Западна Европа регистрира най-горещите юни-юли досега
Западна Европа е регистрирала най-горещия юни и юли, взети заедно, от началото на измерванията, съобщи Службата на ЕС за климатичните промени „Коперник“. Лятото на продължителни горещини, суша и горски пожари продължава да засяга големи части от континента.
Средната температура в Западна Европа за двата месеца е достигнала 21,62 градуса по Целзий, надминавайки предишния рекорд, поставен през 2022 г. Според „Коперник“ стойността показва „изключителната продължителност на горещините“ в региона, който от май насам е преживял четири горещи вълни.
Екстремните температури са съпроводени от продължителна суша, необичайно сухи почви, горски пожари и нови национални температурни рекорди. Очаква се продължителните горещини да доведат и до хиляди смъртни случаи, свързани с високите температури.
Европа е най-бързо затоплящият се континент в света, макар че температурите са варирали значително в отделните му части. Източна Европа и Скандинавия са преживели значително по-хладни условия, докато Европа като цяло е регистрирала 11-ия най-топъл юли в историята, със средна температура от 20,49 градуса по Целзий.
Влажността на почвите в Западна Европа е била „значително по-ниска“ през юли в сравнение с тежката суша през 2022 г., според „Коперник“. Много сухи условия са отчетени в западно- и централноевропейски държави, включително Франция, Испания, Германия, Австрия и Унгария, както и във Великобритания, Ирландия и части от Исландия.
Саманта Бърджис, стратегически ръководител по климатичните въпроси в Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози, който управлява „Коперник“, заяви, че продължителните области на високо атмосферно налягане са задържали горещината над Западна Европа, докато екстремните температури допълнително са влошили условията на суша.
„Когато почвите изсъхват, те губят способността си да осигуряват естествено охлаждане, което позволява на топлината да се натрупва по-лесно“, каза Бърджис. „Това е ясен пример за това как изменението на климата засилва екстремните горещини, като топлината и сушата все повече взаимно се усилват.“
Сухите условия засегнаха и реките в Европа. Нивата на водите в Сена, Рейн и Дунав бяха необичайно ниски, което наруши корабоплаването, напояването и производството на енергия в няколко държави.
В същото време комбинацията от горещини и суша създаде изключително благоприятни условия за разпространение на горски пожари. Франция и Испания преживяха едни от най-тежките пожари от десетилетия насам това лято, докато големи пожари засегнаха и други части на Европа, както и северозападните райони на САЩ и Канада. Учените посочват, че честотата на екстремните метеорологични условия, благоприятстващи пожарите в Европа, се увеличава с затоплянето на климата.
В световен мащаб юли е бил наравно с юли 2024 г. като вторият най-топъл юли, регистриран някога. Средната глобална температура на въздуха близо до земната повърхност е била 16,90 градуса по Целзий — с 1,47 градуса над средната стойност за прединдустриалния период 1850–1900 г. Най-топлият юли остава този през 2023 г. със средна температура от 16,95 градуса.
Първите седем месеца на 2026 г. превърнаха годината в третата най-топла в света досега, след 2024 и 2025 г. Учените казват, че има нарастваща вероятност 2026 г. да изпревари 2024 г. като най-топлата година в историята или да се доближи значително до този рекорд, особено с развитието на засилващия се феномен Ел Ниньо в Тихия океан.
Директорът на „Коперник“ Карло Буонтемпо определи развиващия се Ел Ниньо като „много силен“ и потенциално безпрецедентен по мащаб. Естествената фаза на затопляне в климатичния цикъл на Тихия океан може временно да повиши глобалните температури и да промени метеорологичните условия по целия свят.
„Коперник“ съобщи и за рекордни през юли температури на морската повърхност в световен мащаб извън полярните райони. Средната температура е достигнала 20,96 градуса по Целзий, надминавайки предишния юнски рекорд от 20,89 градуса, поставен през 2023 г. Рекордни температури са регистрирани в части от Атлантическия океан и западното Средиземноморие, където са наблюдавани и интензивни морски горещи вълни.
По-топлите океани могат да имат по-широки последици за климатичната система, тъй като поглъщат по-голямата част от излишната топлина, генерирана от човешките емисии на парникови газове. По-високите температури на морската вода могат да допринесат за по-силни бури и по-обилни валежи, като същевременно увреждат морските екосистеми, включително кораловите рифове.
Учените смятат, че настоящата тенденция на затопляне може да доведе до нов глобален температурен рекорд по-късно тази година или в началото на 2027 г. Последните 11 години вече са най-топлите, регистрирани някога.
„Не сме виждали климат, който да е толкова топъл през живота ни, а много вероятно и през съществуването на нашата цивилизация“, каза Буонтемпо, като добави, че „основният двигател на това затопляне — както знаем — са парниковите газове“.
„Коперник“ основава климатичните си оценки на милиарди измервания, събрани от спътници, кораби, самолети и метеорологични станции по целия свят. Историческият набор от данни на службата обхваща периода от 1940 г. насам.
Средната температура в Западна Европа за двата месеца е достигнала 21,62 градуса по Целзий, надминавайки предишния рекорд, поставен през 2022 г. Според „Коперник“ стойността показва „изключителната продължителност на горещините“ в региона, който от май насам е преживял четири горещи вълни.
Екстремните температури са съпроводени от продължителна суша, необичайно сухи почви, горски пожари и нови национални температурни рекорди. Очаква се продължителните горещини да доведат и до хиляди смъртни случаи, свързани с високите температури.
Европа е най-бързо затоплящият се континент в света, макар че температурите са варирали значително в отделните му части. Източна Европа и Скандинавия са преживели значително по-хладни условия, докато Европа като цяло е регистрирала 11-ия най-топъл юли в историята, със средна температура от 20,49 градуса по Целзий.
Влажността на почвите в Западна Европа е била „значително по-ниска“ през юли в сравнение с тежката суша през 2022 г., според „Коперник“. Много сухи условия са отчетени в западно- и централноевропейски държави, включително Франция, Испания, Германия, Австрия и Унгария, както и във Великобритания, Ирландия и части от Исландия.
Саманта Бърджис, стратегически ръководител по климатичните въпроси в Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози, който управлява „Коперник“, заяви, че продължителните области на високо атмосферно налягане са задържали горещината над Западна Европа, докато екстремните температури допълнително са влошили условията на суша.
„Когато почвите изсъхват, те губят способността си да осигуряват естествено охлаждане, което позволява на топлината да се натрупва по-лесно“, каза Бърджис. „Това е ясен пример за това как изменението на климата засилва екстремните горещини, като топлината и сушата все повече взаимно се усилват.“
Сухите условия засегнаха и реките в Европа. Нивата на водите в Сена, Рейн и Дунав бяха необичайно ниски, което наруши корабоплаването, напояването и производството на енергия в няколко държави.
В същото време комбинацията от горещини и суша създаде изключително благоприятни условия за разпространение на горски пожари. Франция и Испания преживяха едни от най-тежките пожари от десетилетия насам това лято, докато големи пожари засегнаха и други части на Европа, както и северозападните райони на САЩ и Канада. Учените посочват, че честотата на екстремните метеорологични условия, благоприятстващи пожарите в Европа, се увеличава с затоплянето на климата.
В световен мащаб юли е бил наравно с юли 2024 г. като вторият най-топъл юли, регистриран някога. Средната глобална температура на въздуха близо до земната повърхност е била 16,90 градуса по Целзий — с 1,47 градуса над средната стойност за прединдустриалния период 1850–1900 г. Най-топлият юли остава този през 2023 г. със средна температура от 16,95 градуса.
Първите седем месеца на 2026 г. превърнаха годината в третата най-топла в света досега, след 2024 и 2025 г. Учените казват, че има нарастваща вероятност 2026 г. да изпревари 2024 г. като най-топлата година в историята или да се доближи значително до този рекорд, особено с развитието на засилващия се феномен Ел Ниньо в Тихия океан.
Директорът на „Коперник“ Карло Буонтемпо определи развиващия се Ел Ниньо като „много силен“ и потенциално безпрецедентен по мащаб. Естествената фаза на затопляне в климатичния цикъл на Тихия океан може временно да повиши глобалните температури и да промени метеорологичните условия по целия свят.
„Коперник“ съобщи и за рекордни през юли температури на морската повърхност в световен мащаб извън полярните райони. Средната температура е достигнала 20,96 градуса по Целзий, надминавайки предишния юнски рекорд от 20,89 градуса, поставен през 2023 г. Рекордни температури са регистрирани в части от Атлантическия океан и западното Средиземноморие, където са наблюдавани и интензивни морски горещи вълни.
По-топлите океани могат да имат по-широки последици за климатичната система, тъй като поглъщат по-голямата част от излишната топлина, генерирана от човешките емисии на парникови газове. По-високите температури на морската вода могат да допринесат за по-силни бури и по-обилни валежи, като същевременно увреждат морските екосистеми, включително кораловите рифове.
Учените смятат, че настоящата тенденция на затопляне може да доведе до нов глобален температурен рекорд по-късно тази година или в началото на 2027 г. Последните 11 години вече са най-топлите, регистрирани някога.
„Не сме виждали климат, който да е толкова топъл през живота ни, а много вероятно и през съществуването на нашата цивилизация“, каза Буонтемпо, като добави, че „основният двигател на това затопляне — както знаем — са парниковите газове“.
„Коперник“ основава климатичните си оценки на милиарди измервания, събрани от спътници, кораби, самолети и метеорологични станции по целия свят. Историческият набор от данни на службата обхваща периода от 1940 г. насам.
Тагове
Харесвате това, което правим?
Станете част от общността на BG Firmi във Viber
