стойност на ваучерите за храна ще бъде увеличена, но върху ваучерите ще бъде въведен нов данък от 7%.

Предвижда се данъчните оценки на имотите да се удвоят през следващите три години, като се доближат до пазарните стойности. Очаква се това да доведе до по-високи данъци върху недвижимите имоти.

Така нареченият „данък уикенд“, който се прилага, когато активи на компанията се използват за лични цели, ще бъде увеличен от 3% на 7%.

Същевременно правителството планира да увеличи данъчните облекчения за семейства с деца и да въведе ново облекчение, свързано с развитието на децата.

Максималният осигурителен доход беше увеличен на 2300 евро от 1 август, което означава, че хората с по-високи заплати вече плащат повече социални осигуровки.

Отделно предложение, свързано с домашната ракия, също предизвика силни критики. Глоби могат да бъдат налагани, когато напитката е произведена от друг човек и се съхранява извън неговото домакинство, като санкциите започват от 1000 евро.

Критиците твърдят, че допълнителните приходи, които могат да бъдат събрани от правителството, не оправдават увеличаването на разходите.

Данъчните промени идват в момент, когато подкрепата за правителството на Радев вече намалява. Проучвания на „Маркет Линкс“ и „Алфа Рисърч“ показват, че от юли насам подкрепата за кабинета спада.

Ново проучване на „Маркет Линкс“, публикувано миналата седмица, показва, че през септември подкрепата за правителството е била 39%, спрямо 42% през юли. Недоверието е нараснало през същия период от 35% на 40%.

„Това управление започва да губи обществена подкрепа. Икономическите страхове са много силни“, заяви изпълнителният директор на „Маркет Линкс“ Добромир Живков.

Живков посочи, че тенденцията не е свързана с едно конкретно събитие, а отразява нарастващите опасения относно материалното положение на хората. По думите му тези притеснения се засилват на фона на по-високите цени на петрола и очакванията за допълнително увеличение на инфлацията.

Той също така заяви, че е трудно да се установи пряка връзка между резултатите от проучването и данъчните промени.

Въпреки това срещу мерките вече се появиха негативни реакции.

Икономистът и бивш депутат от „Демократична България“ Георги Ганев заяви пред Веселин Дремджиев, че правителството спешно търси допълнителни приходи, като каза: „В момента се води отчаяно търсене на приходи.“

Допълнителното облагане на банките е сред най-противоречивите предложения и предизвика критики от страна на политически и икономически анализатори.

Управителят на Българската народна банка Димитър Радев заяви, че по-високите данъци върху банковите печалби могат да доведат до по-скъпи и по-труднодостъпни кредити, по-ниски частни инвестиции и по-високи разходи за финансиране на държавата.

Според него в резултат на това част от тежестта в крайна сметка ще бъде прехвърлена върху гражданите.

Министерството на финансите отхвърля тази оценка, като поддържа позицията, че самият данък не дава основание на банките да увеличават цените за своите клиенти.

Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите, нарече новия данък „подигравка“ в интервю за bTV. Според него правителството търси по-високи бюджетни приходи, без да извършва достатъчно съществени оптимизации от страна на разходите.

Предложените глоби за ракията също предизвикаха критики, както и обществено и политическо недоволство. Въпросът доведе до пресконференция на министъра на финансите Гълъб Донев, който заяви, че законът всъщност няма да бъде прилаган и че хората няма причина да се притесняват.