9 ноември 1989 г.: Нощта, която промени Германия и подмина България

България и падането на Берлинската стена: събитие, засенчено от свалянето на Тодор Живков

Фокусът на България върху отстраняването на комунистическия лидер Тодор Живков засенчи падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. — епизод, който илюстрира затворения към външния свят подход на страната по време на прехода.

Отварянето на Берлинската стена започна вечерта на 9 ноември 1989 г. Само няколко часа по-късно София обяви, че Живков напуска поста си. Така едно от най-значимите политически събития в Европа след края на Втората световна война беше засенчено в България от нещо, което на практика представляваше дворцов преврат.

Този епизод отразява един от основните недостатъци на така наречения преход в страната: провинциалната съсредоточеност върху вътрешните дела и неспособността или нежеланието да се разбере по-широката международна картина и мястото на България в нея, както и да се извлекат поуки от събитията в целия бивш социалистически блок.

Грешка, която промени историята

Строго погледнато, Берлинската стена нито беше съборена, нито беше официално отворена онази вечер. Преломният момент настъпи, когато Гюнтер Шабовски, секретар на Централния комитет на Германската комунистическа партия, даде объркан отговор на международна пресконференция. Думите му създадоха впечатлението, че гражданите на Германската демократична република (ГДР) могат незабавно да пътуват до Западна Германия и Западен Берлин.

Източногерманците реагираха, като се отправиха към граничните пунктове. След 28 години зад бодлива тел, гранични заграждения и Берлинската стена те се втурнаха да посетят роднините си във Федерална република Германия (ФРГ) и Западен Берлин.

Те искаха също да видят добре заредените магазини, материалното изобилие и пъстрото разнообразие от стоки, които дотогава можеха да наблюдават единствено по западногерманската телевизия, забранена за тях.

Грешката на Шабовски всъщност беше последният епизод от дълго предсказвания крах на ГДР. В продължение на години комунистическите граничари бяха разстрелвали стотици хора по границата между двете германски държави. Подобни убийства се случваха и на други места, включително в България, където десетки източногерманци загинаха при опити да избягат към Турция или Гърция.

Гражданите на ГДР бяха измислили и все по-изобретателни, понякога забележителни начини да избягат от комунистическата държава. Опитите им за бягство включваха тунели, балони с горещ въздух, самоделни подводници, тайни отделения в автомобили и множество други хитроумни решения.

Междувременно ФРГ плащаше значителни суми в твърда валута на подкрепяния от СССР режим, за да осигури освобождаването на източногермански граждани чрез договорености, известни като „откупуване“.

ГДР губеше и известни писатели, музиканти, академици и интелектуалци, които напускаха страната и заминаваха за Запада.

След като съветският лидер Михаил Горбачов отслаби контрола си и страните от Източния блок започнаха да отварят границите си, през 1989 г. източногерманците масово се отправиха на запад през Унгария, Чехословакия и Полша.

Същевременно в самата ГДР избухнаха масови демонстрации, като до половин милион души се събираха на площади в Лайпциг и Берлин.

Последиците от 9 ноември

Събитията се ускориха драматично след 9 ноември 1989 г. Страховитата тайна полиция ЩАЗИ беше разформирована, а по-голямата част от обширните ѝ архиви премина под граждански контрол.

Германската социалистическа партия на единството загуби властта си, а последният ѝ лидер Ерих Хонекер избяга в Чили.

Двете германски държави впоследствие се обединиха мирно, без кръвопролития. Съветската армия напусна Източна Германия, като Москва получи милиарди долари компенсации за изтеглянето си. Самият Съветски съюз се разпадна през същия период.

След това държавно контролираната икономика на ГДР премина през труден и често лошо управляван процес на приватизация. Милиони хора загубиха работата си, а нанесените икономически щети достигнаха десетки милиарди долари.

С течение на времето обаче хората в Източна и Западна Германия постепенно преодоляха разделението помежду си и започнаха да живеят като граждани на една държава, с увереността, присъща на германската идентичност.

Въпреки това наследството на Берлинската стена продължава да се усеща. Някои бивши източногерманци смятат, че са били измамени и лишени от онова, което им е принадлежало, докато други са развили носталгия по стария режим, въпреки бедността и ограниченията на свободата, при които са живели.

Тази носталгия допринесе за електоралния успех на популистката партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), която се радва на особено силна подкрепа в териториите на бившата ГДР.

Днес обединена Германия е просперираща и стабилна демокрация в центъра на Европа. Тя привлича трудови мигранти, бежанци и хора от цял свят, които искат да се установят там, включително от България. Милиони възлагат надеждите си на страната като място, където могат да изградят по-добър живот.