
Изследователите идентифицират нови генетични рискови фактори за депресия. Ето какво означава това
Близо 300 нови генетични варианта са свързани с депресията, според ново проучване, което включва голяма извадка от близо 5 милиона души.
Международният екип, ръководен от изследователи от Университета в Единбург и Кралския колеж в Лондон, анализира генетични данни от 680 000 души с депресия и 4 милиона без депресия в 29 страни.
Този тип изследване разглежда ДНК и генетичните маркери на хората, за да види дали генетичните варианти са свързани с конкретна черта или заболяване, в този случай депресия.
Изследователите са открили 697 генетични вариации или разлики в генните последователности, 293 от които са нови открития.
Проучването свързва 308 специфични гена с по-висок риск от депресия, според констатациите, публикувани тази седмица в списанието Cell.
Свързаните гени са свързани с неврони, вид мозъчни клетки, открити в области като амигдалата и хипокампуса.
„Депресията е силно разпространено разстройство и все още имаме много да учим за нейните биологични основи“, каза в изявление Катрин Луис, професор по генетична епидемиология и статистика в Кралския колеж в Лондон и един от ръководителите на изследването.
„Тези констатации показват, че депресията е силно полигенна и отварят пътища надолу по веригата, за да превърнат тези констатации в по-добра грижа за хората с депресия“, добави тя.
Авторите на проучването казват, че един на всеки четирима участници е от неевропейски произход, представляващ разнообразна кохорта.
Въпреки че генетиката е фактор за депресията, тя може да зависи силно и от социални и психологически фактори.
Рисковите фактори за депресия включват също травматични или стресови събития, история на други психични разстройства и злоупотреба с вещества, според базирания в САЩ медицински център Mayo Clinic.
Д-р Джейкъб Краус, старши научен сътрудник в Центъра за мозъка и ума на университета в Сидни, който не е участвал в проучването, каза пред Euronews Health в имейл, че проучването е „вълнуващо и вдъхновяващо свидетелство за силата на глобалното сътрудничество“ .
„В крайна сметка тези открития демонстрират ясно, че „депресията“ е много сложно семейство от състояния – не едно единствено заболяване – което може да бъде причинено от много различни процеси, които са се объркали в различни моменти от живота“, добави той.
По-добро разбиране на депресията
„Много изследователи и клиницисти са развълнувани от перспективата за използване на „полигенни рискови резултати“ в клиниката, които са съвкупност от молекулярния генетичен риск на индивида за дадено състояние (или набор от състояния)“, добави Краус.
Този тип инструмент за прогнозиране, например в контекста на млади клиники за психично здраве, може да помогне да се разбере дали човек „е на път към сериозен тип психично здравословно състояние“.
Изследването обаче все още не е налице и той подчерта, че „генетичният риск не е детерминистичен“.
„Някой може да е изложен на много висок генетичен риск от депресивно разстройство, но да не го развие поради сложни причини, които може да е невъзможно да се разберат на индивидуално ниво“, добави той.
„Може да бъде потенциално вредно за клиницистите да информират този човек за техния генетичен риск – така че има компромиси, които трябва да бъдат внимателно претеглени“.
Според данни от 2019 г. около 7 процента от европейците страдат от хронична депресия, като жените са по-засегнати от мъжете.
Леченията за депресия могат да включват терапия или лекарства за умерена или тежка депресия.
„Въпреки че депресията е нарастващ основен здравен проблем, липсват ни прозренията, необходими за по-доброто й лечение и предотвратяване“, д-р Британи Мичъл, изследовател в Куинсландския институт за медицински изследвания (QIMR) Berghofer в Австралия, каза в изявление.
„По-мащабни, по-всеобхватни проучвания като това ще ни помогнат да разработим по-добри лечения и интервенции, като в крайна сметка ще подобрим живота и ще намалим глобалното въздействие на състоянието“.
„Това също така ще подсили доказателствата, че състоянията на психичното здраве са толкова биологични, колкото и други състояния като сърдечни заболявания“, добави Мичъл, който е част от екипа, анализиращ данните.
Тагове
Харесвате това, което правим?
