Китайската икономика ускорява растежа си благодарение на силния износ, докато слабостта на вътрешния пазар се запазва

ХОНКОНГ — Китай съобщи в понеделник, че икономиката му е нараснала с 4,5% през периода юли–септември спрямо същия период на предходната година. Растежът е подкрепен от силния износ и доближава страната до постигането на официалната ѝ годишна цел, докато годината наближава края си.

Същевременно търговските партньори на втората по големина икономика в света изпитват все по-голяма необходимост да балансират търговските си дефицити с Китай.

По-добрите от очакваното официални данни показват ускоряване на растежа спрямо отчетените 4,3% на годишна база през периода април–юни — най-бавната експанзия за повече от три години.

За цялата година китайските лидери са определили цел за икономически растеж от 4,5% до 5%, което е по-малко от отчетените 5% през миналата година. По-рано този месец Международният валутен фонд понижи прогнозата си за растежа на китайската икономика през 2026 г. до 4,5% — точно долната граница на целта на Пекин.

Официалният показател за икономическия растеж става „все по-неточен индикатор за състоянието на икономиката като цяло“, заяви Макс Ценглайн, старши икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в Conference Board.

Причината е, че той прикрива „задълбочаващите се различия между отделните отрасли, региони и домакинства“, посочи Ценглайн. Пекин е изправен пред трудни компромиси, а справянето с вътрешните икономически дисбаланси може да се окаже по-голямо предизвикателство от преодоляването на външния натиск, добави той.

Вътрешното търсене в Китай отслабва под натиска на продължаващия от години спад на пазара на недвижими имоти, който намалява богатството на домакинствата и ги кара да увеличават спестяванията си.

Въпреки това силният износ остава една от малкото светли точки за китайската икономика. Страната е напът да надхвърли рекордния си глобален търговски излишък от 1,2 трилиона долара, отчетен през миналата година. През миналия месец износът нарасна с 36%, а за периода януари–септември търговският излишък вече достигна 938 милиарда долара.

Високите американски мита засегнаха част от двустранната търговия между САЩ и Китай и принудиха Пекин да търси други пазари, включително в Югоизточна Азия, Латинска Америка и Европа. Сред секторите, които стимулират износа тази година, са високотехнологичните продукти като полупроводници и автомобили, включително хибридни и електрически превозни средства.

В стремежа си към самостоятелност, която да го предпази от западните експортни ограничения и несигурността в международната търговия, Китай изгради огромен производствен капацитет в отрасли като соларната енергетика и електромобилите. Тези сектори получиха и значителни държавни субсидии. Производството обаче беше разширено бързо в момент, когато вътрешното потребление отслабваше, поради което много от тези стоки се насочват към чуждестранните пазари на конкурентни цени.

Моделът на икономически растеж, зависим от износа и силно ориентиран към технологиите, създава ограничен брой работни места и води до сравнително слабо увеличение на доходите на широките слоеве от населението. Междувременно нарастват и рисковете от изместване на работници заради изкуствения интелект, заяви Екатарина Бигос, старши пазарен стратег в BNP Paribas Asset Management.

Много от търговските партньори на Китай се опасяват, че местните им индустрии и икономики са изправени пред нарастваща заплаха заради притока на по-евтини китайски промишлени стоки.

„Не е възможно и не е устойчиво втората по големина икономика в света да разчита на чуждестранното търсене, за да поддържа собствения си растеж“, заяви Есуар Прасад, професор по икономика и търговска политика в университета „Корнел“.

Чрез своите трайни и значителни търговски излишъци Китай „се превърна в спирачка за световния растеж, вместо да бъде двигател, който увлича останалата част от света напред“, добави Прасад.

Европейският съюз е сред страните и икономическите блокове, които все по-настойчиво настояват за намаляване на търговския дисбаланс с Китай. Дефицитът на ЕС в търговията с Китай надхвърля 1,1 милиарда долара дневно.

През първите девет месеца на годината китайският износ към ЕС е нараснал с 16%. Страните от съюза обмислят допълнителни ограничения спрямо Китай, след като по-рано този месец блокът постигна споразумение с Пекин за приблизително наполовина намаляване на броя на внасяните от Китай хибридни автомобили през следващите няколко години.

Китай може да си сътрудничи с други държави за разрешаване на търговските спорове, тъй като иска да запази достъпа си до техните пазари, заяви Гари Нг, старши икономист за Азиатско-тихоокеанския регион във френската банка Natixis. Например, благодарение на споразумението с ЕС за хибридните автомобили Китай вероятно ще продължи да продава повече произведени в страната стоки на европейските пазари в дългосрочен план, като същевременно избегне широкообхватно увеличение на митата.

Въпреки постигнатите споразумения между Китай и ЕС обаче „търговските дисбаланси ще бъдат трудни за преодоляване в кратки срокове“, заяви Лин Сонг, главен икономист за Голям Китай в нидерландската банка ING.

Според някои политици подцененият спрямо долара и еврото юан — китайската валута — също допринася за нарастващия търговски излишък на страната. Китайската централна банка отхвърля тези твърдения.

„Вероятно ще продължим да наблюдаваме съпротива, засилващ се протекционизъм и постоянен натиск от страна на икономиките по света за защита на техните отрасли и работни места, особено във високотехнологичните сектори с висока добавена стойност“, заяви Бигос.

Пекин настоява, че Китай не се стреми към голям търговски излишък. В петък управителят на Китайската народна банка Пан Гуншън заяви, че държавите с търговски дефицити и тези с търговски излишъци трябва да работят заедно. Той подчерта, че Китай, като отговорна държава, е поел ангажимент да разширява вътрешното търсене.