България е на 38-мо място по икономическа свобода, между Коста Рика и Оман
В изданието за 2026 г. на Индекса на икономическата свобода, съставен от фондация „Херитидж“, България е поставена на 38-мо място от 176 държави, позиционирана между Коста Рика и Оман.
Индексът оценява икономиките по скала от 0 до 100, където по-високите резултати показват по-голяма икономическа свобода. За пореден път Сингапур води класацията с 84,4 точки, следван от държави като Швейцария, Ирландия и Австралия, като всички те надхвърлят 80 точки. В другия край са Северна Корея, Венецуела и Куба, които остават сред най-слабо икономически свободните.
Общият резултат на България е 68,9 точки, което я поставя на 22-ро място сред 45 европейски държави. Оценката се основава на четири основни категории, обхващащи общо 12 показателя, като се използват данни от втората половина на 2024 г. и първата половина на 2025 г.
Най-слабото представяне на България продължава да бъде в категорията „върховенство на закона“, където средният резултат достига 61,6 точки. Докато защитата на правата на собственост е оценена сравнително добре на 75,8, ефективността на съдебната система остава ниска на 58,5. Най-проблематичният показател е почтеността на правителството, който е 48,4 точки, единственият резултат под 50 в профила на страната. Докладът откроява корупцията и руското влияние в сектори като енергетиката и медиите като постоянни предизвикателства, наред с по-широкото въздействие на слабото правоприлагане върху бизнес средата.
За разлика от това, страната се представя най-силно в областта на размера на правителството. Фискалното здраве е оценено на 90,4 точки, подкрепено от сравнително нисък публичен дълг от 24,1% от БВП и среден бюджетен дефицит от -2,3%. Данъчната тежест също получава висока оценка от 89,1, което отразява системата на плоския данък на България от 10% както върху личния, така и върху корпоративния доход, както и общата данъчна тежест от 29,9% от БВП. Правителствените разходи са по-умерени на 58,4, което съответства на нива на разходи от около 37,2% от БВП.
Резултатите по отношение на регулаторната ефективност са по-смесени. Свободата на бизнеса е оценена на 78,2, което поставя България над средното за света, докато паричната стабилност достига 75,8, отразявайки относително ниската инфлация от 2,6%. Условията на пазара на труда са оценени на 62,4, което показва ниво над средното, но все още ограничено от намаляващия брой на работната сила и по-ниската производителност, свързана с демографските тенденции.
В категорията на отворените пазари членството на България в ЕС играе решаваща роля. Свободата на търговията е висока - 79,4, благодарение на общата европейска търговска рамка. Свободата на инвестициите е 60,0, което отразява равнопоставеното правно третиране на местните и чуждестранните инвеститори, докато финансовата свобода остава по-слаба - 50,0, което показва ограничено развитие на капиталовия пазар и известна степен на държавно участие в сектора.
Общият напредък в икономическата свобода на България е постепенен и неравномерен, като последното увеличение е само 0,1 пункта през последната година. Индексът е изграден на принципа, че икономическата свобода отразява способността на хората да контролират и използват ресурсите без прекомерна държавна намеса. Според констатациите, страните с по-високи нива на такава свобода са склонни да се радват на по-силен икономически растеж, по-високи доходи, по-добро образование, по-дълга продължителност на живота и по-големи иновации.
За България докладът показва, че справянето със структурните слабости, особено по отношение на почтеността на правителството и ефективността на съдебната система, би могло не само да подобри позицията ѝ в бъдещите класации, но и да доведе до осезаеми икономически ползи и подобрен жизнен стандарт.
Индексът оценява икономиките по скала от 0 до 100, където по-високите резултати показват по-голяма икономическа свобода. За пореден път Сингапур води класацията с 84,4 точки, следван от държави като Швейцария, Ирландия и Австралия, като всички те надхвърлят 80 точки. В другия край са Северна Корея, Венецуела и Куба, които остават сред най-слабо икономически свободните.
Общият резултат на България е 68,9 точки, което я поставя на 22-ро място сред 45 европейски държави. Оценката се основава на четири основни категории, обхващащи общо 12 показателя, като се използват данни от втората половина на 2024 г. и първата половина на 2025 г.
Най-слабото представяне на България продължава да бъде в категорията „върховенство на закона“, където средният резултат достига 61,6 точки. Докато защитата на правата на собственост е оценена сравнително добре на 75,8, ефективността на съдебната система остава ниска на 58,5. Най-проблематичният показател е почтеността на правителството, който е 48,4 точки, единственият резултат под 50 в профила на страната. Докладът откроява корупцията и руското влияние в сектори като енергетиката и медиите като постоянни предизвикателства, наред с по-широкото въздействие на слабото правоприлагане върху бизнес средата.
За разлика от това, страната се представя най-силно в областта на размера на правителството. Фискалното здраве е оценено на 90,4 точки, подкрепено от сравнително нисък публичен дълг от 24,1% от БВП и среден бюджетен дефицит от -2,3%. Данъчната тежест също получава висока оценка от 89,1, което отразява системата на плоския данък на България от 10% както върху личния, така и върху корпоративния доход, както и общата данъчна тежест от 29,9% от БВП. Правителствените разходи са по-умерени на 58,4, което съответства на нива на разходи от около 37,2% от БВП.
Резултатите по отношение на регулаторната ефективност са по-смесени. Свободата на бизнеса е оценена на 78,2, което поставя България над средното за света, докато паричната стабилност достига 75,8, отразявайки относително ниската инфлация от 2,6%. Условията на пазара на труда са оценени на 62,4, което показва ниво над средното, но все още ограничено от намаляващия брой на работната сила и по-ниската производителност, свързана с демографските тенденции.
В категорията на отворените пазари членството на България в ЕС играе решаваща роля. Свободата на търговията е висока - 79,4, благодарение на общата европейска търговска рамка. Свободата на инвестициите е 60,0, което отразява равнопоставеното правно третиране на местните и чуждестранните инвеститори, докато финансовата свобода остава по-слаба - 50,0, което показва ограничено развитие на капиталовия пазар и известна степен на държавно участие в сектора.
Общият напредък в икономическата свобода на България е постепенен и неравномерен, като последното увеличение е само 0,1 пункта през последната година. Индексът е изграден на принципа, че икономическата свобода отразява способността на хората да контролират и използват ресурсите без прекомерна държавна намеса. Според констатациите, страните с по-високи нива на такава свобода са склонни да се радват на по-силен икономически растеж, по-високи доходи, по-добро образование, по-дълга продължителност на живота и по-големи иновации.
За България докладът показва, че справянето със структурните слабости, особено по отношение на почтеността на правителството и ефективността на съдебната система, би могло не само да подобри позицията ѝ в бъдещите класации, но и да доведе до осезаеми икономически ползи и подобрен жизнен стандарт.
Тагове
Харесвате това, което правим?
Станете част от общността на BG Firmi във Viber
