Обмисля се данък върху безалкохолните напитки в смела стъпка срещу детското затлъстяване
Здравните експерти в България се застъпват за въвеждането на данък върху подсладените безалкохолни напитки като част от по-широки усилия за ограничаване на незаразните заболявания.
Според специалисти от Health Metrics, компания, която събира и анализира здравни, социални и икономически данни, за да насочва политическите решения, подобна мярка би могла да служи като ключов инструмент в политиката за обществено здраве, а не като наказателно действие.
Аркадий Шарков, здравен икономист и управляващ партньор в Health Metrics, подчерта, че приходите от данъка трябва да се реинвестират в програми за детско и училищно здраве, насърчаване на здравословното хранене и превантивни кампании, като подчерта, че държавата дава приоритет на благосъстоянието на бъдещите поколения.
Подобни данъци вече са въведени в редица страни по света, като подходите варират в рамките на Европейския съюз. Някои държави налагат данъка само когато съдържанието на захар надвишава определен праг, други прилагат прогресивни ставки според нивата на захар, а някои начисляват фиксирана сума на литър или използват комбинирани модели. Освен подобряването на общественото здраве, тези данъци генерират значителни фискални приходи.
През 2021 г. страните от ЕС с подобни мерки колективно са събрали 2,13 милиарда евро (около 4,2 милиарда лева), докато консумацията на напитки с високо съдържание на захар е намаляла, особено когато данъчните ставки са обвързани със съдържанието на захар.
България е изправена пред нарастващи нива на детско затлъстяване, диабет и други хронични заболявания, свързани с прекомерна консумация на захар. Данните на УНИЦЕФ от септември 2025 г. показват, че почти едно на всеки три български деца е с наднормено тегло, което поставя страната сред страните с най-висок процент на детско затлъстяване в Европа.
Проучване на СЗО, проведено между 2022 и 2024 г. в рамките на Европейската инициатива за наблюдение на детското затлъстяване (COSI), установи, че 17,8% от децата на възраст 6-9 години консумират безалкохолни напитки повече от три пъти седмично. Междувременно докладът на ОИСР „Здраве с един поглед 2025“ разкри, че 30% от 15-годишните български деца пият подсладени напитки ежедневно. Консумацията на газирани напитки в домакинствата постоянно се е увеличила от 29 литра на човек през 2020 г. до 37,9 литра през 2024 г.
Последиците за здравето са значителни. Редовната консумация на подсладени със захар напитки - включително газирани и негазирани безалкохолни напитки, плодови напитки, енергийни и спортни напитки, както и ароматизирано мляко - е свързана със затлъстяване, диабет тип 2, хипертония, сърдечно-съдови заболявания, зъбни проблеми и други здравословни проблеми.
Експертите по здравни показатели също така подчертават икономическото въздействие, като хроничните заболявания, свързани с храненето, водят до по-високи разходи за лечение, загуба на производителност и нарастващ натиск върху националния здравен бюджет. Данните от „Глобалното бреме на болестите 2019“, представени от Европейската комисия, показват, че диетите с високо съдържание на подсладени със захар напитки са причина за 532 500 години живот, коригирани с инвалидност (DALYs), годишно в ЕС, което се равнява на приблизително 59,4 милиарда евро (117 милиарда лева) социално-икономически загуби годишно.
Международният опит показва, че данъчното облагане на подсладените напитки може да бъде ефективна интервенция. В Обединеното кралство „Таксата върху безалкохолните напитки“ доведе до 50% намаление на продажбите на напитки с високо съдържание на захар и накара производителите да преформулират продуктите с по-малко захар, без да увеличават консумацията на други нездравословни алтернативи.
Подобни програми в други страни не само намаляват приема на захар, но и генерират приходи, които се реинвестират в инициативи за превенция, включително програми за диабет.
Предложеният български данък е в съответствие с международните тенденции в здравната политика и последните развития в Съединените щати, където Министерството на здравеопазването и социалните услуги обяви „историческо нулиране“ на федералната хранителна политика в „Диетични насоки за американците 2025–2030 г.“
Тези насоки наблягат на ограничаването на ултрапреработените храни и подсладените напитки, особено за децата, като подчертават значението на ранната превенция, когато хранителните навици са формирани и течните калории представляват траен риск.
Експертите подчертават, че мярката би осигурила както здравна, така и фискална полза, помагайки на България да се справи с нарастващото бреме на хроничните заболявания, като същевременно подкрепя програмите за обществено здраве за по-младите поколения.
Според специалисти от Health Metrics, компания, която събира и анализира здравни, социални и икономически данни, за да насочва политическите решения, подобна мярка би могла да служи като ключов инструмент в политиката за обществено здраве, а не като наказателно действие.
Аркадий Шарков, здравен икономист и управляващ партньор в Health Metrics, подчерта, че приходите от данъка трябва да се реинвестират в програми за детско и училищно здраве, насърчаване на здравословното хранене и превантивни кампании, като подчерта, че държавата дава приоритет на благосъстоянието на бъдещите поколения.
Подобни данъци вече са въведени в редица страни по света, като подходите варират в рамките на Европейския съюз. Някои държави налагат данъка само когато съдържанието на захар надвишава определен праг, други прилагат прогресивни ставки според нивата на захар, а някои начисляват фиксирана сума на литър или използват комбинирани модели. Освен подобряването на общественото здраве, тези данъци генерират значителни фискални приходи.
През 2021 г. страните от ЕС с подобни мерки колективно са събрали 2,13 милиарда евро (около 4,2 милиарда лева), докато консумацията на напитки с високо съдържание на захар е намаляла, особено когато данъчните ставки са обвързани със съдържанието на захар.
България е изправена пред нарастващи нива на детско затлъстяване, диабет и други хронични заболявания, свързани с прекомерна консумация на захар. Данните на УНИЦЕФ от септември 2025 г. показват, че почти едно на всеки три български деца е с наднормено тегло, което поставя страната сред страните с най-висок процент на детско затлъстяване в Европа.
Проучване на СЗО, проведено между 2022 и 2024 г. в рамките на Европейската инициатива за наблюдение на детското затлъстяване (COSI), установи, че 17,8% от децата на възраст 6-9 години консумират безалкохолни напитки повече от три пъти седмично. Междувременно докладът на ОИСР „Здраве с един поглед 2025“ разкри, че 30% от 15-годишните български деца пият подсладени напитки ежедневно. Консумацията на газирани напитки в домакинствата постоянно се е увеличила от 29 литра на човек през 2020 г. до 37,9 литра през 2024 г.
Последиците за здравето са значителни. Редовната консумация на подсладени със захар напитки - включително газирани и негазирани безалкохолни напитки, плодови напитки, енергийни и спортни напитки, както и ароматизирано мляко - е свързана със затлъстяване, диабет тип 2, хипертония, сърдечно-съдови заболявания, зъбни проблеми и други здравословни проблеми.
Експертите по здравни показатели също така подчертават икономическото въздействие, като хроничните заболявания, свързани с храненето, водят до по-високи разходи за лечение, загуба на производителност и нарастващ натиск върху националния здравен бюджет. Данните от „Глобалното бреме на болестите 2019“, представени от Европейската комисия, показват, че диетите с високо съдържание на подсладени със захар напитки са причина за 532 500 години живот, коригирани с инвалидност (DALYs), годишно в ЕС, което се равнява на приблизително 59,4 милиарда евро (117 милиарда лева) социално-икономически загуби годишно.
Международният опит показва, че данъчното облагане на подсладените напитки може да бъде ефективна интервенция. В Обединеното кралство „Таксата върху безалкохолните напитки“ доведе до 50% намаление на продажбите на напитки с високо съдържание на захар и накара производителите да преформулират продуктите с по-малко захар, без да увеличават консумацията на други нездравословни алтернативи.
Подобни програми в други страни не само намаляват приема на захар, но и генерират приходи, които се реинвестират в инициативи за превенция, включително програми за диабет.
Предложеният български данък е в съответствие с международните тенденции в здравната политика и последните развития в Съединените щати, където Министерството на здравеопазването и социалните услуги обяви „историческо нулиране“ на федералната хранителна политика в „Диетични насоки за американците 2025–2030 г.“
Тези насоки наблягат на ограничаването на ултрапреработените храни и подсладените напитки, особено за децата, като подчертават значението на ранната превенция, когато хранителните навици са формирани и течните калории представляват траен риск.
Експертите подчертават, че мярката би осигурила както здравна, така и фискална полза, помагайки на България да се справи с нарастващото бреме на хроничните заболявания, като същевременно подкрепя програмите за обществено здраве за по-младите поколения.
Тагове
Харесвате това, което правим?
Станете част от общността на BG Firmi във Viber
