Цената на петрола надхвърли 100 долара, тъй като страховете от война обзеха световните пазари

Световните петролни пазари откриха седмицата с рязък скок на цените, като изтласкаха цените на суровия петрол над символичната граница от 100 долара за барел за първи път от ранните етапи на войната в Украйна през 2022 г. Американският бенчмарк West Texas Intermediate (WTI) скочи с около 20% в началото на търговията в неделя, достигайки 109,17 долара за барел. В същото време международният бенчмарк суров петрол Brent се покачи с около 19% до 110,35 долара за барел.

Рязкото покачване последва засиленото геополитическо напрежение в Близкия изток, по-специално назначаването на Моджтаба Хаменей за нов върховен лидер на Иран. Финансовите пазари интерпретираха развитието като знак, че регионалната нестабилност може да продължи, което повдигна опасения относно транспортните маршрути и енергийните доставки. Цените на петрола вече се покачваха през предходната седмица поради продължаващия конфликт, но последните развития ускориха значително покачването.

Ситуацията ескалира допълнително в понеделник, когато суровият петрол Brent временно се покачи над 115 долара за барел по време на търговията, отбелязвайки общо покачване от около 25% за кратък период. Анализаторите описаха скока като необичайно бърз, предупреждавайки, че пазарът реагира на това, което може да се превърне в най-сериозния шок в доставките на петрол от 70-те години на миналия век.

Основен фактор за скока е прекъсването на Ормузкия проток, стратегически морски коридор, през който обикновено преминава приблизително една пета от световния петрол и втечнен природен газ. С ефективното блокиране на прохода, няколко страни в Близкия изток изпитват затруднения с износа на суров петрол. Тъй като складовите съоръжения се запълват бързо, производителите съобщават, че намаляват производството, защото доставките не могат да напуснат региона.

Щетите по инфраструктурата в региона допълнително засилват опасенията за доставките. Удари с дронове и ракети, насочени към петролни съоръжения, увеличиха опасенията от продължителни прекъсвания. Производството на Ирак от основните му южни петролни находища, например, е спаднало с около 70 процента, тъй като износът през Ормузкия проток е спрян.

Покачващите се цени на енергията вече засягат икономиките по целия свят. В Австралия шофьорите започнаха да усещат въздействието на бензиностанциите, като цените на горивата се покачиха до 2,42 австралийски долара за литър в някои райони. Търговците на едро в определени региони също са ограничили доставките на фона на нестабилните пазарни условия.

Икономически анализатори предупреждават, че продължаващото покачване на цените на петрола може да има по-широки последици за инфлацията. Според икономисти, по-високите разходи за горивата могат да тласнат растежа на потребителските цени значително по-високо, ако настоящата ситуация се запази.

В отговор на пазарните сътресения, президентът на САЩ Доналд Тръмп коментира в социалните медии, че покачването на цените на петрола вероятно ще бъде временно. Той определи скока като „много малка цена за плащане“ в замяна на това, което той нарече „безопасност и мир“, докато наблюдателите продължават да следят как Вашингтон може да реагира на разгръщащата се енергийна криза.

Правителствата в Азия вече са започнали да подготвят спешни икономически мерки. В Южна Корея президентът Ли Дже Мюнг обяви, че страната ще въведе ограничение на вътрешните цени на горивата, за да защити домакинствата и бизнеса от внезапното увеличение на световните цени на петрола. Това ще бъде първият път от близо три десетилетия, в който подобен механизъм се прилага в страната.

Говорейки по време на спешна среща, посветена на конфликта в Близкия изток и неговото икономическо въздействие, Лий заяви, че правителството бързо ще въведе система за максимални цени за петролните продукти, които наскоро претърпяха рязко увеличение. Той подчерта, че кризата представлява сериозно предизвикателство за Южна Корея, чиято икономика разчита в голяма степен на световната търговия и вноса на енергия, голяма част от която произхожда от Близкия изток.

Южнокорейското правителство също така проучва алтернативни маршрути за доставка на енергия, които не разчитат на доставки през Ормузкия проток. Същевременно властите са готови да разширят програма за стабилизиране на пазара на стойност 100 трилиона вона, или близо 67 милиарда долара, ако нестабилността на финансовите пазари продължи.

Финансовите пазари в Сеул реагираха остро на геополитическите развития. Южнокорейските акции се сринаха с около 8 процента в понеделник, което задейства пазарни прекъсвачи за втори път този месец. Междувременно националната валута отслабна значително, като за кратко се приближи до психологическото ниво от 1500 вона за щатски долар, преди да се възстанови леко след забележките на президента.

Турбулентността на енергийните пазари се следи отблизо и в Европа, включително в България, където покачващите се световни цени на петрола обикновено се изразяват в по-високи разходи за гориво на бензиностанциите. Въпреки че България не зависи пряко от близкоизточния суров петрол по същия начин, както някои азиатски икономики, местните цени на горивата остават силно обвързани с международните бенчмаркове като Brent. В резултат на това българските потребители и бизнес също биха могли да усетят въздействието, ако възходящата тенденция на цените на петрола продължи през следващите седмици.