Исторически конституционни промени, ратифицирани от българския парламент с решаващо гласуване

На знаково заседание в сряда българският парламент категорично прие законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на страната. Основната поправка, внесена от ГЕРБ-СДС, Продължаваме промяната - Демократична България (КУД-ДБ) и ДПС на 28 юли, получи категоричните 165-71 гласа и един въздържал се.

Гласовете "за" бяха предимно от фракциите на ГЕРБ-СДС, КСБ-ДБ и ДПС, а БСП, "Възраждане" и "Има такъв народ" се обявиха против. По-специално, депутатът Бойко Рашков от КУТ-ДБ се въздържа при гласуването.

Този монументален законопроект получи одобрение при поименно гласуване като трето и окончателно четене. Преди гласуването зам.-председателят на Народното събрание Никола Минчев от "Продължаваме промяната - Демократична България" разясни съдържанието на законопроекта, като преди това осигури приемането му на първо четене на 8 декември и на второ четене на 19 декември.

Най-важното е, че за да бъдат ратифицирани, измененията изискват одобрение и на трите четения от минимум две трети от 240-те депутати, което се равнява на 160 гласа.

Тези цялостни ревизии водят до значителни реформи в българската съдебна система, ограничават някои президентски правомощия и въвеждат мерки, насочени към демократизиране на изборния процес за членове на регулаторните и контролни органи.

Приемането на тези изменения бележи дълбока промяна в конституционния пейзаж на България, сигнализирайки за решаваща стъпка към институционална реформа и модернизация.

Промените:

Наскоро приетите промени в конституцията внасят значителни промени, особено в ограниченията, наложени на правомощията на президента при съставяне на временно правителство. Съгласно преразгледаната рамка служебен министър-председател вече ще бъде избран от определен набор от кандидати, с изключение на председателя на Върховния касационен съд поради конституционна критика.

Групата от потенциални служебни премиери ще се състои от кандидати, сред които председателят на Народното събрание, управителят или подуправителят на Българската народна банка, председателят или зам.-председателят на Сметната палата и омбудсманът или заместник-омбудсманът.

Следващите промени включват намаляване на мандата на главния прокурор от 7 на 5 години без възможност за преизбиране. Освен това Висшият съдебен съвет е разделен на две единици: ВСС с 15 членове и Прокурорски съвет с 10 членове.

Друга забележителна промяна позволява на българи с двойно гражданство да бъдат народни представители, ако са пребивавали в страната през предходните 18 месеца, съгласно променената Конституция.

Реакции:

По време на скорошно парламентарно обръщение Костадин Костадинов, лидер на проруската партия „Възраждане“, остро критикува правителството, като го обвини, че се състои от лица, които той нарече „престъпници“. Той цитира неотдавнашни събития, включително съдебно решение, което определя демонтирането на Паметника на Съветската армия за незаконно, като показател за по-голям проблем с беззаконието и динамиката на властта.

Пламенната реч на Костадинов засегна опасенията за влиянието на олигархите и властовите игри в България, приписвайки решенията на това, което той нарече "убийци" и предупреждаваше за последиците от конституционните промени, направени от това, което той наричаше богат елит.

Председателят на парламента Росен Желязков направи порицание, но се въздържа да отстрани Костадинов от заседания, като мотивира ситуацията като умишлена провокация.

Министърът на правосъдието Атанас Славов определи поправките като решаваща крачка към привеждането на България в съответствие с европейските демократични стандарти. Подчерта увереността за продължаване на активната роля на България в рамките на ЕС, подчертавайки укрепването на парламентарна република, даваща приоритет на плурализма пред автократичното вземане на решения.

Христо Иванов, съпредседател на WCC-DB, определи това като истинското начало на съдебната реформа, целяща истинска независимост на съда по европейските стандарти. Признава възможността за постигане на националните цели въпреки идеологическите разделения.

Съпредседателят на WCC-DB Кирил Петков отбеляза промяната в обществения договор на България след 33 години, изразявайки оптимизъм за по-справедлива европейска държава. Подчерта значението на назначаването на професионалисти на длъжности, засегнати от конституционните промени.

Председателят на парламента на ДПС Делян Пеевски приветства превръщането в пълна парламентарна република, като наблегна на засиления контрол върху служебните правителства. Той изрази очакване за предстоящи обсъждания на съдебното законодателство.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов потвърди изпълнението на поетите обещания, като изтъкна успешната подкрепа на 69 народни представители, като изтъкна като важен дневен ред предстоящите обсъждания на бюджета.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова разкритикува поправките като вредни за България, като изтъкна особено опасенията за двойното гражданство на депутати и министри. Обвини реформата в липса на истински стремеж към съдебна независимост.

Станислав Балабанов от "Има такъв народ" се обяви категорично против поправките, като определи заседанието като срамно и изтъкна намерението си да оспори промените в Конституционния съд. Разкритикува измененията като консолидиращи власт и позволяващи контрол от недостатъчно представително мнозинство.