Литва обяви извънредно положение заради беларуските балони

Литовското правителство обяви „извънредно положение в цялата страна“ в отговор на серия от нахлувания от съседен Беларус на метеорологични балони, превозващи контрабандни цигари.

Премиерът Инга Ругиниене осъди нахлуванията с балони като „хибридна атака“ от страна на Беларус, която представлява реален риск за националната сигурност и гражданската авиация.

Само тази година, според официални лица, около 600 балона, свързани с контрабанда, и почти 200 дрона са навлезли в литовското въздушно пространство, което е довело до многократно затваряне на летище Вилнюс.

Беларуският лидер Александър Лукашенко отрича да стои зад нахлуванията, твърдейки, че въпросът е бил „политизиран“ от Литва, която е член както на ЕС, така и на НАТО.

Решението на Литва да въведе „извънредно положение“ е стъпка под извънредно положение, което за последно беше въведено през 2022 г. след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. То предоставя на въоръжените сили допълнителни правомощия за по-бърза и по-ефективна реакция.

Дългогодишният лидер на Беларус е близък съюзник на руския президент Владимир Путин, а президентът на Литва Гитанас Науседа заяви, че има много доказателства, че заплахата с балона е „умишлено действие, насочено към дестабилизиране на ситуацията в Литва“.

Редица европейски държави са се сблъскали с редица заплахи от Русия, които ЕС осъди като „хибридна кампания“, включваща саботаж, нарушаване на критична инфраструктура и наскоро полети с дронове в близост до чувствителни обекти.

Миналия месец ръководителят на военния комитет на НАТО, адмирал Джузепе Каво Драгоне, заяви, че западният военен алианс обмисля по-„агресивна“ или „проактивна“ позиция към хибридната война на Русия.

Литва е обвинявала Беларус в подобен вид провокация и преди. Преди четири години хиляди нелегални мигранти, предимно от Близкия изток, преминаха беларуската граница.

В отговор на последната заплаха Литва затвори два гранични контролно-пропускателни пункта с Беларус за три седмици от края на октомври. След това Беларус забрани на литовските камиони да се движат по пътищата си и стотици литовски превозни средства все още се смятат за блокирани там.

„Говорим за авиационната сигурност и международното право, както и за факта, че подобни действия могат да бъдат разпознати като тероризъм“, каза Ругиниене миналата седмица, визирайки както балоните, така и блокираните камиони.

Метеорологичните балони могат да летят на височина от 10 км (6 мили) и Министерството на вътрешните работи на Литва твърди, че са довели до затварянето на летище Вилнюс за повече от 60 часа от октомври насам. Само през октомври са били засегнати около 30 000 пътници.

Във вторник Лукашенко заяви пред беларуската телевизия, че това, в което литовците обвиняват Беларус, е невъзможно: „Това е нереалистично. Дори балони да долетят там, дори и да го направят, разговарях с пилоти и те казват, че не представляват проблем.“

„Възниква въпросът защо“, добави той. „Искат ли да се бият с нас? Не ни е нужна война. Убеден съм, че литовският народ също не се нуждае от война. Нито пък поляците, латвийците и естонците.“

Въпреки че полетите до и от летище Вилнюс бяха прекъснати само за кратко в събота вечер, това означаваше, че са засегнати 1000 пътници. Властите съобщиха, че са прехванали 11 контрабандни балона и са конфискували почти 40 000 пакета цигари.

В една нощ миналата седмица летището трябваше да преустанови дейността си три пъти, а финландската авиокомпания Finnair отмени всички вечерни полети до Вилнюс до края на февруари заради балоните.