Отложени са парламентарните избори в България на фона на политическа криза
Президентът на България отхвърли новото служебно правителство, предложено от временния премиер, заявявайки, че то няма да гарантира честни избори.
Президентът на България Румен Радев отхвърли новото служебно правителство, предложено от временния премиер Горица Грънчарова-Кожарева, като каза, че то няма да гарантира, че насрочените за 20 октомври парламентарни избори ще бъдат честни.
Грънчарова-Кожарева представи своя избор на министри, сред които Калин Стоянов запазва поста си на вътрешен министър.
Но президентът настоя Грънчарова-Кожарева да смени Стоянов, твърдейки, че оставането му на поста няма да гарантира провеждането на честни избори в България.
Когато Грънчарова-Кожарева отказа да го направи, Радев обяви, че няма да подпише необходимия указ, с който да разреши избора й на министри в кабинета.
„Няма да подпиша указа за назначаване на предложеното от мен правителство и затова вашият ангажимент за съставяне на такова приключи“, каза Радев на Грънчарова-Кожарева на срещата им в сградата на президента в София.
Според местни медии Грънчарова-Кожарева е заявила, че трябва да подаде доклад до Главната прокуратура, в който разказва как според нея е била подложена на политически натиск да смени Стоянов в кабинета си.
Местните медии съобщиха също, че полицията се е събрала около сградата на президента, за да постави знаци в подкрепа на Стоянов, който като вътрешен министър на практика е техен шеф.
Българският парламент проведе предсрочни избори през юни - шестият път за три години, в който българите гласуват. Въпреки повторните избори, страната се бори да създаде стабилно правителство.
Отказът на Радев от кабинета Грънчарова-Кожарева означава, че изборите вече са отложени за неопределено време.
Решението на българския президент е безпрецедентно и конституционните експерти са разделени дали въпросът е конституционен, политически или и двете.
„Кризата не е конституционна, кризата е политическа и се породи от невъзможността на Народното събрание да предостави пълен списък (с кандидати), от който президентът да избира, както е записано в конституционния текст“, казва Наталия Кселова, конституционен експерт.
Орлин Колев, друг експерт по конституционно право, каза, че депутатите трябва да принудят президента да подпише указ.
„Това, което могат да направят народните представители, е по някакъв начин да окажат обществен и политически натиск върху президента да започне да изпълнява и прилага алинея пета от Конституцията така, както е разписана, а не както той иска“, каза Колев.
Президентът на България Румен Радев отхвърли новото служебно правителство, предложено от временния премиер Горица Грънчарова-Кожарева, като каза, че то няма да гарантира, че насрочените за 20 октомври парламентарни избори ще бъдат честни.
Грънчарова-Кожарева представи своя избор на министри, сред които Калин Стоянов запазва поста си на вътрешен министър.
Но президентът настоя Грънчарова-Кожарева да смени Стоянов, твърдейки, че оставането му на поста няма да гарантира провеждането на честни избори в България.
Когато Грънчарова-Кожарева отказа да го направи, Радев обяви, че няма да подпише необходимия указ, с който да разреши избора й на министри в кабинета.
„Няма да подпиша указа за назначаване на предложеното от мен правителство и затова вашият ангажимент за съставяне на такова приключи“, каза Радев на Грънчарова-Кожарева на срещата им в сградата на президента в София.
Според местни медии Грънчарова-Кожарева е заявила, че трябва да подаде доклад до Главната прокуратура, в който разказва как според нея е била подложена на политически натиск да смени Стоянов в кабинета си.
Местните медии съобщиха също, че полицията се е събрала около сградата на президента, за да постави знаци в подкрепа на Стоянов, който като вътрешен министър на практика е техен шеф.
Българският парламент проведе предсрочни избори през юни - шестият път за три години, в който българите гласуват. Въпреки повторните избори, страната се бори да създаде стабилно правителство.
Отказът на Радев от кабинета Грънчарова-Кожарева означава, че изборите вече са отложени за неопределено време.
Решението на българския президент е безпрецедентно и конституционните експерти са разделени дали въпросът е конституционен, политически или и двете.
„Кризата не е конституционна, кризата е политическа и се породи от невъзможността на Народното събрание да предостави пълен списък (с кандидати), от който президентът да избира, както е записано в конституционния текст“, казва Наталия Кселова, конституционен експерт.
Орлин Колев, друг експерт по конституционно право, каза, че депутатите трябва да принудят президента да подпише указ.
„Това, което могат да направят народните представители, е по някакъв начин да окажат обществен и политически натиск върху президента да започне да изпълнява и прилага алинея пета от Конституцията така, както е разписана, а не както той иска“, каза Колев.
Харесвате това, което правим?
Станете част от общността на BG Firmi във Viber
