Бунт на тийнейджърите или революция? Ученическите протести, които заплашват да повлияят на президентските избори във Франция

Три седмици след началото на ученическите протести във Франция все по-често се поставя въпросът дали демонстрациите постепенно ще затихнат, или ще прераснат в по-широко обществено движение.

Протестите и блокадите на училища започнаха в средата на септември в предградията на Париж, след което бързо се разпространиха в цялата страна. В четвъртък кадри на ученици, изкачващи се по емблематичната колона на площад „Бастилията“ в Париж, привлякоха вниманието на хора по целия свят.

Сцените имат силно историческо значение, тъй като площадът се намира на мястото на някогашната крепост и държавен затвор „Бастилия“, щурмуван от парижани на 14 юли 1789 г. — едно от ключовите събития на Френската революция.

След разрушаването ѝ Бастилията се превръща в траен символ на победата на обикновените граждани над политическото потисничество. В четвъртък лидерът на крайнолявата партия „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон написа в социалната мрежа X, че Бастилията е била „превзета отново“.

В основата на протестното движение стоят редица проблеми, сред които дългите учебни дни, препълнените класни стаи, амортизираните училищни сгради и отсъствията на учители. Недоволството намира отзвук сред младите хора в цяла Европа, като през последните дни протести организираха и ученици в Белгия и Италия.

Може ли ученическото движение да прерасне в нещо по-голямо?

Нов ден на протести, подкрепени от ученически и синдикални организации, е насрочен за вторник, 13 октомври. Междувременно за 17 октомври е планирана отделна демонстрация срещу кризата с разходите за живот и покачващите се цени на горивата. Тя е била организирана още преди избухването на ученическото недоволство.

Съществуват предположения, че демонстрацията на 17 октомври може да бележи завръщането на масовото движение на „жълтите жилетки“, възникнало през 2018 г. в отговор на планираното от правителството увеличение на данъците върху горивата и дизела.

В продължение на месеци участниците в движението се събираха всеки уикенд и блокираха кръгови кръстовища, магистрали и горивни депа в цялата страна. Протестите често бяха съпътствани от напрегнати сблъсъци с полицията.

Ако ученическите демонстрации се слеят с по-широко обществено недоволство, Франция може да стане свидетел на събития, напомнящи май 1968 г. През последните седмици много ученици носят плакати и транспаранти, препращащи към историческите демонстрации, които прерастват от студентски протести в общонационална генерална стачка.

Тогава няколко милиона работници се присъединяват към демонстрациите, парализирайки страната, но същевременно предизвиквайки мащабни преговори за увеличаване на заплатите. Движението предизвиква и политическа криза, която кара тогавашния френски президент генерал Шарл дьо Гол да разпусне Националното събрание и да свика предсрочни парламентарни избори през юни 1968 г. Неговите поддръжници печелят мнозинство в парламента.

Въпреки това събитията от май 1968 г. оставят траен отпечатък върху Франция, като разклащат строгите социални йерархии от следвоенния период. Демонстрациите допринасят за развитието на гражданските, студентските и трудовите права и затвърждават традицията на масовите протести като част от политическата идентичност на страната.

Напрегнатата политическа обстановка във Франция

В момента правителството на малцинството във Франция изпитва затруднения да осигури парламентарна подкрепа за бюджета за 2027 г., тъй като опозиционните партии се противопоставят на предложените мерки за бюджетни икономии.

Публичните финанси на страната са под натиск, като правителството прогнозира бюджетният дефицит да достигне 5,4% от брутния вътрешен продукт през 2026 г. — едно от най-високите равнища в еврозоната.

Задълбочаващата се криза с разходите за живот, подхранвана до голяма степен от високите цени на горивата и енергията, засилва общественото недоволство. Икономическият натиск върху домакинствата изостря социалното напрежение в цялата страна по-малко от шест месеца преди президентските избори, на фона на силно фрагментиран политически пейзаж.

Според социологическо проучване на агенция Ifop, проведено между 25 и 29 септември, кандидатът на крайнодясната партия „Национален сбор“ Марин льо Пен води в предпочитанията за първия тур с 35%.

След нея се нареждат Едуар Филип с 15% и Жан-Люк Меланшон с 14%.

Според тези прогнози на втория тур един срещу друг биха се изправили Льо Пен и Филип. Други прогнози допускат балотаж между Льо Пен и Меланшон.

Движение, което не показва признаци на затихване

Въпреки че в четвъртък министърът на образованието Едуар Жефре обяви, че в училищата с недостиг на преподаватели в цялата страна ще бъдат изпратени 3000 заместващи учители, общественото недоволство не показва признаци на отслабване.

Жефре заяви, че мярката вероятно ще струва „десетки милиони евро“ през 2026 г.

Синдикатите разкритикуваха плана като краткосрочно решение. Според тях наличните заместващи учители може да не отговарят на нуждите на училищата по отношение на специалността или местоположението. В случаите, когато няма подходящ заместник, часовете може да продължат да остават без преподавател. Междувременно заместващите учители могат да бъдат ангажирани с помощни дейности, докато се появи подходяща свободна позиция.

„Трябва да разгледаме подробностите, защото трябва да бъдем внимателни с тази цифра, която беше обявена“, заяви пред Euronews Жан-Реми Жирар, учител и председател на Националния синдикат на училищата и висшето образование (SNALC).

Още от самото начало ученическите протести получават подкрепа от учителските синдикати. Жирар определя образователната система като намираща се в „криза“.

„Все по-трудно успяваме да намираме заместници на отсъстващите учители. Френските класни стаи са сред най-препълнените в Европа, а по време на горещи вълни те не са оборудвани по подходящ начин. Това са проблеми, които вече познаваме“, посочва той.

„Изходната ни позиция е, че образователната система е в криза и това продължава отдавна.“

Големите синдикални конфедерации във Франция също се присъединиха към подкрепата за учениците. След протестите в четвъртък една от най-големите синдикални организации в страната — CGT — обърна внимание на различни демонстрации, някои от които не са пряко свързани с ученическото движение.

„Борбите се умножават, а съотношението на силите се променя!“, заявиха от организацията.

Прилики с предишни ученически протести във Франция

Паоло Ступия, преподавател по социология и политически науки в университета Sciences Po Paris, направи паралели между сегашните демонстрации и предишни обществени движения във Франция, включително протестите от май 1968 г.

„Не е нещо ново ученици от предградията да се обединяват около конкретни искания, свързани с техните проблеми, а след това тези искания да бъдат подети и от други средни училища, разположени по-близо до центъра на града“, отбелязва той.

Според Ступия участието на ученици от частни училища в блокадите е нов момент в развитието на ученическите протестни движения.

Много наблюдатели са били изненадани и от блокадата в четвъртък на университета Paris-Panthéon-Assas, който се смята за учебно заведение с преобладаващо консервативно настроени студенти.

Въпреки това Ступия предупреждава, че предстоящите междусрочни ваканции във Франция могат да отслабят инерцията на движението.

„Когато има двуседмична училищна ваканция, след това е по-трудно да се възстанови едно движение, защото всичко е било поставено на пауза.“

Движение, разраснало се в отговор на полицейското насилие

Макар много от демонстрациите да са мирни, други са съпътствани от безредици и сблъсъци с органите на реда.

Според данни, предоставени от френското Министерство на правосъдието в петък, от началото на движението са извършени 6877 ареста, като 86% от задържаните са непълнолетни.

Мащабът на арестите е забележителен в сравнение с първите седмици на движението на „жълтите жилетки“ през 2018 г., когато през първия месец полицейски арест са били задържани 4596 души.

Правозащитни организации осъдиха полицейската бруталност след поредица от тежки наранявания на ученици.

Сред най-шокиращите случаи са този на 15-годишен ученик, загубил лявата си ръка при взрив на полицейска шокова граната, 16-годишен младеж, частично ослепял след попадение с гумен куршум, и 14-годишно момче, което е получило счупване на челюстта и е загубило няколко зъба, след като е било ударено от сълзотворна граната.

По тези случаи се водят вътрешни разследвания. Към момента общо 24 проверки се извършват от дисциплинарния орган на френската полиция.

В петък говорител на Организацията на обединените нации заяви, че организацията е обезпокоена от ситуацията във Франция. Той призова демонстрациите да останат мирни и употребата на сила да бъде пропорционална.

Междувременно според властите от началото на протестите са ранени 761 полицейски служители и жандармеристи. В цялата страна няколко училища са били повредени, опожарени или разграбени. В някои случаи в демонстрациите са се включили и лица, целящи да предизвикат безредици.

Според Ступия равнището на полицейските репресии през последните седмици е „безпрецедентно“ от протестите през май 1968 г. насам.

Валери Беке, социолог от университета CY Cergy Paris и съавтор заедно със Ступия на книгата „Геополитика на младите хора: ангажираност и мобилизация“, смята, че полицейското насилие е допринесло за включването на повече възрастни в движението.

„Възрастни хора — синдикати и родители — маршируват заедно с учениците, но също така предприемат действия, като се свързват с адвокати и магистрати в отговор на насилието и възможните нарушения на човешките права“, обяснява тя.

Същевременно Беке отбелязва, че част от възрастното население гледа на протестите с „пренебрежение“ и ги отхвърля или дискредитира.

Протестите стават все по-политизирани

В телевизионно обръщение в сряда вечерта френският министър-председател Себастиен Льокорню осъди насилието.

„Ученици и служители са нападани, полицаи и жандармеристи са ранени, училища са подпалвани или вандализирани, изгубени са хиляди учебни часове, да не говорим за заплахите и обидите“, заяви той.

Льокорню отправи критики и към „политическите лидери, които използват този гняв, за да водят собствените си предизборни битки“.

През април Франция ще проведе президентски избори.

„Не можем да си играем с безопасността на младите хора във Франция“, подчерта премиерът.

Правителството, подкрепено от десни и крайнодесни опозиционни партии, обвини Меланшон и неговата партия „Непокорна Франция“, че използват и манипулират младите хора за постигане на политически цели.

Меланшон поддържа позицията, че партията му подкрепя движението, но не организира протестите и настоява те да останат мирни.

Преди демонстрациите на 5 октомври крайнолявата партия приветства факта, че „ученически, средношколски, синдикални и професионални организации“ се обединяват в цялата страна.

Според Беке, макар някои политически лидери да са обвинявани, че използват протестите за собствените си цели, учениците в средните училища като цяло умеят да различават искрената политическа подкрепа от опитите движението да бъде експлоатирано.

„Има хора, които нямат особен интерес към движението, както виждаме. Някои са от левицата, а други си мислят: „Това може да ни бъде полезно“, обяснява тя.

По думите ѝ отношението към младите хора, начинът, по който те често биват пренебрегвани и критикувани, в крайна сметка създава възможности за политически посредници да се намесят.

Беке предупреждава, че протестите могат да се превърнат в по-широко обществено движение, тъй като недоволството от условията в училищата отразява по-дълбок гняв заради неравенството във френското общество.

„Неравенства има на всички нива, а разликите между отделните социални групи се увеличават“, посочва тя.

„Предвид нарастващите разходи за живот и факта, че работещите хора вече се сблъскват с множество ежедневни трудности — като дългото работно време и продължителното пътуване до работа — по отношение на социалното неравенство сме достигнали критичен момент.“

Учениците споделят протестите в социалните мрежи в реално време

Ученическите демонстрации се разпространиха бързо в цялата страна отчасти благодарение на видеозаписите от първоначалните протести в парижките предградия, които станаха вирусни в социалните мрежи.

Според Оливие Ерцшайд, старши преподавател по информационни и комуникационни науки в университета в Нант, социалните мрежи позволяват на учениците не само да се организират, но и да документират протестите непосредствено от мястото на събитията.

„Социалните мрежи им позволяват да документират действителността и да предоставят свидетелства от първа ръка за случващото се — както когато нещата вървят добре, така и когато, за съжаление, не вървят“, обяснява той.

„Вече има започнали полицейски разследвания, а изображенията от социалните мрежи могат да бъдат използвани като доказателства или поне да имат роля в съдебния процес.“

Ерцшайд посочва, че социалните мрежи активно създават усещане за връзка и обща идентичност между протестиращите, което поддържа движението.

„Това е начин да се изгради чувство за принадлежност към група и да се изразят социалните връзки, включително политическата осъзнатост или поне гражданската ангажираност. Тук играе роля усещането на младите хора за принадлежност и социално взаимодействие, което е изключително важно в епоха, когато използването на социалните мрежи е толкова широко разпространено“, казва той.

Тъй като голяма част от младите хора във Франция и по света разчитат на социалните мрежи като основен източник на новини, те оказват влияние и върху възприятията им за протестите и реакцията на правителството.

Ерцшайд подчертава, че няма универсални правила, които да позволят да се предвиди как ще се развият протестите през следващите седмици.

„Каквото и да се случи оттук нататък с това движение, знаем, че медиите и социалните мрежи ще действат като ехо камери. Сама по себе си нито една социална платформа, колкото и мощна да е тя, не е достатъчна, за да предизвика движение. Но тези платформи със сигурност помагат за неговата видимост и позволяват на учениците да се организират изключително бързо.“

Той описва няколко различни направления на недоволство, които се сближават преди предстоящите протести във Франция.

„Възможно е всички тези различни източници на гняв и недоволство в крайна сметка да се обединят. Също толкова възможно е обаче ученическото движение постепенно да затихне“, заключава той.