Започва предизборната кампания: България се насочва към осмото предсрочно гласуване от 2021 г.
Предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори в България на 19 април официално започва в полунощ на 20 март.
Политическите партии и коалиции ще имат срок до полунощ на 17 април, за да проведат кампания и да търсят подкрепа от избирателите. Общо 24 формации са регистрирани за гласуване, включително 14 партии и 10 коалиции, а броят на имащите право на глас е 6 641 768.
Допълнително четиво: Изборите в България на 19 април: Какви номера определи ЦИК на партиите и коалициите?
Според последните проучвания на Alpha Research и Gallup, пет политически сили се очаква да влязат в следващото Народно събрание: „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС – Ново начало и „Възраждане“. Данните също така показват, че БСП може да не успее да си осигури парламентарно представителство. Сред ключовите фигури се очаква Румен Радев да оглави две листи за „Прогресивна България“ в Бургас и Софийски 25-ти многомандатен район, докато лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отново ще оглави листи в София и Plovdiv.
В коалицията ПП-ДБ, съпредседателите Божидар Бозанов и Атанас Атанасов няма да водят кандидатските листи. Асен Василев ще оглави листите в Plovdiv и Haskovo, Ивайло Мирчев ще води в 24-ти район на Sofia, докато Николай Денков ще бъде първи в 23-ти район и в Благоевград. Други водещи кандидати са Бойко Рашков в 25-ти район и Атанас Славов в 26-ти район. Лидерът на ДПС Делян Пеевски ще води листата в Kърджали, докато Йордан Цонев ще води във Varna и Veliko Tarnovo. Костадин Костадинов отново ще оглави листите на „Възраждане“ във Varna и 25-ти район на Sofia. БСП, сега водена от Krum Zarkov, влиза в надпреварата с по-слаби очаквания, като Zarkov води листите в Burgas и 24-ти район на Sofia.
Подготовката за гласуването е в ход, като в цялата страна са налични 12 837 машини за гласуване, въпреки че на предишни избори никога не са използвани повече от 10 000 едновременно. Тези устройства се съхраняват под охраната на Министерството на вътрешните работи, с контролиран достъп, одобрен от Държавната агенция за национална сигурност и Централната избирателна комисия. За предстоящото гласуване печатницата на Българската народна банка ще произведе 19 000 ролки хартия за машинно гласуване. По една машина ще бъде инсталирана във всяка от 9354-те избирателни секции, в които има над 299 регистрирани избиратели. Договорът за обработка на резултатите от изборите е на стойност приблизително 2,55 милиона евро с ДДС, докато общият бюджет за изборите, одобрен от Министерския съвет, е около 65 милиона евро.
Определени са и ключови административни срокове. Регионалните избирателни комисии трябва да назначат членове на секционните комисии до 24 март. До 27 март Централната избирателна комисия ще провери заявленията за откриване на избирателни секции в чужбина, а до 28 март ще определи тяхното местоположение и брой. Правилата за социологически проучвания в изборния ден ще бъдат финализирани до 29 март, докато комисиите в задграничните секции трябва да бъдат назначени до 6 април.
Предстоящите избори продължават продължителен период на политическа нестабилност, започнал през 2021 г. Оттогава България проведе седем парламентарни избори, често водещи до фрагментирани парламенти и неуспешни опити за сформиране на трайни правителства. Изборите през април 2021 г., спечелени от ГЕРБ, не доведоха до сформиране на кабинет, нито пък вотът през юли 2021 г., спечелен от „Има такъв народ“. В крайна сметка правителство беше сформирано след изборите през ноември 2021 г. от „Ние продължаваме промяната“, водена от Кирил Петков, но то се разпадна през юни 2022 г.
Последващите избори през октомври 2022 г. и април 2023 г. отново не успяха да осигурят стабилно мнозинство, въпреки че компромисно „ротационно“ правителство между ГЕРБ и ПП-ДБ действаше от юни 2023 г. до март 2024 г., преди да се разпадне. Изборите през юни и октомври 2024 г. продължиха същата тенденция, като ГЕРБ остана водеща сила, но не успя да управлява самостоятелно. Коалиционен кабинет, воден от Росен Желязков, за кратко встъпи в длъжност в началото на 2025 г., но се разпадна до декември. Оттогава страната се управлява от служебно правителство, начело с Андрей Гюров, което ще остане на власт, докато не стане ясен резултатът от изборите на 19 април.
Политическите партии и коалиции ще имат срок до полунощ на 17 април, за да проведат кампания и да търсят подкрепа от избирателите. Общо 24 формации са регистрирани за гласуване, включително 14 партии и 10 коалиции, а броят на имащите право на глас е 6 641 768.
Допълнително четиво: Изборите в България на 19 април: Какви номера определи ЦИК на партиите и коалициите?
Според последните проучвания на Alpha Research и Gallup, пет политически сили се очаква да влязат в следващото Народно събрание: „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС – Ново начало и „Възраждане“. Данните също така показват, че БСП може да не успее да си осигури парламентарно представителство. Сред ключовите фигури се очаква Румен Радев да оглави две листи за „Прогресивна България“ в Бургас и Софийски 25-ти многомандатен район, докато лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отново ще оглави листи в София и Plovdiv.
В коалицията ПП-ДБ, съпредседателите Божидар Бозанов и Атанас Атанасов няма да водят кандидатските листи. Асен Василев ще оглави листите в Plovdiv и Haskovo, Ивайло Мирчев ще води в 24-ти район на Sofia, докато Николай Денков ще бъде първи в 23-ти район и в Благоевград. Други водещи кандидати са Бойко Рашков в 25-ти район и Атанас Славов в 26-ти район. Лидерът на ДПС Делян Пеевски ще води листата в Kърджали, докато Йордан Цонев ще води във Varna и Veliko Tarnovo. Костадин Костадинов отново ще оглави листите на „Възраждане“ във Varna и 25-ти район на Sofia. БСП, сега водена от Krum Zarkov, влиза в надпреварата с по-слаби очаквания, като Zarkov води листите в Burgas и 24-ти район на Sofia.
Подготовката за гласуването е в ход, като в цялата страна са налични 12 837 машини за гласуване, въпреки че на предишни избори никога не са използвани повече от 10 000 едновременно. Тези устройства се съхраняват под охраната на Министерството на вътрешните работи, с контролиран достъп, одобрен от Държавната агенция за национална сигурност и Централната избирателна комисия. За предстоящото гласуване печатницата на Българската народна банка ще произведе 19 000 ролки хартия за машинно гласуване. По една машина ще бъде инсталирана във всяка от 9354-те избирателни секции, в които има над 299 регистрирани избиратели. Договорът за обработка на резултатите от изборите е на стойност приблизително 2,55 милиона евро с ДДС, докато общият бюджет за изборите, одобрен от Министерския съвет, е около 65 милиона евро.
Определени са и ключови административни срокове. Регионалните избирателни комисии трябва да назначат членове на секционните комисии до 24 март. До 27 март Централната избирателна комисия ще провери заявленията за откриване на избирателни секции в чужбина, а до 28 март ще определи тяхното местоположение и брой. Правилата за социологически проучвания в изборния ден ще бъдат финализирани до 29 март, докато комисиите в задграничните секции трябва да бъдат назначени до 6 април.
Предстоящите избори продължават продължителен период на политическа нестабилност, започнал през 2021 г. Оттогава България проведе седем парламентарни избори, често водещи до фрагментирани парламенти и неуспешни опити за сформиране на трайни правителства. Изборите през април 2021 г., спечелени от ГЕРБ, не доведоха до сформиране на кабинет, нито пък вотът през юли 2021 г., спечелен от „Има такъв народ“. В крайна сметка правителство беше сформирано след изборите през ноември 2021 г. от „Ние продължаваме промяната“, водена от Кирил Петков, но то се разпадна през юни 2022 г.
Последващите избори през октомври 2022 г. и април 2023 г. отново не успяха да осигурят стабилно мнозинство, въпреки че компромисно „ротационно“ правителство между ГЕРБ и ПП-ДБ действаше от юни 2023 г. до март 2024 г., преди да се разпадне. Изборите през юни и октомври 2024 г. продължиха същата тенденция, като ГЕРБ остана водеща сила, но не успя да управлява самостоятелно. Коалиционен кабинет, воден от Росен Желязков, за кратко встъпи в длъжност в началото на 2025 г., но се разпадна до декември. Оттогава страната се управлява от служебно правителство, начело с Андрей Гюров, което ще остане на власт, докато не стане ясен резултатът от изборите на 19 април.
Тагове
Харесвате това, което правим?
Станете част от общността на BG Firmi във Viber
