Цените на производителите в промишлеността в България скочиха с 16,8%
България отчете второто най-голямо годишно увеличение на цените на производител в промишлеността в Европейския съюз през август 2026 г., като цените са се повишили с 16,8% спрямо година по-рано. Страната е регистрирала и най-високото месечно увеличение, заедно с Естония — по 3,3%.
Данните са от предварителната оценка на Евростат и показват значително по-силен ръст на производствените цени в България в сравнение със средните стойности за европейската икономика.
В еврозоната цените на производител в промишлеността са се увеличили с 1,9% през август спрямо юли, докато в ЕС също е отчетен ръст от 1,9%. Месец по-рано увеличението е било съответно 1,6% в еврозоната и 1,4% в ЕС.
Енергетиката е основният фактор за месечното увеличение, като цените в сектора са нараснали с 5,6% в еврозоната и с 5,5% в ЕС. Цените на междинните стоки са се повишили с 0,4% и в двете зони, а тези на капиталовите стоки — с 0,2%. При дълготрайните потребителски стоки е отчетен ръст от 0,4% в еврозоната и 0,3% в ЕС, докато недълготрайните потребителски стоки са поскъпнали съответно с 0,1% и 0,2%. Без да се отчита енергетиката, цените на производител в промишлеността са се увеличили с 0,2% както в еврозоната, така и в ЕС.
Цените на производител са се повишили във всички държави членки на ЕС през август. България и Естония отчитат най-голямото месечно увеличение — по 3,3%, следвани от Италия с 3,1% и Дания с 3,0%.
За периода от август 2025 г. до август 2026 г. цените на производител в промишлеността са се увеличили с 8,2% в еврозоната и с 8,0% в ЕС. Ръстът от 16,8% в България е повече от два пъти над средното за ЕС.
Енергетиката отново има най-голям принос за годишното увеличение в Европа. Цените на енергията са нараснали с 21,0% в еврозоната и с 20,7% в ЕС. Цените на междинните стоки са се увеличили съответно с 6,8% и 6,5%, а тези на капиталовите стоки — с 2,6% и 2,4%. При дълготрайните потребителски стоки е отчетен ръст от 3,4% в еврозоната и 3,2% в ЕС.
Цените на недълготрайните потребителски стоки са намалели с 0,8% в еврозоната и с 0,7% в ЕС за същия период.
Ирландия е отчела най-голямото годишно увеличение сред държавите от ЕС — 17,1%, следвана от България с 16,8% и Литва с 14,6%. Люксембург е единствената държава, в която цените на производител са намалели — със 7,9%.
Данните поставят България сред държавите от ЕС с най-рязко увеличение на цените на производител в промишлеността. Макар че енергетиката е основният двигател на ценовия ръст в ЕС и еврозоната, българската промишленост отчита особено силно общо увеличение на производствените цени, което има отражение върху разходите на бизнеса и върху цените по цялата верига — от производството до крайния потребител.
Данните са от предварителната оценка на Евростат и показват значително по-силен ръст на производствените цени в България в сравнение със средните стойности за европейската икономика.
В еврозоната цените на производител в промишлеността са се увеличили с 1,9% през август спрямо юли, докато в ЕС също е отчетен ръст от 1,9%. Месец по-рано увеличението е било съответно 1,6% в еврозоната и 1,4% в ЕС.
Енергетиката е основният фактор за месечното увеличение, като цените в сектора са нараснали с 5,6% в еврозоната и с 5,5% в ЕС. Цените на междинните стоки са се повишили с 0,4% и в двете зони, а тези на капиталовите стоки — с 0,2%. При дълготрайните потребителски стоки е отчетен ръст от 0,4% в еврозоната и 0,3% в ЕС, докато недълготрайните потребителски стоки са поскъпнали съответно с 0,1% и 0,2%. Без да се отчита енергетиката, цените на производител в промишлеността са се увеличили с 0,2% както в еврозоната, така и в ЕС.
Цените на производител са се повишили във всички държави членки на ЕС през август. България и Естония отчитат най-голямото месечно увеличение — по 3,3%, следвани от Италия с 3,1% и Дания с 3,0%.
За периода от август 2025 г. до август 2026 г. цените на производител в промишлеността са се увеличили с 8,2% в еврозоната и с 8,0% в ЕС. Ръстът от 16,8% в България е повече от два пъти над средното за ЕС.
Енергетиката отново има най-голям принос за годишното увеличение в Европа. Цените на енергията са нараснали с 21,0% в еврозоната и с 20,7% в ЕС. Цените на междинните стоки са се увеличили съответно с 6,8% и 6,5%, а тези на капиталовите стоки — с 2,6% и 2,4%. При дълготрайните потребителски стоки е отчетен ръст от 3,4% в еврозоната и 3,2% в ЕС.
Цените на недълготрайните потребителски стоки са намалели с 0,8% в еврозоната и с 0,7% в ЕС за същия период.
Ирландия е отчела най-голямото годишно увеличение сред държавите от ЕС — 17,1%, следвана от България с 16,8% и Литва с 14,6%. Люксембург е единствената държава, в която цените на производител са намалели — със 7,9%.
Данните поставят България сред държавите от ЕС с най-рязко увеличение на цените на производител в промишлеността. Макар че енергетиката е основният двигател на ценовия ръст в ЕС и еврозоната, българската промишленост отчита особено силно общо увеличение на производствените цени, което има отражение върху разходите на бизнеса и върху цените по цялата верига — от производството до крайния потребител.
Тагове
Харесвате това, което правим?
Станете част от общността на BG Firmi във Viber
