Френски студенти се завръщат на протести, докато полицията се готви за безредици

Френските гимназисти се очаква да подновят националните протести тази седмица с искания за реформи, по-добри условия и ресурси в училищата и мерки срещу неравенствата. Властите се подготвят за нов кръг демонстрации, които поставят под натиск правителството на президента Еманюел Макрон.

Учениците настояват за подобряване на условията в класните стаи, равни условия за училищата в по-бедните райони, промени в образователната система и по-кратко време, прекарвано в училище.

След паузата през уикенда се очаква гимназистите отново да излязат на блокади, което поражда опасения, че насилието около протестите може да се засили и границата между демонстрациите и безредиците да стане още по-неясна. Друг въпрос е дали правителството на Макрон ще засили и без това твърдата реакция на полицията.

Министърът на вътрешните работи заяви, че миналата седмица са били арестувани над 5000 души, като 85% от тях са непълнолетни, по време на сблъсъци между ученици и силите на реда, при които стотици хора са били ранени. Способността на движението да запази инерцията си и да привлече обществена подкрепа ще бъде подложена на изпитание във вторник, когато влиятелният профсъюз CGT също призовава работниците да излязат на демонстрации.

Протестите започнаха в парижкия регион в средата на септември, след като учители и ученици се мобилизираха заради недостига на персонал в гимназия в Кретей, в югоизточните покрайнини на столицата. Впоследствие стачките в класните стаи, блокадите и демонстрациите се разпространиха в други парижки предградия и в цялата страна, включително в гимназии в по-малки градове.

Министърът на образованието заяви, че около 400 или 500 училища са били принудени да затворят заради щети или нападения срещу служители и се очаква да останат затворени в началото на тази седмица. Той каза, че са били ранени повече от 170 ученици и 78 служители.

От самото начало учениците поставят акцент върху това, което според тях представлява неравенство в образованието. Те твърдят, че преподаването, условията и възможностите за развитие са по-лоши за учениците от неблагоприятни квартали, въпреки националното мото на Франция: „Свобода, равенство, братство“.

Софи Борди, 50-годишна учителка по литература в Париж, заяви, че обществото трябва да разбере колко много са се влошили условията в училищата.

„Обществото трябва да знае, че условията за учене вече не са такива, каквито бяха за нас“, каза тя. „Те значително се влошиха.“

Ученици от други части на страната се оплакват, че класните стаи стават непоносимо горещи по време на летните горещи вълни, тъй като нямат климатизация, а през зимата стават студени. Френските медии показаха кадри на плъхове, които тичат из училищата, срутени тавани, течове, повредени мебели и други проблеми в рушащи се сгради.

Образованието е сред най-скъпите пера в държавния бюджет, предложен от правителството на Макрон за 2027 г. Планът предвижда 65,5 милиарда евро за училищата — повече от предложените 63,4 милиарда евро за отбраната.

Учениците протестират и срещу продължителността на учебния ден. Часовете в гимназиите често започват в 8:00 ч. местно време и продължават до ранната вечер, а задължителните учебни часове за френските гимназисти са сред най-многобройните в Европа според данни на Европейския съюз.

На един от плакатите, заснети от френските медии, пишело: „Виждам учителите повече, отколкото семейството си.“

Кѐлеманс Гете, депутат от района в Националното събрание, която публикува снимки от срещата си с първите протестиращи в Кретей, докато държи мегафон, е изгряваща фигура в крайнолявата партия „Непокорна Франция“. Други депутати и избрани представители от „Непокорна Франция“ бързо изразиха подкрепата си за демонстрациите, като се срещнаха с ученици и подкрепиха техните искания.

Лидерът на „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон призова членовете и поддръжниците на партията да защитават учениците от полицията, като застават между протестиращите и служителите на реда.

Меланшон осъди това, което определи като „жестокост“ на полицията, която широко използва сълзотворен газ и палки за разпръскване на тълпите.

Предполага се, че полицейски снаряди, използвани за контрол на безредиците, са причинили някои от лицевите наранявания, получени от млади протестиращи. Според кабинета на министъра на вътрешните работи са били ранени и стотици полицаи.

Критиците на Меланшон го обвиняват, че „Непокорна Франция“ използва и манипулира учениците за политически цели. Меланшон заявява, че партията му подкрепя движението, но не го организира, и че иска протестите да останат мирни.

Меланшон, който е на 75 години, се стреми към президентския пост във Франция за четвърти път през 2027 г. и се опитва да спечели подкрепата на по-младите избиратели.

Младите хора гласуваха с по-ниска активност от останалите възрастови групи на президентските избори през 2022 г., но биха могли да помогнат на Меланшон да достигне решаващия втори тур през май — етап, до който той никога не е успявал да стигне — ако успее да ги мобилизира да гласуват.

„Това, което искаме, е младите хора в тази страна да излязат от този епизод с високо вдигнати глави, след като са постигнали нещо и са научили нещо, и да си спомнят за това, когато пуснат бюлетините си“, каза Меланшон в четвъртък.