Войни и суша заплашват с по-високи цени на храните в България

Нова вълна от поскъпване на храните може да достигне българските потребители през следващите месеци, тъй като екстремните горещини и сушата оказват натиск върху европейските реколти, а цените на зърното, енергията и торовете се повишават на фона на продължаващите войни в Украйна и Близкия изток.

Комбинацията от тези фактори отново засилва натиска върху световните пазари на селскостопански суровини. Анализ на Oxford Economics прогнозира увеличение на световните цени на храните с 11,8% през 2026 г., последвано от нов ръст от 4,8% през 2027 г. Сред най-засегнатите категории се очаква да бъдат зърнените култури, плодовете и зеленчуците, както и млечните продукти.

Темата е особено важна за България, където хлябът, брашното, макаронените изделия и други храни на зърнена основа заемат значителен дял от разходите на домакинствата. Като част от единния европейски пазар България е изложена и на влиянието на процесите в европейското земеделие и международната търговия със зърно, което означава, че големи сътресения в доставките могат в крайна сметка да се отразят и на вътрешните цени.

Перспективите за европейската реколта вече са се влошили. Европейската асоциация за търговия със зърнени и маслодайни култури Coceral понижи през юли прогнозата си за общата зърнена реколта в Европейския съюз и Обединеното кралство от 295,5 млн. тона на 286,6 млн. тона. За сравнение, през 2025 г. са били прибрани около 310 млн. тона.

Германия също очаква по-слаба реколта, тъй като сушата и горещите вълни оказват сериозно влияние. Производството на зърно в страната може да намалее със 7% до 41,9 млн. тона.

Последиците за България надхвърлят размера на местната реколта от пшеница. Цените на зърното се определят от взаимосвързани европейски и световни пазари, които свързват фермери, търговци и преработватели отвъд националните граници. Значителна промяна в предлагането в един голям производствен регион може следователно да повлияе на цените в целия по-широк пазар.

Натискът идва и от нарастващите производствени разходи. Войната в Близкия изток и нарушенията на международните транспортни маршрути увеличават рисковете, докато цените на петрола, природния газ и торовете остават важни канали, чрез които геополитическите конфликти влияят върху земеделието.

Световните цени на дизеловото гориво през юли са били с 36% по-високи спрямо година по-рано, докато цените на торовете се очаква да се повишат с 22% през 2026 г. По-високите разходи за гориво и торове увеличават разходите на земеделците — от обработката на полетата до транспортирането на реколтата. Ако тези разходи останат високи, натискът постепенно може да се пренесе по цялата верига — от производителите през търговците до крайните потребители.

Войната в Украйна остава друг основен източник на несигурност за световните пазари на зърно. Русия и Украйна заедно формират малко под 30% от световния износ на пшеница и над 10% от износа на царевица. Зърнените култури представляват около една четвърт от световния индекс на цените на храните.

Нови атаки или прекъсвания, засягащи пристанища, терминали и корабоплаването в Черно море и Азовско море, могат да поставят под риск значителен износен капацитет. Според Oxford Economics потенциално могат да бъдат засегнати до 86 млн. тона зърно годишно, което се равнява на почти 17% от световния износ на зърно.

За България непосредственият въпрос е дали тези процеси ще доведат до ново поскъпване на хляба. По-високите цени на селскостопанските суровини на световните пазари обаче не водят автоматично до равностойно увеличение на цените в магазините.

Между международната цена на пшеницата и цената на един хляб стоят множество други разходи, включително смилане, транспорт, енергия, труд, опаковки и разходи на търговците. Затова промените на световните пазари на суровини се прехвърлят към потребителите с различна скорост и в различна степен.

Въпреки това пшеницата остава сред културите, които са под значителен натиск. Според анализа цената ѝ може да се повиши с 36% на годишна база до 9,2 долара за бушел през третото тримесечие на 2026 г.

Това има значение не само за цената на хляба. Пшеницата е основна суровина за производството на брашно, макаронени изделия, сладкиши, бисквити и много преработени храни, което означава, че продължителното поскъпване може в крайна сметка да засегне широк кръг от продукти.

Пресните плодове и зеленчуци могат да реагират по-бързо. Ценовият натиск при тях може да достигне до потребителите в рамките на два до три месеца, докато при преработените храни обикновено е необходимо повече време заради циклите на прибиране на реколтата, съхранение и преработка.

Това означава, че нарушенията в селскостопанското предлагане могат да започнат да влияят върху цените на пресните храни още през есента, докато по-силно отражение върху преработените продукти може да се усети през първата половина на 2027 г.

Все още няма основание потребителите да приемат, че нова хранителна криза в мащаба на тази от 2022 г. е неизбежна. Oxford Economics отбелязва, че прогнозираното увеличение на световните цени на храните през 2026 г. остава под шока от 2022 г., когато индексът се повиши с 14,2%.

По-високите цени на пшеницата могат също така да направят някои по-скъпи транспортни маршрути икономически изгодни, което потенциално би могло да компенсира част от прекъсванията в доставките.

За България обаче тези процеси остават важно предупреждение. Страната е едновременно голям производител на зърно и част от по-широкия европейски пазар, което означава, че цените на храните са изложени не само на влиянието на местната реколта, но и на световните разходи за горива, торове, транспорт и селскостопански суровини.

Комбинацията от продължителна суша, екстремни горещини и геополитически конфликти следователно става все по-важна за бюджетите на домакинствата. Ако неблагоприятното време продължи да намалява европейските реколти, а войните нарушават търговските маршрути, натискът може да стане все по-видим в цените на хляба, брашното, макаронените изделия, плодовете и зеленчуците в България.