България привлича китайския бизнес с нови инвестиционни споразумения
Българският министър-председател Румен Радев заяви готовност за задълбочаване на икономическото сътрудничество с Китай, представяйки България като врата към европейския пазар. Междувременно споразуменията, по които работи правителството му, повдигат въпроси относно прозрачността, икономическите ползи и съответствието с политиката на Европейския съюз.
„Виждаме перспективи в отношенията си за изграждане на по-добра свързаност между Европа и Китай, като България играе ключова роля на вход към Европа по отношение на транспортната, енергийната и цифровата свързаност. България предлага отлични условия за инвестиции в сектори като електромобилостроенето, енергетиката, селското стопанство и високите технологии“, заяви Радев в началото на разговорите с китайския външен министър Ван И и неговата делегация в Министерския съвет.
Срещата се проведе по време на официалното посещение на Ван И в България, което последва визитите му в Хърватия и Черна гора като част от обиколка в Азербайджан и на Балканите. Радев изрази очакване посещението да даде нов тласък на двустранните отношения и да доведе до практически резултати. Той приветства китайския външен министър обратно в София, като припомни, че последното му посещение в България е било преди 11 години.
Българският премиер определи визитата като важна както за двете държави, така и за региона като цяло, и изрази увереност, че тя ще укрепи дългогодишното приятелство между тях. Той припомни, че България е втората страна в света, признала Китай и установила дипломатически отношения с него.
Радев се върна и към посещението си в Китай през 2019 г., когато беше президент, и разговорите си с китайския държавен глава Си Дзинпин. По време на тази визита двете страни приеха декларация за установяване на стратегическо партньорство, която Радев определи като важен етап в двустранните отношения. Според него партньорството вече трябва да надхвърли търговията и да обхване съвместни проекти в ключови икономически сектори.
Ван И заяви, че Китай иска да бъде надежден и отговорен партньор в модернизацията на България.
„Китай и България имат дълбока и традиционна история на сътрудничество. Готови сме да работим с българските си приятели за задълбочаване на взаимното политическо доверие и за реализиране на повече конкретни и съдържателни съвместни проекти, които ще бъдат от полза за народите на двете страни“, заяви той.
Китайският външен министър поздрави България за сформирането на правителство и предаде поздрави от президента и премиера на Китай. Той похвали стратегическата визия и прагматичния подход на Радев, като изрази очакване България да постигне значителен напредък под негово ръководство. Ван И припомни и декларацията за стратегическо партньорство от 2019 г., като заяви, че Пекин е уверен, че новото българско правителство ще издигне двустранните отношения на по-високо равнище.
Ван И добави, че Китай се стреми към приятелски отношения с държавите по света и към изграждане на общност със споделено бъдеще за човечеството. По-късно същия ден той трябваше да се срещне и с българския външен министър Велислава Петрова.
По време на отделна среща в президентската администрация на бул. „Дондуков“ президентът Илияна Йотова и Ван И обсъдиха задълбочаването на сътрудничеството между България и Китай, както и конфликтите в Украйна и Близкия изток. Двамата заявиха, че за разрешаването на конфликтите са необходими активни дипломатически усилия.
„Живеем във време с повече конфликти, отколкото във всеки друг момент след Втората световна война. Днешният свят изисква повече доверие и отговорност. Трябва да оставим на децата си сигурен свят, в който те да могат да развиват потенциала си“, заяви Йотова, цитирана от прессекретариата на президента. Тя подчерта и щетите, които войните нанасят на националните икономики и социалните системи.
Ван И припомни изказването на Йотова пред 81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк през септември, посветено на мира и значението на разрешаването на разногласията чрез диалог.
Двамата обсъдиха и декларацията за стратегическо партньорство от 2019 г., подписана от Радев и Си Дзинпин, като се съгласиха, че тя е допринесла за развитието на двустранните отношения. Йотова и Ван И посочиха допълнителни възможности за сътрудничество в икономиката, търговията, образованието и културата.
Ван И определи срещата с Йотова като доказателство за близкото приятелство между двете държави. Според него сформирането на редовно българско правителство след парламентарните избори през април създава стабилна основа за укрепване на стратегическото партньорство и ускоряване на вече започналите съвместни проекти. Той благодари на Йотова за постоянната ѝ подкрепа за отношенията с Китай.
Йотова постави въпроса за възможността за откриване на директна въздушна линия между София и Пекин, която би могла да стимулира деловите контакти и културните връзки. България изрази и надежда, че селскостопанските ѝ продукти ще получат по-лесен достъп до китайския пазар.
## Икономическите отношения с Пекин се задълбочават
Подновената дипломатическа активност се развива на фона на усилията на правителството на Радев за по-тесни икономически връзки с Пекин. Експерти обаче смятат, че тази политика изисква внимателен анализ предвид търговските цели на Китай и усилията на ЕС да постигне по-балансирани търговски отношения.
В началото на септември вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев посети Китай, където подписа меморандуми, целящи укрепване на икономическите отношения между София и Пекин. Той се срещна с китайския вицепремиер Дин Сюесян и вицепрезидента Хан Джън. Разговорите бяха съсредоточени върху нови инвестиционни възможности, особено в автомобилната индустрия.
„Имаме силна политическа воля да отворим нова глава в двустранните отношения с Китай“, заяви Пулев по време на посещението.
Последната българска делегация на високо равнище, посетила Китай, беше там през 2019 г., когато Радев беше президент. Според експерти сега той изглежда решен да задълбочи ангажимента на правителството си към Пекин.
Посещението на китайския външен министър Ван И на 19 октомври се провежда в момент, когато ЕС се стреми към по-балансирани търговски отношения с Китай. Търговският дефицит на Съюза с Пекин надхвърля 1 милиард евро дневно.
Румена Филипова, председател и основател на Института за глобални анализи, заяви пред „Свободна точка“, че както българското правителство, така и Пекин имат желание да разширят икономическите си връзки. По думите ѝ Китай се стреми да изгради производствено присъствие в рамките на ЕС и разглежда България като „врата към Европа“.
По време на посещението си Пулев е подписал четири меморандума, всички от които са били предварително одобрени от Министерския съвет.
Първият меморандум, сключен между българското Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията и китайското Министерство на търговията, предвижда създаването на двустранна работна група за инвестиционно сътрудничество. Целта ѝ е да подпомага икономическите и инвестиционните отношения. Като приоритетни са посочени автомобилният сектор и енергетиката, а също така се предвижда механизъм за обмен на информация относно инвестиционното законодателство, регулациите и политиките.
Вторият меморандум е подписан с китайската компания Shanghai Grand Sun Hydrotherapy System Ltd., доставчик на оборудване за хидротерапия и спа центрове, включително хидромасажни вани и други решения за пречистване на вода.
Третото споразумение е с Hangzhou Bosom New Materials Technology Co., Ltd., компания, която се занимава с научни изследвания, разработване, производство и продажба на модифицирани инженерни пластмаси. Фирмата е включила България в плановете си за разширяване на международния производствен капацитет. Българската агенция за инвестиции трябва да съдейства при избора на подходяща площадка, контактите със съответните институции и изграждането на местно производство.
Четвъртият меморандум предвижда сътрудничество между Българската агенция за инвестиции и China Global Advisory. Макар Министерският съвет да го е одобрил предварително, няма публично потвърждение, че документът е бил подписан по време на посещението на делегацията. „Свободна точка“ е поискала потвърждение и копие от Министерството на икономиката и индустрията, но към момента на публикуване не е получила отговор.
Междуправителствената българо-китайска комисия за икономическо сътрудничество вече функционира, а Китай е сред най-големите търговски партньори на България извън ЕС по отношение на износа.
На 8 септември Радев откри и втори китайски завод за производство на автомобилни части край Пловдив. По-късно същия месец се появиха информации, че китайският автомобилен производител Great Wall ще възобнови работата на завода си за сглобяване на автомобили край Ловеч.
Заводът, управляван от Litex Motors и Great Wall, започва работа през 2012 г. като първата производствена база на китайската компания в Европа. Производството е прекратено през 2016 г., а на следващата година Litex Motors влиза в процедура по несъстоятелност.
Филипова заяви, че предишното начинание не е донесло очакваните ползи за българската индустрия.
„Капиталът беше осигурен предимно от българската страна, докато автомобилите просто се сглобяваха в България. С други думи, очакванията, че това по някакъв начин ще създаде значителна добавена стойност за индустриалния капацитет на страната, така и не се оправдаха“, каза тя.
По думите ѝ Китай все пак е извлякъл ползи от договореността, като е получил по-лесен достъп до пазара на ЕС.
В края на миналата година китайска компания, специализирана в енергийната ефективност, установи европейската си централа във Видин.
Китайски инвестиции в Северозападна България са били планирани и през 2011 г., когато държавната компания Tianjin Agribusiness Company започва земеделски проект в община Бойница. Планът обхваща около 20 000 декара земя, но компанията се оттегля от района още на следващата година.
Дейността ѝ в България продължава чрез свързаната компания Hera Agro, която впоследствие развива земеделска дейност в Южна България. През 2017 г. специализираното издание Agri.bg съобщава, че Hera Agro е сред най-големите получатели на земеделски субсидии в страната.
Филипова постави под въпрос дали китайските инвестиции са донесли ясни ползи за България, като се позова на опита в страната и в други държави. Според нея изследванията, данните и конкретните примери показват отрицателни последици от някои китайски проекти, особено в инфраструктурата и промишлеността.
По данни на Балканската мрежа за разследваща журналистика китайските инвестиции на Балканите възлизат на 32 милиарда евро за периода 2009–2021 г., от които 10,3 милиарда евро са вложени в Сърбия.
Подобни инвестиции в региона често са свързани с мащабни инфраструктурни проекти, задлъжняване и екологични проблеми. В Черна гора строителството на магистралата Бар–Боляре доведе страната до ръба на фалита. Работата по проекта продължава с европейско финансиране, въпреки че китайски компании все още участват в него. В Сърбия заводът за гуми Linglong е изправен пред обвинения в използване на принудителен труд и нарушения на екологичните стандарти.
Филипова предупреди, че непрозрачността на споразуменията и договорите с Китай създава рискове, особено когато търговските сделки са част от стратегическите цели на Китайската комунистическа партия.
Тя призова всички споразумения и клаузите в тях да бъдат публично достъпни, както и преди подписването на договорите да се извършват икономически оценки, които да установяват дали и по какъв начин те ще бъдат от полза за местната икономика.
„Свободна точка“ е поискала от Министерството на икономиката и индустрията подробности за ангажиментите на България, очакваните икономически ползи и прозрачността на договореностите, както и пълните текстове на подписаните меморандуми. До публикуването на материала отговор не е бил получен.
В меморандумите е посочено, че те съответстват на българското и европейското законодателство. Стремежът към по-тесни отношения с Китай обаче идва в момент, когато институциите на ЕС призовават към по-предпазлив подход спрямо Пекин.
На 8 октомври 44 европейски индустриални асоциации призоваха държавите членки на ЕС незабавно да предприемат мерки срещу това, което определиха като „нелоялни китайски търговски практики“. Те предупредиха, че тези практики застрашават производството в Съюза и крият риск от нови загуби на работни места. Сред подписалите призива са организации, представляващи металургичната, химическата и автомобилната промишленост.
На 7 октомври Европейският парламент прие препоръка за по-решителна и принципна политика на ЕС спрямо Китай, която да запазва диалога, но същевременно да защитава европейските интереси. В документа като основни предизвикателства са посочени свръхкапацитетът на китайската промишленост, държавните субсидии и ограниченият достъп на европейските компании до китайския пазар.
Членовете на Европейския парламент заявиха, че отношенията с Китай са достигнали критичен момент заради икономическите практики на Пекин и позицията му по отношение на руската война срещу Украйна. Те призоваха за намаляване на стратегическата зависимост от Китай, по-строг контрол върху инвестициите и гаранции за защитата на критичните технологии, инфраструктурата и веригите за доставки.
„Виждаме перспективи в отношенията си за изграждане на по-добра свързаност между Европа и Китай, като България играе ключова роля на вход към Европа по отношение на транспортната, енергийната и цифровата свързаност. България предлага отлични условия за инвестиции в сектори като електромобилостроенето, енергетиката, селското стопанство и високите технологии“, заяви Радев в началото на разговорите с китайския външен министър Ван И и неговата делегация в Министерския съвет.
Срещата се проведе по време на официалното посещение на Ван И в България, което последва визитите му в Хърватия и Черна гора като част от обиколка в Азербайджан и на Балканите. Радев изрази очакване посещението да даде нов тласък на двустранните отношения и да доведе до практически резултати. Той приветства китайския външен министър обратно в София, като припомни, че последното му посещение в България е било преди 11 години.
Българският премиер определи визитата като важна както за двете държави, така и за региона като цяло, и изрази увереност, че тя ще укрепи дългогодишното приятелство между тях. Той припомни, че България е втората страна в света, признала Китай и установила дипломатически отношения с него.
Радев се върна и към посещението си в Китай през 2019 г., когато беше президент, и разговорите си с китайския държавен глава Си Дзинпин. По време на тази визита двете страни приеха декларация за установяване на стратегическо партньорство, която Радев определи като важен етап в двустранните отношения. Според него партньорството вече трябва да надхвърли търговията и да обхване съвместни проекти в ключови икономически сектори.
Ван И заяви, че Китай иска да бъде надежден и отговорен партньор в модернизацията на България.
„Китай и България имат дълбока и традиционна история на сътрудничество. Готови сме да работим с българските си приятели за задълбочаване на взаимното политическо доверие и за реализиране на повече конкретни и съдържателни съвместни проекти, които ще бъдат от полза за народите на двете страни“, заяви той.
Китайският външен министър поздрави България за сформирането на правителство и предаде поздрави от президента и премиера на Китай. Той похвали стратегическата визия и прагматичния подход на Радев, като изрази очакване България да постигне значителен напредък под негово ръководство. Ван И припомни и декларацията за стратегическо партньорство от 2019 г., като заяви, че Пекин е уверен, че новото българско правителство ще издигне двустранните отношения на по-високо равнище.
Ван И добави, че Китай се стреми към приятелски отношения с държавите по света и към изграждане на общност със споделено бъдеще за човечеството. По-късно същия ден той трябваше да се срещне и с българския външен министър Велислава Петрова.
По време на отделна среща в президентската администрация на бул. „Дондуков“ президентът Илияна Йотова и Ван И обсъдиха задълбочаването на сътрудничеството между България и Китай, както и конфликтите в Украйна и Близкия изток. Двамата заявиха, че за разрешаването на конфликтите са необходими активни дипломатически усилия.
„Живеем във време с повече конфликти, отколкото във всеки друг момент след Втората световна война. Днешният свят изисква повече доверие и отговорност. Трябва да оставим на децата си сигурен свят, в който те да могат да развиват потенциала си“, заяви Йотова, цитирана от прессекретариата на президента. Тя подчерта и щетите, които войните нанасят на националните икономики и социалните системи.
Ван И припомни изказването на Йотова пред 81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк през септември, посветено на мира и значението на разрешаването на разногласията чрез диалог.
Двамата обсъдиха и декларацията за стратегическо партньорство от 2019 г., подписана от Радев и Си Дзинпин, като се съгласиха, че тя е допринесла за развитието на двустранните отношения. Йотова и Ван И посочиха допълнителни възможности за сътрудничество в икономиката, търговията, образованието и културата.
Ван И определи срещата с Йотова като доказателство за близкото приятелство между двете държави. Според него сформирането на редовно българско правителство след парламентарните избори през април създава стабилна основа за укрепване на стратегическото партньорство и ускоряване на вече започналите съвместни проекти. Той благодари на Йотова за постоянната ѝ подкрепа за отношенията с Китай.
Йотова постави въпроса за възможността за откриване на директна въздушна линия между София и Пекин, която би могла да стимулира деловите контакти и културните връзки. България изрази и надежда, че селскостопанските ѝ продукти ще получат по-лесен достъп до китайския пазар.
## Икономическите отношения с Пекин се задълбочават
Подновената дипломатическа активност се развива на фона на усилията на правителството на Радев за по-тесни икономически връзки с Пекин. Експерти обаче смятат, че тази политика изисква внимателен анализ предвид търговските цели на Китай и усилията на ЕС да постигне по-балансирани търговски отношения.
В началото на септември вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев посети Китай, където подписа меморандуми, целящи укрепване на икономическите отношения между София и Пекин. Той се срещна с китайския вицепремиер Дин Сюесян и вицепрезидента Хан Джън. Разговорите бяха съсредоточени върху нови инвестиционни възможности, особено в автомобилната индустрия.
„Имаме силна политическа воля да отворим нова глава в двустранните отношения с Китай“, заяви Пулев по време на посещението.
Последната българска делегация на високо равнище, посетила Китай, беше там през 2019 г., когато Радев беше президент. Според експерти сега той изглежда решен да задълбочи ангажимента на правителството си към Пекин.
Посещението на китайския външен министър Ван И на 19 октомври се провежда в момент, когато ЕС се стреми към по-балансирани търговски отношения с Китай. Търговският дефицит на Съюза с Пекин надхвърля 1 милиард евро дневно.
Румена Филипова, председател и основател на Института за глобални анализи, заяви пред „Свободна точка“, че както българското правителство, така и Пекин имат желание да разширят икономическите си връзки. По думите ѝ Китай се стреми да изгради производствено присъствие в рамките на ЕС и разглежда България като „врата към Европа“.
По време на посещението си Пулев е подписал четири меморандума, всички от които са били предварително одобрени от Министерския съвет.
Първият меморандум, сключен между българското Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията и китайското Министерство на търговията, предвижда създаването на двустранна работна група за инвестиционно сътрудничество. Целта ѝ е да подпомага икономическите и инвестиционните отношения. Като приоритетни са посочени автомобилният сектор и енергетиката, а също така се предвижда механизъм за обмен на информация относно инвестиционното законодателство, регулациите и политиките.
Вторият меморандум е подписан с китайската компания Shanghai Grand Sun Hydrotherapy System Ltd., доставчик на оборудване за хидротерапия и спа центрове, включително хидромасажни вани и други решения за пречистване на вода.
Третото споразумение е с Hangzhou Bosom New Materials Technology Co., Ltd., компания, която се занимава с научни изследвания, разработване, производство и продажба на модифицирани инженерни пластмаси. Фирмата е включила България в плановете си за разширяване на международния производствен капацитет. Българската агенция за инвестиции трябва да съдейства при избора на подходяща площадка, контактите със съответните институции и изграждането на местно производство.
Четвъртият меморандум предвижда сътрудничество между Българската агенция за инвестиции и China Global Advisory. Макар Министерският съвет да го е одобрил предварително, няма публично потвърждение, че документът е бил подписан по време на посещението на делегацията. „Свободна точка“ е поискала потвърждение и копие от Министерството на икономиката и индустрията, но към момента на публикуване не е получила отговор.
Междуправителствената българо-китайска комисия за икономическо сътрудничество вече функционира, а Китай е сред най-големите търговски партньори на България извън ЕС по отношение на износа.
На 8 септември Радев откри и втори китайски завод за производство на автомобилни части край Пловдив. По-късно същия месец се появиха информации, че китайският автомобилен производител Great Wall ще възобнови работата на завода си за сглобяване на автомобили край Ловеч.
Заводът, управляван от Litex Motors и Great Wall, започва работа през 2012 г. като първата производствена база на китайската компания в Европа. Производството е прекратено през 2016 г., а на следващата година Litex Motors влиза в процедура по несъстоятелност.
Филипова заяви, че предишното начинание не е донесло очакваните ползи за българската индустрия.
„Капиталът беше осигурен предимно от българската страна, докато автомобилите просто се сглобяваха в България. С други думи, очакванията, че това по някакъв начин ще създаде значителна добавена стойност за индустриалния капацитет на страната, така и не се оправдаха“, каза тя.
По думите ѝ Китай все пак е извлякъл ползи от договореността, като е получил по-лесен достъп до пазара на ЕС.
В края на миналата година китайска компания, специализирана в енергийната ефективност, установи европейската си централа във Видин.
Китайски инвестиции в Северозападна България са били планирани и през 2011 г., когато държавната компания Tianjin Agribusiness Company започва земеделски проект в община Бойница. Планът обхваща около 20 000 декара земя, но компанията се оттегля от района още на следващата година.
Дейността ѝ в България продължава чрез свързаната компания Hera Agro, която впоследствие развива земеделска дейност в Южна България. През 2017 г. специализираното издание Agri.bg съобщава, че Hera Agro е сред най-големите получатели на земеделски субсидии в страната.
Филипова постави под въпрос дали китайските инвестиции са донесли ясни ползи за България, като се позова на опита в страната и в други държави. Според нея изследванията, данните и конкретните примери показват отрицателни последици от някои китайски проекти, особено в инфраструктурата и промишлеността.
По данни на Балканската мрежа за разследваща журналистика китайските инвестиции на Балканите възлизат на 32 милиарда евро за периода 2009–2021 г., от които 10,3 милиарда евро са вложени в Сърбия.
Подобни инвестиции в региона често са свързани с мащабни инфраструктурни проекти, задлъжняване и екологични проблеми. В Черна гора строителството на магистралата Бар–Боляре доведе страната до ръба на фалита. Работата по проекта продължава с европейско финансиране, въпреки че китайски компании все още участват в него. В Сърбия заводът за гуми Linglong е изправен пред обвинения в използване на принудителен труд и нарушения на екологичните стандарти.
Филипова предупреди, че непрозрачността на споразуменията и договорите с Китай създава рискове, особено когато търговските сделки са част от стратегическите цели на Китайската комунистическа партия.
Тя призова всички споразумения и клаузите в тях да бъдат публично достъпни, както и преди подписването на договорите да се извършват икономически оценки, които да установяват дали и по какъв начин те ще бъдат от полза за местната икономика.
„Свободна точка“ е поискала от Министерството на икономиката и индустрията подробности за ангажиментите на България, очакваните икономически ползи и прозрачността на договореностите, както и пълните текстове на подписаните меморандуми. До публикуването на материала отговор не е бил получен.
В меморандумите е посочено, че те съответстват на българското и европейското законодателство. Стремежът към по-тесни отношения с Китай обаче идва в момент, когато институциите на ЕС призовават към по-предпазлив подход спрямо Пекин.
На 8 октомври 44 европейски индустриални асоциации призоваха държавите членки на ЕС незабавно да предприемат мерки срещу това, което определиха като „нелоялни китайски търговски практики“. Те предупредиха, че тези практики застрашават производството в Съюза и крият риск от нови загуби на работни места. Сред подписалите призива са организации, представляващи металургичната, химическата и автомобилната промишленост.
На 7 октомври Европейският парламент прие препоръка за по-решителна и принципна политика на ЕС спрямо Китай, която да запазва диалога, но същевременно да защитава европейските интереси. В документа като основни предизвикателства са посочени свръхкапацитетът на китайската промишленост, държавните субсидии и ограниченият достъп на европейските компании до китайския пазар.
Членовете на Европейския парламент заявиха, че отношенията с Китай са достигнали критичен момент заради икономическите практики на Пекин и позицията му по отношение на руската война срещу Украйна. Те призоваха за намаляване на стратегическата зависимост от Китай, по-строг контрол върху инвестициите и гаранции за защитата на критичните технологии, инфраструктурата и веригите за доставки.
Тагове
Харесвате това, което правим?
Станете част от общността на BG Firmi във Viber
