Чернобил: 38 години от най-тежката ядрена катастрофа в света
На 26 април 1986 г. светът става свидетел на катастрофално събитие, което ще остави незаличима следа в историята. В сърцето на Украйна, тогава част от Съветския съюз, атомната електроцентрала в Чернобил се превърна в епицентър на трагедия, която щеше да отеква десетилетия напред.
Беше в ранните часове на онази съдбовна събота, когато реактор номер четири на Чернобилската АЕЦ претърпя катастрофална експлозия. Взривът, еквивалентен на силата на три Boeing 747, разкъса съоръжението, размествайки масивното стоманено покритие и възпламенявайки неконтролируем огън. Инженерите в атомната електроцентрала в Чернобил провеждаха тест, за да видят какво ще се случи при прекъсване на електрозахранването.
Те искаха да разберат каква е реакцията на реактора в случай на загуба на електричество. По време на теста обаче поредица от грешки и погрешни преценки доведоха до драстична верига от събития, които доведоха до катастрофалната експлозия на реактор номер четири.
Непосредствените последици бяха хаос и паника. В рамките на часове близкият град Припят, построен за работниците на завода и техните семейства, беше евакуиран, прогонвайки над 200 000 души. Мащабът на бедствието стана очевиден, когато нивата на радиация скочиха, разпространявайки страх и несигурност в цяла Европа.
В следващите дни смели „ликвидатори“ бяха изпратени да овладеят кризата. Тези смели работници, включително пожарникари и миньори, се сблъскаха с опасни нива на радиация, докато се бореха да предотвратят по-нататъшна катастрофа. Техните жертви щяха да имат висока цена, тъй като много от тях страдаха от тежки здравословни проблеми през следващите години.
Според доклад от 2006 г. на Грийнпийс чернобилската катастрофа е довела до повече от 250 000 случая на рак, като близо 100 000 са довели до смъртни случаи . През 2011 г. Съюзът на загрижените учени, неправителствена организация, изчисли броя на загиналите от Чернобил на около 25 000 – шест пъти повече от прогнозите на ООН. Освен това Международната агенция за изследване на рака прогнозира, че инцидентът ще причини смъртта на 16 000 европейци до 2065 г.
След бедствието Съветският съюз се опита да го скрие, но скоро други нации забелязаха необичайните нива на радиация. Станциите за мониторинг в Европа, включително и в България, засякоха разпространението на радиацията. Длъжностни лица поискаха отговори от Москва, което доведе до признаването на Съветския съюз за аварията в Чернобил. Това предизвика глобално възмущение и имаше значителни политически и икономически последици. Впоследствие Съветският съюз беше изправен пред огромен натиск и претърпя големи промени.
Беше в ранните часове на онази съдбовна събота, когато реактор номер четири на Чернобилската АЕЦ претърпя катастрофална експлозия. Взривът, еквивалентен на силата на три Boeing 747, разкъса съоръжението, размествайки масивното стоманено покритие и възпламенявайки неконтролируем огън. Инженерите в атомната електроцентрала в Чернобил провеждаха тест, за да видят какво ще се случи при прекъсване на електрозахранването.
Те искаха да разберат каква е реакцията на реактора в случай на загуба на електричество. По време на теста обаче поредица от грешки и погрешни преценки доведоха до драстична верига от събития, които доведоха до катастрофалната експлозия на реактор номер четири.
Непосредствените последици бяха хаос и паника. В рамките на часове близкият град Припят, построен за работниците на завода и техните семейства, беше евакуиран, прогонвайки над 200 000 души. Мащабът на бедствието стана очевиден, когато нивата на радиация скочиха, разпространявайки страх и несигурност в цяла Европа.
В следващите дни смели „ликвидатори“ бяха изпратени да овладеят кризата. Тези смели работници, включително пожарникари и миньори, се сблъскаха с опасни нива на радиация, докато се бореха да предотвратят по-нататъшна катастрофа. Техните жертви щяха да имат висока цена, тъй като много от тях страдаха от тежки здравословни проблеми през следващите години.
Според доклад от 2006 г. на Грийнпийс чернобилската катастрофа е довела до повече от 250 000 случая на рак, като близо 100 000 са довели до смъртни случаи . През 2011 г. Съюзът на загрижените учени, неправителствена организация, изчисли броя на загиналите от Чернобил на около 25 000 – шест пъти повече от прогнозите на ООН. Освен това Международната агенция за изследване на рака прогнозира, че инцидентът ще причини смъртта на 16 000 европейци до 2065 г.
След бедствието Съветският съюз се опита да го скрие, но скоро други нации забелязаха необичайните нива на радиация. Станциите за мониторинг в Европа, включително и в България, засякоха разпространението на радиацията. Длъжностни лица поискаха отговори от Москва, което доведе до признаването на Съветския съюз за аварията в Чернобил. Това предизвика глобално възмущение и имаше значителни политически и икономически последици. Впоследствие Съветският съюз беше изправен пред огромен натиск и претърпя големи промени.
Харесвате това, което правим?
Станете част от общността на BG Firmi във Viber
