Инфлация в еврозоната : Възвръщаемост към целевата стойност на ЕЦБ от 2%
Годишната инфлация в еврозоната се забави до 2% през декември 2025 г., спрямо 2,1% през ноември, в съответствие с очакванията, според предварителни данни, публикувани от Евростат.
Това е най-ниското ниво на инфлация във валутния блок от август 2025 г. насам и сигнализира за връщане към целта на Европейската централна банка, засилвайки пазарните нагласи, че лихвените проценти вероятно ще останат непроменени в близко бъдеще.
На месечна база потребителските цени се повишиха с 0,2% през декември, обръщайки спад от 0,3%, регистриран през ноември. Въпреки месечното покачване, общата годишна тенденция продължи да се смекчава към бенчмарка на ЕЦБ.
Умерената инфлация се дължи на по-бавното увеличение на цените в няколко ключови категории. Инфлацията при услугите се забави до 3,4% от 3,5% месец по-рано, докато цените на неенергийните промишлени стоки се повишиха с 0,4%, спрямо 0,5% през ноември. Цените на енергията също изиграха значителна роля, като разходите спаднаха с 1,9% на годишна база, което е по-рязък спад от спада от 0,5%, регистриран през предходния месец.
За разлика от това, ръстът на цените на храните, алкохола и тютюна се ускори към края на 2025 г., ускорявайки се до 2,6% през декември от 2,4% през ноември, частично компенсирайки дезинфлационните ефекти, наблюдавани другаде.
Базовата инфлация, която изключва волатилните хранителни и енергийни компоненти, се забави до 2,3% от 2,4% през ноември. Този резултат дойде срещу очакванията за четвърто поредно отчитане на 2,4%. На месечна база базовите цени се увеличиха с 0,3%, което показва, че основният ценови натиск не е изчезнал напълно.
Нивата на инфлация варираха значително в еврозоната. Естония и Словакия регистрираха най-високите годишни темпове през декември - по 4,1%, следвани от Австрия с 3,9% и Хърватия с 3,8%. В другия край на спектъра, инфлацията в Кипър остана почти без промяна на ниво от 0,1%, докато във Франция отчете ниските 0,7%.
Повечето икономисти очакват, че инфлацията ще продължи да намалява в първите месеци на 2026 г., като потенциално ще падне под целта на ЕЦБ от 2%. Те очакват падащите цени на енергията, силното евро, увеличеният внос от Китай и умереният растеж на заплатите да надделеят над постоянния вътрешен ценови натиск, особено в сектора на услугите.
Това е най-ниското ниво на инфлация във валутния блок от август 2025 г. насам и сигнализира за връщане към целта на Европейската централна банка, засилвайки пазарните нагласи, че лихвените проценти вероятно ще останат непроменени в близко бъдеще.
На месечна база потребителските цени се повишиха с 0,2% през декември, обръщайки спад от 0,3%, регистриран през ноември. Въпреки месечното покачване, общата годишна тенденция продължи да се смекчава към бенчмарка на ЕЦБ.
Умерената инфлация се дължи на по-бавното увеличение на цените в няколко ключови категории. Инфлацията при услугите се забави до 3,4% от 3,5% месец по-рано, докато цените на неенергийните промишлени стоки се повишиха с 0,4%, спрямо 0,5% през ноември. Цените на енергията също изиграха значителна роля, като разходите спаднаха с 1,9% на годишна база, което е по-рязък спад от спада от 0,5%, регистриран през предходния месец.
За разлика от това, ръстът на цените на храните, алкохола и тютюна се ускори към края на 2025 г., ускорявайки се до 2,6% през декември от 2,4% през ноември, частично компенсирайки дезинфлационните ефекти, наблюдавани другаде.
Базовата инфлация, която изключва волатилните хранителни и енергийни компоненти, се забави до 2,3% от 2,4% през ноември. Този резултат дойде срещу очакванията за четвърто поредно отчитане на 2,4%. На месечна база базовите цени се увеличиха с 0,3%, което показва, че основният ценови натиск не е изчезнал напълно.
Нивата на инфлация варираха значително в еврозоната. Естония и Словакия регистрираха най-високите годишни темпове през декември - по 4,1%, следвани от Австрия с 3,9% и Хърватия с 3,8%. В другия край на спектъра, инфлацията в Кипър остана почти без промяна на ниво от 0,1%, докато във Франция отчете ниските 0,7%.
Повечето икономисти очакват, че инфлацията ще продължи да намалява в първите месеци на 2026 г., като потенциално ще падне под целта на ЕЦБ от 2%. Те очакват падащите цени на енергията, силното евро, увеличеният внос от Китай и умереният растеж на заплатите да надделеят над постоянния вътрешен ценови натиск, особено в сектора на услугите.
Тагове
Харесвате това, което правим?
Станете част от общността на BG Firmi във Viber
