
Активността на частния сектор в еврозоната спада през юли: приключи ли възстановяването?
Активността на частния сектор в еврозоната претърпя по-рязък от очакваното спад през юли, достигайки петмесечно дъно и поставяйки под съмнение инерцията на възстановяването за втората половина на годината.
Предварителните данни от проучването на индекса на мениджърите по покупки (PMI) показват почти стагнация в частния сектор на еврозоната през юли. Композитният PMI падна от 50,9 през юни до 50,1 през юли, най-ниското отчитане от февруари и под прогнозираните 51.
Този спад се дължи на забавяне на растежа на услугите и влошаване на свиването в производствения сектор. PMI в услугите падна от 52,8 на 51,9, четиримесечно дъно, пропускайки очакванията за покачване до 53. PMI в производството намаля леко от 45,8 на 45,6, противно на прогнозите за увеличение до 46,1, отбелязвайки най-ниската точка за производството от декември 2023 г.
Почти стагнацията на бизнес активността се отрази в отслабването на търсенето. Новите поръчки спаднаха за втори пореден месец, а бизнес доверието достигна шестмесечно дъно, което накара фирмите да преустановят инициативите за наемане, започнали по-рано през годината.
Инфлацията на производствените разходи се ускори, но слабото търсене означаваше, че компаниите повишиха продажните си цени по-бавно, като темпът на инфлация на таксите беше най-нисък от миналия октомври.
Д-р Сайръс де ла Рубиа, главен икономист в Hamburg Commercial Bank, коментира: „Това лятното затишие ли е? Усеща се малко като такова, тъй като икономиката на еврозоната едва се помръдна през юли.
„Според неофициални доказателства френските доставчици на услуги са увеличили бизнес активността си през юли поради подготовката за Олимпийските игри. За разлика от това търсенето в германския производствен сектор изглежда е намалило общото производство на частния сектор“, добави той.
Де ла Рубия предположи, че бавният растеж може да подсили аргументите за намаляване на лихвите от Европейската централна банка (ЕЦБ) през септември.
Икономическите борби на Германия, Олимпийските игри спасяват Франция
Германия и Франция, двете най-големи икономики в еврозоната, продължават да се представят по-слабо от по-широкия регион, макар и със забележими разлики.
Композитният PMI на Германия падна до 48,7 през юли от 50,4 през юни, най-ниското ниво от март и под прогнозираните 50,7. Ръстът на услугите се забави, като PMI спадна от 53,1 на 52. PMI в производството спадна от 43,5 на 42,6, отбелязвайки 24-ия пореден месец на свиване за сектора.
„Това изглежда като сериозен проблем. Икономиката на Германия изпадна отново в територия на свиване, повлечена надолу от рязък и драматичен спад в производственото производство“, каза де ла Рубия.
„Слонът в стаята са различните структурни проблеми. Най-значимият фактор, който оказва влияние върху германския производствен сектор, е нарастващата загуба на глобален пазарен дял на германските производители на автомобили и машини спрямо конкурентите в Китай. За съжаление, този проблем ще остане тук,“ той добави.
Композитният PMI на Франция се подобри леко от 48,8 на 49,5, което показва по-малко силно свиване. Подобрението се дължи на услугите, които се върнаха към растеж с PMI, покачващ се от 49,6 на 50,7, подкрепен от подготовката за Олимпийските игри.
Норман Либке, икономист в Hamburg Commercial Bank, отбеляза: „Олимпийските игри подхранват френската икономика. Бизнес активността на френските доставчици на услуги се увеличи за първи път от три месеца. Според неофициални доказателства това се дължи отчасти на Олимпийските игри. Освен това компаниите отчетоха по-висока продукция поради края на изборния период, което доведе до повече сигурност."
Докато Франция изглежда готова за възстановяване през втората половина на годината, водена от сектора на услугите, инфлацията остава предизвикателство, както отбеляза Либке. По-високите разходи за суровини повишиха цените на суровините, което доведе до най-бързото увеличение на продажните цени от три месеца.
Пазарни реакции
След спад от 0,3% във вторник, еврото продължи да пада в сряда сутринта, като обменният курс евро-долар падна с 0,2% до 1,0830.
Еврото също отслабна спрямо японската йена, спадайки с 0,7%, отбелязвайки четвъртата поредна отрицателна сесия за двойката евро-йена.
Доходността на държавните облигации на еврозоната намаля като цяло със значителни промени в по-кратките падежи, отразявайки повишените очаквания на инвеститорите за намаляване на лихвите от Европейската централна банка.
В Германия 2-годишната доходност падна с 5 базисни пункта до 2,72%, насочвайки се към най-ниското си затваряне от средата на февруари 2024 г. Доходността на Bund спадна с 4 базисни пункта до 2,42%.
Акциите в еврозоната бяха силно засегнати, като по-широкият Euro STOXX 50 се понижи с 1% до 10:30 ч. CET. Френският CAC 40 се представи най-зле сред страните членки, падайки с 1,7%, воден от значителните загуби в луксозните гиганти LVMH Moët Hennessy Louis Vuitton, Kering и Hermes International, които паднаха съответно с 5%, 3,3% и 2%.
Германският DAX се понижи с 1%, като Deutsche Bank се срина с над 6%, след като банката предупреди за продължаващ натиск от експозицията си към търговски недвижими имоти.
Харесвате това, което правим?
