Мениджър на „Лукойл“ изключва възможността за недостиг на дизел в България

Специалният търговски мениджър на „Лукойл“ за компаниите ѝ в България, Евгений Симеонов, заяви пред БНТ, че страната разполага с повече от достатъчно дизелово гориво, за да посрещне вътрешното търсене, и че потребителите нямат причина да се притесняват от недостиг.

Симеонов изключи възможността за дизелова криза, като каза, че рафинерията в Бургас е увеличила обемите си на преработка през последните месеци и работи с задоволителен капацитет.

„Смятам, че предприятието се представя изключително добре в момента. През последните месеци успяхме да увеличим обемите на преработка, така че в момента то работи със задоволителен капацитет“, каза Симеонов.

Той обясни, че България консумира между 5000 и 6000 метрични тона дизелово гориво на ден, или около 180 000–190 000 тона месечно, докато рафинерията в Бургас може да произвежда и в момента произвежда между 240 000 и 260 000 тона месечно. Ако капацитетът за преработка се повиши от сегашните 88–90% до пълен капацитет през следващите месеци, производството може да достигне приблизително 280 000 тона, което значително надвишава вътрешното търсене.

„Затова искам категорично да заявя и да разсея всякакви съмнения, че в България няма да има дизелова криза. Това твърдение е абсолютно невярно. Разполагаме с достатъчно дизелово гориво в страната и българските потребители могат да бъдат спокойни“, каза той.

Симеонов твърди, че забраната за износ не помага на икономиката, а вместо това вреди на бизнеса, потребителите и държавата. Той каза, че рафинерията има ограничено пространство за съхранение, което прави износа на излишното производство необходим, след като резервоарите се запълнят. Ако износът бъде забранен при тези условия, рафинерията трябва да намали преработката, за да продължи да работи.

Той подчерта, че рафинирането на суров нефт произвежда не само дизелово гориво, бензин и реактивно гориво, но също така мазут, втечнен нефтен газ (LPG), нискооктанов бензин и керосин. Ограниченията върху износа на дизелово и авиационно гориво, съчетани с пълни складови мощности, следователно принуждават към съкращения в целия производствен процес, а не само засягат ограничените продукти.

Попитан от БНТ защо е въведена забрана за износ, ако износът е печеливш и икономически жизнеспособен, Симеонов каза, че въпросът трябва да бъде отправен към тези, които са я наложили.

„Защото няма нито един положителен ефект от забраната за износ. Единственото въздействие е отрицателно – както за рафинерията, така и за българския потребител“, каза той.

Той добави, че производствените разходи за единица са най-ниски, когато рафинерията работи с максимален капацитет, и каза, че не вижда полза от ограниченията за потребителите или държавата.

Симеонов каза, че износът на излишно гориво генерира допълнителни приходи за „Лукойл“ и данъчни приходи за държавния бюджет, което е от полза както за компанията, така и за публичните финанси.

Той също така поддържа позицията, че задължителните 90-дневни резерви от гориво на България са достатъчни. В отговор на призивите излишното производство да се съхранява в държавни резерви и други съоръжения, той каза, че българското законодателство изисква страната да поддържа запаси, покриващи 90 дни потребление, и изрази увереност, че Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ спазва изискването.

„Така че не би трябвало да имаме притеснения или колебания относно доставките на гориво в страната“, каза той.

Попитан защо България е получила дерогации, продължаващи само няколко месеца, вместо безсрочно освобождаване, каквото е предоставено на някои други държави, Симеонов обясни, че Европейската комисия е позволила на неземите Унгария и Словакия да продължат да използват руски петрол, доставян по тръбопровода „Дружба“.

Той каза, че освобождаването на България се договаря от българското правителство с Обединеното кралство и Съединените щати. Министерството на енергетиката и Министерството на икономиката се занимават с процеса, като Симеонов предоставя информация за доставките и продажбите, която „Лукойл“ е задължена да подава в ролята му на специален търговски мениджър.

Коментирайки наскоро обявената петролна сделка между Съединените щати и Русия, Симеонов каза, че ефектите ѝ са трудни за оценка, тъй като предишни обявления за големи споразумения не винаги са водили до сключени сделки.

Той каза, че отчетеният обем от около 500 000 тона представлява приблизително еднодневно потребление на САЩ и следователно е малко вероятно значително да повлияе на глобалните цени, ако споразумението обхваща само този обем.

Въпреки това той описа перспективата като положителна стъпка, отбелязвайки, че цените в САЩ са се покачили от долара за галон до цели -8 долара за галон за дизелово гориво, поставяйки американските потребители под натиск, подобен на този в Европа и България.

Симеонов каза, че българските компании на „Лукойл“ не са получили официални документи относно възможна продажба на компанията, въпреки медийните съобщения за потенциални купувачи или намерения.

„Следователно можем да коментираме само потенциални намерения, отразени в пресата. Към днешна дата не сме получили никакви официални данни или документация“, каза той.

Попитан от БНТ дали рафинерията в Бургас може да бъде изключена от голяма сделка, включваща „Лукойл“, или ще остане част от по-широката корпоративна структура, Симеонов каза, че собствениците на компанията са подходящите хора, които да отговорят.

Той добави, че изключването е теоретично възможно и би зависило от постигнатите споразумения.