Българските банки объркват всички: Защо обмяната на лева за евро се превърна в кошмар

Експресно проучване, проведено от Active Consumers (Активни Потребители), показва, че банките в България прилагат непоследователни процедури за обмяна на лева в евро, което често създава ненужни забавяния и разочарование, особено за лица, които не са клиенти.

Някои институции изискват прекомерна лична информация и декларации, дори за малки суми, което забавя процеса или принуждава хората да търсят алтернативни варианти.

През първите дни от въвеждането на еврото, най-много оплаквания, получени от Active Consumers, идват от лица, които не са клиенти на банката, в която са се опитали да обменят пари. За да оцени ситуацията, организацията изпраща „тайни клиенти“ до десет водещи банки, за да обменят малки суми под 1000 лева (512 евро). Всяка банка прилага свои собствени процедури, като вариациите вероятно са още по-големи между различните клонове.

Процедурите се различават значително

Някои банки управляваха операцията ефективно, като изискваха само лична карта и никакви допълнителни декларации. Обединена Българска Банка АД, УниКредит Булбанк АД, Евробанк България АД и Алианц Банк България АД се откроиха с предоставянето на обслужване на едно гише и събирането на минимална лична информация от лица, които не са клиенти. В „Обединена българска банка“ АД, въпреки че във формуляра е включена декларация за произхода на средствата, от мистериозния клиент не е било поискано да я попълни.

Други банки изискваха декларации, което добавяше стъпки, които значително забавяха процеса. „Инвестбанк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД и „Банка ДСК“ АД поискаха декларация за източника на средствата. В „Първа инвестиционна банка“ АД един мистериозен клиент е извършил обмена без декларация, докато друг е трябвало да я попълни за същата сума. Процедурата е включвала и посещение на две гишета - едното за попълване на формуляри и потвърждаване на транзакцията, а второто за самия обмен.

„Банка ДСК“ АД наложи най-строгите изисквания. Неклиентите трябваше предварително да намерят и разпечатат три документа от уебсайта на банката. Те включваха подробен въпросник с въпроси за професионален статус, финансов източник и месечен доход, както и две задължителни декларации за борба с прането на пари. Изискванията изглеждаха непропорционални за обмен на малки суми, като например 100 лева (51 евро).

Някои банки изобщо не обслужват неклиенти. ПроКредит Банк (България) ЕАД предлага само операции, базирани на банкомат, докато Ти Би Ай Банк ЕАД изисква регистрация в системата си за обмяна на валута.

Събирането на лични данни варира

Банките се различават и по отношение на личната информация, която събират. Някои изискват само пълно име и личен идентификационен номер, докато други изискват гражданство, данни за лична карта (номер, издател, дата на издаване и валидност) и постоянен адрес. Централна кооперативна банка АД допълнително изисква телефонен номер, вероятно за маркетингови цели. В няколко случая банките дори са сканирали личните карти на неклиенти, обменящи малки суми, както се наблюдава в УниКредит Булбанк АД и Инвестбанк АД.

Сред анкетираните банки, Алианц Банк България АД се очертава като положителен пример, предлагайки бързо обслужване на едно гише с минимално събиране на данни и без специални условия за неклиенти.

Липса на единна система

Проверката подчертава липсата на унифициран и синхронизиран подход в банките в България. Всяка институция тълкува и прилага правилата за обмяна на лева в евро самостоятелно. Поради това потребителите се съветват, когато е възможно, да използват банкомати за депозиране на средства с карта, за да спестят време и да избегнат бюрократични забавяния на банковите гишета.