Раждаемостта в Европа продължава да спада: Кои страни са с най-високи нива и къде спадът е най-голям?

Тоталният коефициент на плодовитост (ТКП) в Европейския съюз, който показва средния брой живородени деца от една жена, падна до най-ниското си ниво от повече от шест десетилетия. Само за последните 60 години този показател се е свил почти наполовина – от 2,62 през 1964 г. до едва 1,34 през 2024 г.

Картината в отделните европейски държави обаче е силно разнопосочна. Докато някои се борят с демографската криза, други успяват да запазят сравнително по-висока раждаемост.

Къде раждаемостта е най-висока, а къде най-ниска?

Сред всички европейски държави най-висок коефициент на плодовитост през 2024 г. има Черна гора – 1,75. Веднага след нея се нарежда България с 1,72, което е най-високият показател в рамките на Европейския съюз. В челната тройка попада и Грузия с 1,69, следвана от Албания и Сърбия (и двете с 1,64).

В противоположния край на спектъра е Малта, където жените раждат средно едва 1,01 деца – най-ниското ниво в Европа. С изключително нисък коефициент се отличават и страните от Южна Европа: Испания (1,10) и Италия (1,18). Полша също е сред държавите с много ниска раждаемост – 1,14.

Сред големите икономики най-висок показател държи Франция – 1,61. Обединеното кралство е близо до това ниво с 1,56 (данни от 2023 г.), докато Германия е точно над средното за ЕС ниво – 1,36.

В скандинавските страни, традиционно смятани за пример с политиките си за семейството, стойностите варират – Исландия е с 1,56, Дания с 1,47, докато Финландия е под средното за ЕС ниво – едва 1,25.

Къде спадът е най-драстичен?

Анализът на промяната през последното десетилетие (2014–2024 г.) показва, Турция отбелязва най-резкия спад в цяла Европа – коефициентът ѝ се срива с цели 0,69 пункта (от 2,17 на 1,48), което е спад от 32%. Това е особено показателно, тъй като Турция е най-населената сред държавите-членки и кандидатките за членство в ЕС.

Сериозен спад от над 0,35 пункта е регистриран и в:

• Финландия и Литва (спад от 0,46)

• Швеция (спад от 0,45)

• Ирландия (спад от 0,42)

• Латвия (спад от 0,41)

• Франция (спад от 0,39)

• Исландия и Малта (спад от 0,37)

• Естония (спад от 0,36)

За разлика от тях, няколко държави отчитат повишение. Най-голям ръст има в Босна и Херцеговина (+0,21), следвана от Сърбия (+0,18), Португалия (+0,17) и България (+0,10).

Какво стои зад тези тенденции?

Според експерти причините за спада са комплексни и варират в различните страни. Сред основните фактори са:

• Социално-икономически причини: Цената на жилищата, разходите за отглеждане на дете, несигурността на пазара на труда и трудностите при съвместяването на кариера и родителство.

• Промяна в ценностите: Повишават се стандартите за това какво означава "добро родителство". Идеята, че на детето трябва да се осигурят отлични условия и възможности, кара много двойки да отлагат раждането или да се ограничават с едно дете, особено в условия на икономическа несигурност.

• Късно раждане: Увеличава се възрастта на жените при раждане на първо дете. Това временно понижава коефициента на плодовитост, тъй като ражданията се "натрупват" в по-късна възраст.

• Ограничен ефект на политиките: Въпреки че много правителства въвеждат политики за подпомагане на семействата (финансови помощи, данъчни облекчения, субсидирани грижи за деца), доказателствата за тяхната ефективност върху цялостното повишаване на раждаемостта са несигурни. Дори скандинавските страни със щедри семейни политики преживяват силен спад.

Експертите отбелязват, че скоростта на спада в държавите, които традиционно се смятаха за "високофертилни" (като Франция и скандинавските страни), е необичайна и притеснителна. Макар глобалният тренд на спад на раждаемостта да е добре познат, темповете му се ускоряват, което поставя сериозни демографски и икономически предизвикателства пред целия континент.