България официално се насочва към предсрочни избори, след като АПС връща третия си мандат

Президентът Румен Радев връчи третия проучвателен мандат на Алианса за права и свободи (АПС) като част от продължаващите усилия за сформиране на правителство.

Делегацията, която получи и след това върна мандата в президентството, включваше Хайри Садаков, Танер Али, Ахмед Вранчев, Севим Али и Павлин Найденов.

В изявление Радев отбеляза, че АПС е била изправена пред значителен натиск от собствените си редици и външни влияния, което ги е направило изключително осъзнати за недостатъците на настоящата система на управление. Той подчерта, че мандатът е предложен не само като символ на национално единство, но и като изявление срещу опитите на егоистични политици да разпалват етническо напрежение в България за тесни лични облаги.

Хайри Садаков, говорейки от името на парламентарната група на АПС, изрази благодарност за мандата и призна отговорността, която той представлява. Той обясни, че групата е избрала да върне мандата неизпълнен, за да гарантира, че предстоящите избори ще бъдат чести, свободни, прозрачни и демократични, отразявайки по-широките обществени настроения, изразени в протестите през последната година и половина.

„Чухме го на площадите и го преживяхме от първа ръка. Нашето решение отразява волята на народа и призива за истински демократични процеси“, каза Садъков. Президентът Радев завърши срещата, като потвърди, че страната вече се насочва към избори.

Третият мандат последва предишните два, като и двата бяха върнати незабавно. Първият мандат беше присъден на ГЕРБ, като кандидатът Росен Желязков се оттегли от разглеждане, а вторият отиде при парламентарната група на КУЦ-ДБ, чийто кандидат Надежда Йорданова също го върна. По закон третият мандат се предоставя на партия, избрана от президента, в този случай АПС.

„Рулетката с мандати“ се появи след оставката на коалиционното правителство на Росен Желязков, което включваше ГЕРБ, БСП и ТИСП и първоначално разчиташе на подкрепата на АПС. Правителството се разпадна на фона на масови протести в отговор на проектобюджета за 2026 г., които по-късно прераснаха в по-широко антиправителствено движение.

Процесът на консултации с президента Радев, проведен между 15 и 19 декември 2025 г., включваше срещи с парламентарни лидери, сред които Деница Сачева от ГЕРБ, КУЦ-ДБ, „Възраждане“, ДПС-Ново начало, БСП, ТИСП, АПС, МЕХ и „Величие“. Тези дискусии подчертаха два ключови момента: предсрочните парламентарни избори са неизбежни и са необходими избирателни реформи, като опозиционните партии подкрепят 100% машинно гласуване.

Съгласно новите конституционни разпоредби, ако се наложи сформиране на служебно правителство, президентът Радев ще се консултира с „домашната книга“ на потенциалните кандидати. Списъкът включва председателя на Народното събрание Рая Назарян, управителя на Българската народна банка Димитър Радев и неговия заместник Андрей Гюров (който беше отстранен от управителния съвет на банката поради производства на Комисията за борба с корупцията), и председателя на Сметната палата Димитър Главчев, който преди това е бил служебен министър-председател.

Други потенциални кандидати включват омбудсмана Велислава Делчева, която отказа ролята, и нейната заместничка Мария Филипова. Към днешна дата Рая Назарян и Димитър Радев също публично отказаха да бъдат разгледани.