ЕС се присъединява с 1 милион души годишно, но България продължава да е в демографски спад
Населението на Европейския съюз е било 451 милиона на 1 януари 2025 г., което е увеличение с около един милион души в сравнение с предходната година, според данни, публикувани от Евростат на 21 май.
Населението остава силно концентрирано в няколко големи държави членки. Германия продължава да води с около 84 милиона жители, следвана от Франция с 69 милиона, Италия с 59 милиона, Испания с 49 милиона и Полша с 36 милиона. Заедно тези пет държави представляват приблизително две трети от общото население на ЕС.
В долния край на скалата Малта остава най-малката държава членка по население с 574 000 жители, следвана от Люксембург с 682 000 и Кипър с 983 000.
Разглеждайки дългосрочните тенденции, населението на ЕС се е увеличило умерено през последните две десетилетия, като се е повишило от 435 милиона през 2005 г. до 451 милиона през 2025 г. Този общ растеж обаче прикрива значителни разлики между държавите членки. Деветнадесет държави са регистрирали увеличение през периода, докато осем са отбелязали спад.
Най-силен относителен растеж е регистриран в Люксембург, Малта, Кипър и Ирландия. За разлика от това, най-стръмните спадове са регистрирани в Латвия, България, Литва, Румъния и Хърватия. В абсолютно изражение Франция и Испания са отбелязали най-голям прираст на населението, докато Румъния, Полша и България са регистрирали най-големи намаления.
Данните за възрастовата структура показват продължаваща промяна към по-възрастно население. Към 1 януари 2025 г. ЕС е имал около 65 милиона души под 15-годишна възраст, което представлява 14% от общото население. Ирландия е регистрирала най-висок дял на децата, докато Италия е имала най-нисък.
Младите хора под 19-годишна възраст са представлявали около 20% от населението на ЕС. Ирландия отново е имала най-висок дял, следвана от Франция и Швеция, докато Малта е имала най-нисък.
В противоположния край на демографския спектър делът на хората на 80 и повече години е достигнал 6% в целия ЕС. Италия е регистрирала най-висок дял сред държавите членки, следвана от Германия, Гърция и Португалия. През последните 20 години всяка страна от ЕС е отбелязала ръст в тази възрастова група, като най-изразено увеличение е в няколко южно- и източноевропейски държави.
По-широкото население на 65 и повече години вече е 99 милиона души, или 22% от общия брой в ЕС. Всички държави членки са регистрирали увеличение в тази възрастова група от 2005 г. насам, като Полша показва едно от най-резките увеличения.
Средната възраст в ЕС също се е увеличила значително, като се е повишила от 39,6 години през 2005 г. до 44,9 години през 2025 г. Италия има най-висока средна възраст - малко над 49 години, следвана от България и Португалия, докато Ирландия, Люксембург и Малта имат най-младото население. Средната възраст е по-висока за жените, отколкото за мъжете в целия ЕС.
Миграцията продължава да играе ключова роля във формирането на динамиката на населението. През 2024 г. близо шест милиона души са се преместили в страни от ЕС. Около три четвърти са дошли извън блока, докато останалите са се преместили между държавите членки.
Испания, Германия, Италия и Франция привлякоха най-голям брой имигранти, представляващи повече от половината от всички пристигащи в ЕС. В другия край на скалата, Словакия, Латвия, Естония и Люксембург регистрираха най-ниските имиграционни данни.
В същото време около 3,1 милиона души напуснаха страните от ЕС през 2024 г. Испания, Германия и Франция отбелязаха най-висок брой емиграции, докато Словакия и България регистрираха най-ниския.
Евростат също така отбелязва, че близо 10 процента от населението на ЕС живее в държава членка, различна от страната на тяхното гражданство. От тях около 3 процента са граждани на друга държава от ЕС, а приблизително 7 процента идват извън блока.
Люксембург се откроява като страната с най-висок дял чуждестранни граждани на ЕС, следван от Кипър и Австрия. Малта, Естония и Кипър имат най-голям дял граждани извън ЕС.
Придобиването на гражданство също се е увеличило през 2024 г., като близо 1,2 милиона души са получили гражданство в страни от ЕС, което е с 12 процента повече спрямо предходната година. Сирийци, мароканци и албанци бяха сред най-честите получатели.
Тенденциите за разнообразие се отразяват и в данните за раждаемостта. През 2024 г. почти една четвърт от децата в ЕС са родени от майки, които не са родени в страната им на пребиваване, в сравнение с 18% десетилетие по-рано. Люксембург регистрира най-висок дял, следван от Кипър и Малта, докато Румъния, България и Словакия имат най-ниски нива.
Населението остава силно концентрирано в няколко големи държави членки. Германия продължава да води с около 84 милиона жители, следвана от Франция с 69 милиона, Италия с 59 милиона, Испания с 49 милиона и Полша с 36 милиона. Заедно тези пет държави представляват приблизително две трети от общото население на ЕС.
В долния край на скалата Малта остава най-малката държава членка по население с 574 000 жители, следвана от Люксембург с 682 000 и Кипър с 983 000.
Разглеждайки дългосрочните тенденции, населението на ЕС се е увеличило умерено през последните две десетилетия, като се е повишило от 435 милиона през 2005 г. до 451 милиона през 2025 г. Този общ растеж обаче прикрива значителни разлики между държавите членки. Деветнадесет държави са регистрирали увеличение през периода, докато осем са отбелязали спад.
Най-силен относителен растеж е регистриран в Люксембург, Малта, Кипър и Ирландия. За разлика от това, най-стръмните спадове са регистрирани в Латвия, България, Литва, Румъния и Хърватия. В абсолютно изражение Франция и Испания са отбелязали най-голям прираст на населението, докато Румъния, Полша и България са регистрирали най-големи намаления.
Данните за възрастовата структура показват продължаваща промяна към по-възрастно население. Към 1 януари 2025 г. ЕС е имал около 65 милиона души под 15-годишна възраст, което представлява 14% от общото население. Ирландия е регистрирала най-висок дял на децата, докато Италия е имала най-нисък.
Младите хора под 19-годишна възраст са представлявали около 20% от населението на ЕС. Ирландия отново е имала най-висок дял, следвана от Франция и Швеция, докато Малта е имала най-нисък.
В противоположния край на демографския спектър делът на хората на 80 и повече години е достигнал 6% в целия ЕС. Италия е регистрирала най-висок дял сред държавите членки, следвана от Германия, Гърция и Португалия. През последните 20 години всяка страна от ЕС е отбелязала ръст в тази възрастова група, като най-изразено увеличение е в няколко южно- и източноевропейски държави.
По-широкото население на 65 и повече години вече е 99 милиона души, или 22% от общия брой в ЕС. Всички държави членки са регистрирали увеличение в тази възрастова група от 2005 г. насам, като Полша показва едно от най-резките увеличения.
Средната възраст в ЕС също се е увеличила значително, като се е повишила от 39,6 години през 2005 г. до 44,9 години през 2025 г. Италия има най-висока средна възраст - малко над 49 години, следвана от България и Португалия, докато Ирландия, Люксембург и Малта имат най-младото население. Средната възраст е по-висока за жените, отколкото за мъжете в целия ЕС.
Миграцията продължава да играе ключова роля във формирането на динамиката на населението. През 2024 г. близо шест милиона души са се преместили в страни от ЕС. Около три четвърти са дошли извън блока, докато останалите са се преместили между държавите членки.
Испания, Германия, Италия и Франция привлякоха най-голям брой имигранти, представляващи повече от половината от всички пристигащи в ЕС. В другия край на скалата, Словакия, Латвия, Естония и Люксембург регистрираха най-ниските имиграционни данни.
В същото време около 3,1 милиона души напуснаха страните от ЕС през 2024 г. Испания, Германия и Франция отбелязаха най-висок брой емиграции, докато Словакия и България регистрираха най-ниския.
Евростат също така отбелязва, че близо 10 процента от населението на ЕС живее в държава членка, различна от страната на тяхното гражданство. От тях около 3 процента са граждани на друга държава от ЕС, а приблизително 7 процента идват извън блока.
Люксембург се откроява като страната с най-висок дял чуждестранни граждани на ЕС, следван от Кипър и Австрия. Малта, Естония и Кипър имат най-голям дял граждани извън ЕС.
Придобиването на гражданство също се е увеличило през 2024 г., като близо 1,2 милиона души са получили гражданство в страни от ЕС, което е с 12 процента повече спрямо предходната година. Сирийци, мароканци и албанци бяха сред най-честите получатели.
Тенденциите за разнообразие се отразяват и в данните за раждаемостта. През 2024 г. почти една четвърт от децата в ЕС са родени от майки, които не са родени в страната им на пребиваване, в сравнение с 18% десетилетие по-рано. Люксембург регистрира най-висок дял, следван от Кипър и Малта, докато Румъния, България и Словакия имат най-ниски нива.
Тагове
Харесвате това, което правим?
Станете част от общността на BG Firmi във Viber
